Десните избиратели, техните реалности и техните илюзии

СИНЬО ЕДИНСТВО беше създадена с единствената цел да участва в коалиция Сините, която да поиска доверието на десните избиратели за единство и на базата на това доверие да се формира единна партия.

По този път поеха крайно мотивирани хора – част от тях опитни политици, напуснали СДС след 20 години, други- млади и искрени, които повярваха в проекта единна десница.

Начините за реализирането на този проект бяха два:
Първият, да се изгради след изборите единна партия между СИНЬО ЕДИНСТВО и ДСБ и гаранти за това да бъдат Иван Костов и Надежда Нейнски. Или вторият, да се сведе единството до проекта ДСБ и да се включат отделни личности от СИНЬО ЕДИНСТВО в листите на тъмносинята партия.

Единната платформа, подписана на 20.01.2013 г., беше знак, че избраният път е пътят на единната партия. Това мотивира хората от СИНЬО ЕДИНСТВО да обиколят страната, да изградят структури, да убедят много съмишленици, да преборят с години наслоявано недоверие и да учредят партията, която да направи юридически възможно сливането.

Една седмица преди крайния срок СИНЬО ЕДИНСТВО се учреди като партия, бе технически и политически напълно готова да участва в коалиция Сините и да доведе до край процеса по сливането след изборите.

По време на финалните преговори обаче за Преговорния екип на СИНЬО ЕДИНСТВО стана ясно:

-Че проектът единна партия не се ползва с подкрепа от структурите на ДСБ и очевидно се върти в главата само на няколко човека.
-Че няма необходимото ниво на доверие между ДСБ и СИНЬО ЕДИНСТВО и според ДСБ то може да бъде дадено само срещу парична гаранция.
- Че ДСБ считат проекта си за успешен и за тях приоритет е неговото бъдещо развитие.

Това стана причина СИНЬО ЕДИНСТВО да се оттегли от преговорите, а ДСБ да регистрира на другия ден коалиция ДСБ-БДФ. Последвалите предложения за политически съюзи само потвърдиха избрания път от ДСБ за тези избори.

Независимо от всичко СИНЬО ЕДИНСТВО продължава да вярва:

- Че хората искат веднъж завинаги една силна дясна партия, а не вечни коалиции.

- Че голямата цел за единна партия и поетите ангажименти в Единната платформа не трябва да бъдат подменяни от тяснопартийни интереси.

- Че доверието между съмишлениците в политиката се измерва в политически, а не във финансови гаранции.

Преговорният екип на СИНЬО ЕДИНСТВО е убеден, че положи всички усилия да аргументира пред ДСБ необходимосттта от изграждане на единна партия.
Този път не успя.

На политическия терен отново са двата знака на разделението – коалиция СДС и коалиция ДСБ-БДФ. Единството като една дясна партия засега се отлага. Дали то ще получи своя шанс ще зависи от оценката на статуквото в традиционната десница, която хората ще дадат с вота си на 12 май.

Преговорният екип:
Христо Панчугов, председател на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Маргарита Бойчева, зам.- председател на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Димитър Иванов, генерален секретар на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Надежда Нейнски, член на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Ваньо Шарков, член на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО

Р.S. Публикувам това писмо с ясното съзнание, че най-активните привърженици на ДСБ отново ще възприемат тази различна от тяхната гледна точка за лична обида. Призовавам обаче да не заливат блога ми с тази вече десетки пъти декларирана тяхна позиция, за да не ме принуждават да търся баланс чрез отказа да се превръщам трибуна на страсти, чиято автентичност не мога да знам и така да се самопоставят в положението на „жертви на цензура”.

Да, не мога да знам кои от коментарите в стил „да живее ДСБ” ( като антипод на „Синьо единство” ) са искрени и кои са просто провокации, за да подлютяват още повече раната за кеф на ехидните противници на ДСБ и „Синьо единство”, превръщайки въпроса в основна тема в коментарната част на блога МИ.

Няма да коментирам и аз, но понеже бях предизвикан да съобщя какво знам за преговорите, а сега вече отговорът на „Синьо единство” съдържа акценти от тях, ще добавя само, че въпросните „финансови ангажименти” са били поискани ултимативно в последния (не)възможен момент и в размер, който също така ги е направил абсурдни за поемане.

Стоя зад думите си, както обикновено.

Ако някой не вярва или много държи да задълбава в тази тема, нека се обърне към участниците във фаталния разговор. Те са общо 7 души- подписалите писмото плюс Иван Костов и Светослав Малинов.
За целта си има официални приемни, сайтове, мейли, фейсбук и телефони. Няма аз да отговарям вместо партийните централи.

Иво Инджев
ivo.bg