Петък, 22 Юни 2018, 19:37
Frognews
3| 4448 |09.06.2018

„Демократична България“: Парламентът да изиска от МС комплексна национална програма за превъоръжаване

.
„Демократична България“ излезе с Позиция по по приемане на Решение на НС по проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“. В нея се казва:

Като отчитаме, че:

– Модернизацията на армията ни така и не се състоя по изискванията на Военната доктрина от 1999 г. в периода след провеждане на структурната реформа по План 2004, а вече закъсняваме сериозно и с превъоръжаването;

– Превъоръжаването е сложен процес с продължителност поне 10 години (без излишно разтягане във времето) и изисква над 10 млрд. лева инвестиции в ново оборудване;

– Не по-малко сложен е процеса на извеждане от въоръжение на несъвместимото и неефективно въоръжение и техника и преподготовка на персонала, което изисква допълнителни ресурси, но би донесло и приходи при продажба на излишъците на трети страни;

– Голямото предизвикателство е връзката между проектите и интеграцията на техниката в единна система у нас и в рамките на НАТО и ЕС;

– Управлението на риска при превъоръжаването изисква стройна система за придобиване и поддръжка,

 

Предлагаме Парламентът да изиска от МС комплексна национална програма за превъоръжаване, която да интегрира тези два проекта във времето, ресурсите и промяна на способностите, заедно с всички други проекти (вкл. такива за утилизация на снетото/излишното въоръжение и техника и преподготовка на персонала) в срок до края на годината, заедно с актуализация на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на РБ до 2024 г. и Парламентарен ангажимент за осигуряване на финансиране на цялостната модернизация до 2030-2032 г.

Настоящето решение се ограничава до два проекта (с финансов разчет само за първия им етап) без връзка с другите предвидени в приетата с решение на НС от 25.11.2015 г. „програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на РБ 2020 и определяне на числеността на въоръжените сили“ както в ресурсен план, така и по отношение на интеграция на придобиваните способности. В мотивите се говори за съвместни операции без да се конкретизират.

 

Допълнително искаме да подчертаем, че съгласно Годишния доклад за отбраната, очевидно не се изпълнява т. 2 от горното решение за обща численост на въоръжените сили не по-малко от 37 000 души, без от това да следват кавито и да е действия от страна на Парламента, което подкопава доверието в стойността на решенията му.

В израз на разбирането си за важността на превъоръжаването на Българската армия, като част от НАТО и ЕС, необходимостта това да става на базата на висока степен на съгласие и гарантиране на непрекъсваемост на това усилие в следващите 10-12 години с гарантиране на подкрепа за изразходване на ресурс, далеч надвишаващ заложеното в тези две предложения (по наша оценка над 10 милиарда лева), представяме тази позиция, с очакване Парламентът, като висш орган в Парламентарната ни Република да се отнесе отговорно към внесеното от МС предложение и не допусне повтаряне на случая от 2017 г., когато поради лошо подготвени и управлявани проекти, стигнахме до провал на усилието за придобиване на бойни самолети и бойни кораби.

 

Внесените сега предложения не дават сериозно основание за оптимизъм в реализиацията и на тези два проекта, а още по-малко за успешно превъоръжаване на армията ни в НАТО и ЕС. Без ни най-малко да оспорваме приоритетността на превъоръжаването на въоръжените ни сили като част от НАТО и Европейската отбрана, считаме, че предприетия подход от Правителството не отговаря на поетите ангажименти пред обществото и не се базира на добрите практики в страните от НАТО и ЕС. В този смисъл настояваме за честна програма за превъоръжаване с цялостен обхават и приоритизация на проектите, модерна система за придобиване и експолоатация на въоръжението и техниката, ангажимент за финсниране на програмата до цялостното ѝ завършване и осигуряване чрез бюджета за отбрана на ефективното поддържане на придобитото оборудване и подготовка на личния състав. Време е от проекти за инвестиционен разход да преминем към проекти за придобиване на способности по стандартите на НАТО и в рамките на национална програма за превъоръжаване. Такава програма определено ще е най-значимото усилие на България в технологично, управленско, финансово и интеграционно измерение, което изисква необходимото ниво на политическо лидерство и съгласие.

 

Конкретно по проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“:

    Разделянето на два етапа, без яснота за финансиране на втория етап практически не позволява да се придобие пълна способност, а само частична и то само за 3 батальонни бойни групи, което като обхват е далеч по-малко дори от 1/3 от изискванията на СВ;

 По т.1.7. не става ясно какво е нивото на професионализация на управлението на проекта, вкл. рисковете и дали разходите по управление са включени в стойността на проекта;

 

    В обхвата на проекта по т. III не става ясно кои са 3-те групи – в коя бригада или в няколко бригади, как се подменя старата техника с навлизане на новата и как се интегрират старата и новата техника в единна система, с висока готовност и повишени способности;

    В т. 3.1.5. по финансовите параметри липсва каквато и да е обосновка и сравнение със сходни проекти в миналото у нас или в други страни от НАТО или ЕС;

