Борба с престъпността няма да има докато Георги Първанов и Румен Петков мълчат

Вчерашните изстрели, които докараха паниката отново в страната ни, показаха за пореден път, че килъри и поръчители действат без страх, че нещо ще им се случи. Показаха също, че косъмът на голяма част от бизнеса не е чист.

Но да караме наред.

Паника би трябвало да е обхванала президента. Пореден негов близък приятел и спонсор е разстрелян посред бял ден, нагло и демонстративно. Дали Манол Велев е бил съветник на държавния глава незнам. Но съм го чул поне хиляда пъти по хиляда. От много авторитетни хора. Пък и мога да вярвам на очите си: преди година, по време на световни квалификации по волейбол във Варна, съпругът на Весела Лечева седеше в официалната ложа, между Георги Първанов и Румен Петков. Камерите често даваха височайшата тройка как емоционално приема всяка спечелена точка. Адреналитъ по едно време им дойде в повече вероятно, защото тримата започнаха да се прегръщат и целуват пред очите на 5000 фенове в залата и още над 1 млн. българи пред телевизорите. Аз подобни целувки и мъжки прегръдки възприемам като знак за голямо приятелство.

Вчера Манол Велев бе прострелян лошо. Мотиви и вероятни поръчители всеки средностатически българин може да изброи немалко. Просто сме малка държава и се познаваме сравнително добре. Любопитен съм дали следователите извикаха на разговор президента Георги Първанов и министър Румен Петков. Предполага се, че щом тримата ги свързва крепка дружба, значи знаят един за друг повече, отколкото останалите хора. Не е логично един държавен глава да другарува с известен бизнесмен, за който се разказват доста спорни неща, без да е поразпитал службите, какво е състоянието на бизнеса на този човек и дали няма да го компрометира връзката с него. Резултатът от проучването би трябвало да е подреден акуратно в папка, а тя - поставена на президентското бюро. Освен това, щом Петков се хвали, че американците толкова са респектирани от професионализма на нашето МВР, то трябва да сме сигурни, че въпросната папка е подробна, точна, аналитична. Оттам нататък, следвайки логиката на човешките отношения, предполагаме, че чисто по мъжки тримата мъже са споделяли лични радости, неуспехи, завоевания по женска линия (в това отношение слуховете и за тримата са доста и варират от романтични през пикантни до хард), намерения. Говорили са също за политика, за спорт, за вино, за лов (сещали са се за Кюлев и са отливали от чашите си, какъвто е обичая), за манастири, като Атонския например, за децата си, за казармата - теми, които присъстват в мъжките разговори.

Интересно, дали президентът е разказал всичко това на разследващите, за да могат да спипат извършителя и поръчителите час по-скоро.

Ако и Румен Петков е дал показания пред следователите, надеждата ни, че вероломния атентатор скоро ще бъде заловен или поне ще се стесни кръга на търсене. Като имам предвид желанието ни да се харесаме на ЕС и съответната ЕК на Франко Фратини, би трябвало тези показания да са снети от Първанов и Петков веднага след опита за убийство. Участието им би повишило успеваемостта на службите, а ще е добър пример за всички българи, как да изпълняват гражданския си дълг.

Ние обаче незнаем дали това се е случило. На нас, както обикновено, нищо не ни се казва или ни се пускат някакви „сламки", които най-често водят до комични и гротескни изводи, вместо да ни убедят в сериозността на действията на разследващите. Ще ви дам пресен пример. Вчера по обед от преслужбите на МВР, каквото и да означава това, пуснаха описание на вероятния килър: среден на ръст, леко пълен, със зелена риза и зелена шапка, избягал в посока на Военна академия. Не е нужна голяма фантазия, за да си кажеш, че вероятно става дума за офицер, слушател във ВА „Г.С. Раковски", която е на стотина метра от мястото на престъплението. Още един напън на фантазията и можеш да навържеш следния сюжет: Български офицер, който има две деца и жена, но не му стигат парите, защото не е пратен на мисия в Ирак, приема да извърши убийство срещу 50 000 лв. хонорар. Човекът е военен, познава оръжията, участвал е в много стрелби и е готвен още във военното училище да убива - защото такава е професията му. Досега е нямал мотив, но 50 000 лв. за един беден български капитан са силен мотив, а и не само за него... Та капитанчето е било на лекции, поискал е да излезе до тоалетната, прехвърлил се през оградата, прострелял мишената, след това се върнал и седнал смирено в класното. Ето какви асоциации нашепва тиражирания набързо словесен портрет на стрелеца.

Извинявайте, отвлякох се от главната тема.

Истината е, че президента и вътрешния министър не са разпитани за връзките им с Манол Велев и за връзките, които той е имал с други хора, и за които би могло да се допусне, че е споделил приятелски с двамата. Подобна мисъл нашите служби приемат като ерес: как ще питаш такива големи началници за убийство, все едно ги подозираш нещо. Сакън! Ето това ни е раковото образование на професионализма и демокрацията. Знаем, че знаем едни неща, но няма как да питаме подходящите хора, защото ще ги засегнем, ще хвърлим сянка върху светлите им ликове. Дори не се сещаме, че това е невъзможно, защото те преди това сами са избрали с кого да другаруват, значи, че всичко е проверено и чисто.

