Болница на края на управлението

Станка Динева

Управляващата тройка предвижда одържавяването на пенсионно-осигурителната система и включването на хазната в плащането на вноски в НОИ; демонополизацията на НЗОК и създаването на втори стълб в здравното осигуряване; както и приватизацията на лечебните заведения. За да се гарантира постоянният приток на финансов ресурс за бъдещите частни болници, се вдига здравното осигуряване. Тъй като това би увеличило чувствително данъчно-осигурителната тежест на българина, се намаляват едни вноски, за да се вдигнат други. Данъкът върху общия доход не може да се пипа - налогът е на санитарния минимум от 10%. Единствената възможност остават осигуровките за пенсии. Така в Хисаря се стигна до концепцията 10:10:8. По 10% ще плащат работниците и работодателите. 8% - държавата. Тази революционна по своята същност схема поставя държавата като трета страна в осигурителната система. По този начин задължителният за всички солидарен осигурителен стълб официално се одържавява.

Във втория стълб - допълнително доброволно пенсионно осигуряване (което също си е съвсем задължително), са обхванати родените от 1960 г. насам. Когато той беше въведен, първите негови клиенти бяха на 35-38 години. Докато дойде време да се пенсионират ще са минали 25-28 години. За това време в личните им партиди ще са се натрупали достатъчно средства. „Връстниците" на този стълб - родените след 1998 г., ще трупат средства между 40 и 47 години. Първите пенсии от него ще започнат да се изплащат най-рано през 2025-2026 година. Вноските в третия стълб наистина са доброволни.

Измамата „допълнително здравно осигуряване"

В момента всеки български гражданин е длъжен да внася по 6% от доходите си по сметките на НЗОК за здравно осигуряване. Касата действа на солидарен принцип - всички внасят, нуждаещите се ползват. Тоест, натрупване по лични сметки там няма. Съществуват и доброволни здравни фондове, които са частни и вноските в тях са по желание на пациента. По своята структура те приличат на третия пенсионен стълб.

На срещата на лидерите на тройната коалиция стана ясно, че се планира въвеждането на втори стълб в здравното осигуряване по подобие на пенсионния. Не че създаването му е невъзможно, но той реално няма да може да изпълни ролята, която му се определя - да осигури натрупване на средства по лични партиди, от които да се плаща на болниците в случай на нужда. Причината е, че се планира ползването му веднага или скоро след създаването му, което ще попречи да се съберат пари, както е при пенсионното осигуряване - 20-25 години. Точно в това е голямата измама, която цялата управляваща коалиция се опитва да ни пробута.

Опит за замаскиране на лъжата направиха от НДСВ. Те предложиха допълнителната доброволна здравна осигуровка да се въведе от 1 юли тази година, а плащането за предлаганите от болниците услуги да започне от 1 януари 2009 г. Времето е крайно недостатъчно за събирането на достатъчно ресурс.

Ето и един пример. Да приемем, че социалният министър Емилия Масларова говори истината и средната заплата в България действително е 500 лв. При 6% месечна вноска за всеки от 7-те милиона българи трябва да се превеждат на доброволните фондове по 30 лв. за всеки. За половин година това прави 180 лв. на човек. В случай, че всички са изрядни, до старта на персоналната здравно-осигурителна система ще са се събрали около 1,2 млрд. лв. Сумата само на пръв поглед изглежда огромна. Например, от тазгодишния бюджет Лекарският съюз поиска над отпуснатото от НЗОК и държавата 1,7 млрд. лв. Следователно, ако системата беше стартирала, в нея само за тази година би зейнала „дупка" от 500 млн. лв. У нас обаче на приливи и отливи плащат около половината от осигурените. В тази сметка влизат и парите, които държавата брои за пенсионери и деца.

Положението няма да е по-розово, дори да се въведат планираните 8% допълнителни здравни осигуровки. В този случай събраната сума при изрядни плащания би била 1,680 млрд. лв. отгоре. Те чудесно биха допълнили вече действащата НЗОК. Проблемът е, че плановете на политиците са тя да се превърне в каса за бедняци и безработни. С нашите пари! На това българският народ му казва: С чужда пита майчин помен прави. Защото, всъщност, в НЗОК се събират средства от нас самите.

Измислената в Хисаря схема предвижда да продължим да броим по 6% в Здравната каса. И отделно да започнем да внасяме по 8% в частни фондове за сметка на пенсионното. Това прави 14 процентни пункта здравно осигуряване. Така при посочената от Масларова средна работна заплата всеки от нас ще брои за здраве по 70 лв. месечно. Годишно това прави 840 лв. на човек. Ако всички си плащат коректно,

частното здравеопазване ще засмуква 5-6 млрд. лв.