    В т. 3.1.6. са посочени участващи институции без да е определено как те участват в управлението на проекта, основанието за включването им в проектния екип със съответни отговорности и ресурси, вкл. оценка на необходимите ресурси, които следва да са част от стойността на проекта;

 

    По варианта за реализация в т. IV не са посочени алтернативи и обосновка, а определено не личи да е разглеждан вариант за съвместно придобиване в рамките на сътрудничество по многонационален проект със съюзници в НАТО или ЕС, с използване на агенциите на тези съюзи (наши агенции) за придобиване и съвместна поддръжка, както и механизми за финансиране от Европейския фонд за отбрана;

 

    Също в т. IV се споменава лицензионен трансфер на технологии, производство и обслужване в България, но не е уточнен механизъм за избор на български контрагенти по проекта, няма оценка на способностите на индустрията ни за такива задачи, при евентуално производство, не се споменава нищо за пазара на такава продукция извън много ограничениите по брой машини за България;

 

    Определено в т. VI е избран най-тривиалният и доказал се като ненадежден начин на финансиране (справка провалените проекти за самолети Спартан, хеликоптери Кугар и Пантер);

    Една от най-важните страни на предложението е управлението на риска, описано в т. VII – определено не са отчетени рискове, свързани с капацитета за управление на сложни проекти, готовността на нашата индустрия да изпълни възлаганите ѝ отговорности по проекта, интеграцията на новата и старата техника, недостига на персонал в СВ за експолоатация на новата и стара техника, опита от повторение на рисковете с проекта за придобиване на транспортни средства за СВ в миналото и др.

Конкретно по актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“:

 

    Проблем възниква още с т. 3) и 4) от т. 1.3. – освобождаването на честоти не може да се случи докато лети дори и един от старите самолети, а същото се отнася и за зависимостта от страни извън НАТО и ЕС;

    Втори голям проблем е залагането на обхват за 16 самолета в т. 3 и разделяне на два етапа с 8 самолета в първи етап, като настоящото решение предвижда финансиране само на първия етап за 8 самолета – това е израз на лошо планиране и управление на средства и при придобиване на способност;

    В т.3.1.1.2. се приема необоснованото предположение, че при ограничените финансови и човешки ресурси, България следва да се стреми напълно самостоятелно, без солидарна помощ от съюзниците в НАТО да изпълнява всички задачи по въздушен суверенитет, което е въпрос, изискващ по-високо ниво на анализ и решение;

    В т.3.2. впечатление прави, че разделянето на проекта на два етапа вероятно се прави с цел удължаване на периода на използване на МиГ 29, което компрометира цели 3) и 4) от т. 1.3.;

    В т.3.3. доста примитивно се изписват участващите институции без да се посочи какви са техните отговорности в интегрирания проектен екип, както и няма информация за цялостната структура, степен на професионализация и ресурсна осигуреност на проектния екип;

    В т.4.2. липсва основен и може би най-изгоден за България, вариант за създаване на многонационална авиобаза от структурата на силите на НАТО или на двустранна / многостранна основа в рамките на НАТО, като България придобива част от самолетите като национални, а другите се осигуряват от съюзници на ротационна основа като част от многонационалната авиобаза;

    Финансово-икономическите параметри в т.5. са основно по данни на потенциални доставчици, без сравнение с подобни придобивания в други страни на НАТО, както и определяне на параметри на базата на наш – български операционен анализ на вариантите, вкл. при създаване на многонационална авиобаза;

    В т.6. са изброени всъщност само финансови рискове, без да се отчита опитът от рисковете, довели до провал на проектите за Спартан, Кугар, Пантер, модернизация на радиолокационните станции, системите за управление на зенитноракетните комплекси, модернизация на МиГ-29 и Ми-24, където се реализираха съвсем други рискове, които и до днес не са адресирани с мерки за преодоляването им (виж доклад на МО от 2014 година по анализ на проектите за модернизация, внесен в МС);

    В т.8. изложените идеи не са оценени във финансово – икономически план и на този етап не могат да се считат като част от предложението, нещо повече, изискването фирмите доставчици да извършат цялостно проучване и предложат решение ще повиши цената на проекта и внася допълнителен риск – нормално е нашата страна да оцени способностите и желаните форми на индустриално сътрудничество с гарантиране на надеждността на българските участници;

    Както за всеки проект, разходите за управление на проекта, вкл. правно осигуряване, необходимите изследвания и разработки следва да са остойностени и включени в разхода.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Парламентът прие ”обновен” Доклад за отбраната, армията ни вече можела да ни брани 0| 3480 |27.09.2017 . ”Да, България“: Визитата на Чайка е позорен акт 24| 11903 |17.09.2017 . АФИС: Съдът и парламентът са на дъното по доверие 2| 6356 |30.07.2017 . Борисов: Парламентът да работи до смяна на изборните правила 4| 4112 |15.12.2016

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах

Вашите лични данни / GDPR

Скъпи потребители,

От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR. Във връзка с това "Фрог Нюз" EООД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR. Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

РАЗБРАХ