Е да, но работата е там, че 70 на сто от българите не вярват, че работата е докрай проверена, нито че е съвсем чиста. Ето това е бялото петно в обществената ни памет, което никой не иска да покрие информационно. Както казва американският ерудит Ноам Чомски, това, което обществото иска да чуе, го няма в медиите. У нас по причудлив начин повечето медии някак успяват да напишат за хора от ранга на Първанов и Петков само лицеприятните неща от тяхното ежедневие, дори да им предадат патриотична, а защо не и героична осанка. Мнозина сигурно си вярват, че така създават добър образ на държавата. За тях всяка критика към властимащите е предателство, измяна на националните идеали. Но тук дори не става дума за критика, а за професионални действия при разкриване на извършителите на крупно и предварително замислено и организирано престъпление.

Президентът и вътрешният министър не са разпитвани и по разследването на убийството на банкера и президентски съветник Емил Кюлев. Сигурен съм в това, без някой специално да ми го казва. А те знаят много, както за него и кръговете, с които е правил бизнес, с които е имал търкания. Ако не им го е казал лично, те да не са слепи и неграмотни да не могат да свържат някой действия и да съберат две и две. Не нам...

 По същия начин се предполага, че са знаели много и за Илия Павлов, с когото също са се срещали многократно, а партията им е ползвала финансовата му подкрепа за предизборни кампании.

Знаят много и за Андрей Луканов, застреляният български министър-председател, който бе лидер на БСП в годините на най-тежкия преход и под чието ръководство са израствали и укрепвали като ръководни партийни и властови кадри. Мълчат и за това убийство.

Двамата са сред най-информираните хора в държавата за това, което става в ДПС. За корупционните практики, ръководени и направлявани от колегата им политик Ахмед Доган. Знаят за замени на имоти, на гори с плажове, за изсичането на хиляди декари гори, за далавери със строителство, за подставени лица, които в момента изкупуват цели парчета от държавата уж за себе си. Не само са чували, но и знаят подробности кой български изселник с какви милиони се е върнал и сега строи, купува и се отблагодарява на благодетеля си. Знаят, но мълчат.

Тях ги интересува да се потули скандала с подслушванията и следенето в НСО, разприказвалият се офицер да се „окаже" психар, наркоман и какъв ли не още. Защото иначе кални пръски ще загрозят костюма „Дзеня" на президента... Въжно е също да не се прави връзка между активиралите се да описват кметове интелектуалци и Първанов, сякаш е някаква тайна, че именно същите хора участваха и в кампанията му за втори мандат. Лошо няма: харесват се, взели са се. Лошо е когато се крият и отричат, сякаш се срамуват един от друг.

На Първанов и Петков вероятно много им се иска да се отклони общественото внимание и от връзките им с т.нар. български олигарси. Да не ги свързват явно с Валентин Златев, с Георги Гергов, с Людмил Стойков, с Емил Кюлев, Манол Велев и пр. Това за тях е важното, а не какво се говори за тези хора и дали то е вярно или - не.

Ако пък всичко, което казвам се приема като пристъп на маларична треска и резултат от неизпити хапчета, нека тези двама мъже станат и се разграничат ясно от олигарсите поименно. Да кажат, че нямат нищо общо с тях, а снимките на общи софри са компютърни монтажи и да се сложи точка на темата. Но неизказаните неща човъркат много, те са като червейчета, които разяждат общественото опование и народната любов. За съжаление на политиците, единствения цяр срещу тези гадини не е „Райт", а простата истина.

Колкото до престрелката в „Белите брези", там отново се натъкнахме на познат до болка синдром: излиза вътрешият министър и с басов глас, като говорител на Информюро ни съобщава, че въпросните люде били от престъпния Земунски клан, че някои от тях били издирвани от Интерпол, че имали българско гражданство и паспорти, че си сменяли имената и документите като носни кърпи, че се занимавали с трафик на дрога, притежавали оръжие и прочие подробности. И нито дума, като са знаели всичко това в МВР какво са направили. Пазели ли са ги? Техни агенти ли са били? Всичко това можеше да е много смешно, ако не беше толкова сериозно.

Всички лафове и лозунги как МВР е преборило организираната престъпност рухнаха за пореден път. Ще чуем много уверения, че се прави всичко възможно да бъдат разкрити убийците и подстрекателите, че в МВР са най-големите профита, че се проверяват версии. Само че никой не вярва на празни приказки.

Всъщност, длъжен съм да направя една уговорка: говорех главно за президента и вътрешния министр, но всички въпроси, отправени към тях, важат със страшна сила и към останалите им колеги политици, министри, магистрати. Не споменах главния прокурор Борис Велчев, както и доскорошния шеф на следствието Ангел Александров, едни истински корифеи за законността и борбата с престъпността, които обаче не могат да изчистят собствените си ведомства от корумпирани служители, което пък води логично до трагичните резултати в тяхната работа.

Преди две-три години главен комисар Валентин Петров призовава няколко пъти да се приеме закон, подобен на американския „Рико" за борба с мафията и организираната престъпност. Медиите го подкрепиха и цитираха статистики от САЩ какви смайващи резултати са постигнати с прилагането му. Спомням си дори казаното по този повод от Едгар Хувър: „Започваме тотално преследване, започваме война с мафията, ден след ден, всеки час и ще я спечелим тази война!"

У нас засега само падат жертви. Искаме да знаем кой печели и кой губи, както и кой разпалва тази война, но вероятно няма да го прочетем във вестниците...

Автор: Огнян Стефанов