годишно. И половината да се събират, това си е сума, на която би завидял всеки трафикат на наркотици, бели робини и оръжие. Точно затова към закупуването на поликлиники и болници са се ориентирали не само лекари, но и „добре облечени бизнесмени", както и родният ъндърграунд.

През пролетта на 2007 г. депутат от БСП сподели, че ДПС натиска за промени в здравното осигуряване. Според социалиста определени среди от коалиционния им партньор са отчели като голям пропуск, че не са изградили свои структури във финансовия сектор. И се канят да коригират този пропуск с частните здравни фондове. Движението е изчислило, че може да разчита на 400-500 хил. пациенти - етнически турци и богати роми. По думите на червения народен представител в основата на идеята стоели „двама депутати от движението, които не са баш изначални негови членове", но заемали високи постове. Концепцията добила форма и съдържание с присъединяването им към ДПС, тъй като хората на Сокола не разполагали с капацитет да разработят подобна идея.

Наливането на огромния финансов ресурс за здраве в държавни и общински болници бил неприемлив вариант за авторите на проекта. Така се стига до идеята за приватизация на поликлиники и болници. Тя намира благодатна почва сред докторското лоби в БСП. И подкрепа от всички парламентарни групи - от управляващите до опозицията. Както се шегува депутът-социалист, „такова единомислие не съм виждал

от свалянето на Жан Виденов насам".

Някъде през юниминалата година се чу, че вече има един-два варианта на проект за приватизация на здравния сектор. Към ДПС-иницаторите се присъединили хора с интереси в системата - водещи имена в здравеопазването, известни лекари и директори на болници. В разгара на лятото - през август, през Бургас вече беше минал третият вариант на проекта. Местните лекарски и мутренски среди бяха огледали поликлиниките и си бяха „заплюли" кои ще купят. „Парите са осигурени. Например

Втора поликлиника сме я предвидили за казино

- точно до пристанището е", похвали се участник в докторско-мутренското ООД.

Работата някак затихна до приемането на бюджета за 2008 г. през декември. Тогава прелетяха искри между БСП и ДПС, обаче лидерите „успокоиха топката". На съвместно заседание на бюджетната и икономическата комисия шефът на последната Йордан Цонев заяви: „Най-късно до края на февруари ДПС ще разработи и предложи промени в здравното осигуряване". Това вече е факт.

Първият вариант предвижда намаляване с 1-2% на пенсионните осигуровки и въвеждане на 3% допълнителни вноски за здраве. Но тъй като апетитът идва с яденето, на срещата на коалиционните партньори в Хисаря щенията на ДПС достигнаха 6-8% допълнително за здраве.

Какво се канят да сложат на тезгяха за продан управниците ни? През 2001 г. в България е имало 244 болници, които са разполагали с 52 712 легла. През 2006 г. клиниките са скочили на 270, но пък легловата база е паднала на 43 645. В момента страната ни разполага с около 390 здравни заведения с още по-малък леглови фонд. Ръстът идва от новооткритите частни клиники. Извънболничните лечебни заведения - поликлиники, стоматологии и лаборатории, през 2001 г. у нас са били 1 190. Сега са 1 685. Девет десети тънат в разруха и мизерия. Единственото им положително качество е, че разполагат със сгради и апетитни парцели около тях.

В 25 от бившите окръжни градове има многопрофилни болници. 94 са те в по-малките общини. Отделно от това си имаме 8 национални центъра - като се започне от наркоманиите, мине се през заразните и паразитни болести, рехабилитацията на слепи, кардиологията, радиологията и радиационна защита, и се стигне до военно-медицинска академия.

Вън от тази сметка са университетските болници. Само в София те са около петнадесетина. Има такива и в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Съвсем отделно пък са столичните здравни заведения - 19 на брой, заедно със специализираните. Към тях трябва да добавим огромният брой поликлиники, диспансери, лаборатории и стоматологични центрове. Цялото софийско здравеопазване е собственост на Столичния медицински холдинг, който е в ликвидация, но е създаден точно с цел приватизация. Общината вече готви стратегия за това.

Лечебниците от преди и след 9 септември 1944 г., строени навремето в края на градовете, сега се намират в идеалните им центрове. Болниците от соца пък са вдигани между индустриалните зони и населените места. И едните, и другите са правени с огромни паркове и градини, за да могат болните да се възстановяват, докато се разхождат по алеите с пейки и малки горички. И ако на пациента от капитализма и социализмът му е признавал правото да живее природосъобразно, на болния от времето на пазарната икономика такива глезотии не му се полагат. Предприемчиви бизнесмени вече са поръчали проектите за небостъргачи, бизнесцентрове, олинклузив хотели и тузарски селища. Накратко, подготвя се

разграбване на здравна система, градена 130 години

Създаването на съвременна здравна мрежа е по силите само на такава мощна структура, каквато е държавата. В реализирането на тази й цел тя не се води от идеята за печалба „на всяка цена". Усилията й се възнаграждават от здраво и работоспособно население, което произвежда принадена стойност. Затова гарантирането на здравето и живота на гражданите на икономически развитите страни е записано в конституциите им. Нашата държава не прави изключение.

В България не е лесно да купиш държавна банка - иска се специална методика и решение на управителен съвет на БНБ. За продажбата на болници е достатъчна отмяната на един член в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Той гласи: „Този закон не се прилага за приватизацията на лечебни заведения с държавно и общинско участие, както и на нежилищни имоти, в които са разположени такива лечебни заведения". По този начин болниците директо се вадят за продан. Не се иска стратегия, няма предвидени специални правила и изисквания към купувача - нищо. Има само едно условие - 15 години да не се променя предназначението на купената лечебница. Но

за по-нетърпеливите е оставена вратичка

- може, но „след съгласуване с министъра на здравеопазването". Забележете - не съгласие, съгласуване. Уведомяваш го и толкова, иска-неиска - приема.

Да си купи човек клиника е голямо главоболие. Трябва нова апаратура, консумативи, издръжка на лекари, сестри и лаборанти, внимание към болните. Затова управляващите са измислили две хватки, които са за по-тарикат приватизаторите. Първата предвижда здравните заведения да се управляват от мениджъри със специални договори. В закона никъде не пише, че те трябва да са лекари. Един финансист например идеално би паснал на фирмата, наречена клиника - реже разходите, без да го е еня за панкреаса на пациента. Съзнанието на лекаря-директор се замъглява от разни кръвни картини, компютърни томографи и прочие икономически нецелесъобразни глупости.

Втората хватка е скрита в новия чл. 10а „Паричните постъпления от приватизацията на обособени части на лечебните заведения се превеждат по сметка на лечебното заведение, остават негова собственост и могат да се ползват само за финансиране на дейност и за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност, след одобрение на собственика на капитала му". Иначе казано, мениджърите ще оставят по една пътека за болните, по една алея за линейките и ще разпродадат всяка педя земя и всяка сграда, която сметнат, че не е нужна на здравното заведение. Парите от сделката няма да отидат в бюджета, а ще останат в клиниката - така, да си ги харчат на воля, без санкцията на когото и да било. Чисто и ясно! Болницата или поликлиниката излиза без пари, защото броеното за тях ще се връща обратно в ръцете на купувача. За какво й е при това положение на скритата зад гърба на мениджъра мутра (от обръча политически фирми) да си купува на баир лозе? Просто с промените на приватизационната уредба се узаконява

грабеж, пред който бледнеят БГА „Балкан", БТК, „Кремиковци",

електроразпределителните дружества, „Булбанк" и всички останали съмнителни сделки.

Кои държавни и общински клиники няма да се продават (това не се отнася за отделни техни активи - земя, пристройки, сервизни помещение и прочие)? Правителството е съчинило нов здравен забранителен списък, в който влизат 30 специализирани клиники за рехабилитация и специални грижи. В него попадат балнеоцентровете в Балчик, Марикостино, Бургаските и Котелските минерални бани и други. Остават да работят и 10 клиники за белодробни болести - в София, Габрово, Трявна, Сливен, Радунци - Старозагорско, Роман, Перник, Троян, Велинград, Искрец - Софийско.

„Майчин дом" в София остава държавен, но „Шейново" и „Св. София" (бивша „Тина Киркова")  може вече и да са договорени. Няма да се продават ортопедичната клиника в София и институтът по протезите в Банкя, „Александровска" и университетските болници в Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен. Замразява се засега приватизацията на ендокринологията в столицата, детската онкохематология, Националният кардиологичен център в София и центъра за възстановяване в Мездра, клиниката по лицево-челюстна хирургия, онкологията в столицата, и фирма „Лаборекс".

Забрана за продажба има и за „Пирогов". Вероятно защото управниците не вярват много на Правителствена болница и са си оставили вариант - да ги спасят в случай на нужда профитата от института.

В закона има и една уловка. В момента в България има общо 28 спешни центъра. Забранен за „пипане" е само един - „Пирогов". За останалите упорито се говори, че ще бъдат прехвърлени в онези 25 многопрофилни болници в областните градове, които също няма да се продават. Разбира се, причината за това е, че така ще се освободят сгради и терени, които ще бъдат изтъргувани като неработещи активи.

Мечтата на всеки монополист е да ограничи броя на конкурентите и да вдигне цените до възбог. От това се печели яко. У нас тази роля играят управляващите. Вероятно, защото имат планове да купуват - непряко, тайно. Ако това стане, значи политиците ни готвят здравна система за имотни българи. А де се е чуло и видяло богаташ да сваля шапка на бедняк?