Реклама / Ads
Frognews
7| 5355 |09.12.2019

Допинга и политиката изолираха Русия от света, както и ”студената война” не можа

.
Тези фенове не са виновни...
Новината, че Русия е изхвърлена от световния спорт за следващите четири години е зашеметяваща. Каквито и да са реакциите на Кремъл, такъв позор руския спорт, руската политика, руските служби и държава не са преживявали. Големите губещи са руските спортисти и руските фенове.

Най-общо и кратко казано: Политизирането на спорта, използването му от тайните служби за пропаганда винаги води до фиаско по един или друг начин.

 

И това не е новост. Управляващите в СССР, а след това и в Русия, неведнъж са демонстрирали политически пристрастия в спорта. На три летни Олимпиади страната не участва по решение на партийното и държавното ръководство. Една от черните страници в това отношение е мачът между националните отбори на СССР и Югославия по футбол на Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. Съветските футболисти правят един равен мач с югославяните - 5:5. Решено е да се играе втори мач. Тогава „плавите“ бият „сборная“ с 3:1. В Кремъл са шокирани, защото има разпореждане отборът да бие. Сталин крещи: Тези продажници паднаха от едни ревизионисти! Те нанесоха огромно поражение на съветския спорт и на съветската държава!“ Националният отбор е разформирован, ЦСКА, от който са повечето национали, е изваден от първенството, отнемат му се всички точки и купи.

 

Въпреки намесата на политиката и идеологизирането на спорта, съветските и след това руските спортисти винаги са били сред първите в световния спорт. Успехите им трудно могат да се изброят. Както и знаменитите шампиони.

 

И тук възниква въпросът: Колко от тях са постигнали резултатите си по чисто спортсменски начин? Със сигурост са много, но и съмненията за нечестна надпревара също не са малко. От години Изпълнителния комитет на Световната антидопингова агенция (УАДА) предупреждава, че ще се стигне до тежки санкции, ако Московската антидопингова лаборатория (РУСАДА) не престане да манипулира проби на спортисти, както и да представя фалшиви доклади за извършени проверки. По безспорен начин бе доказано, че голяма част от манипулациите са извършвани по нареждане на партийното и държавното ръководство, както и че тайните служби са се намесвали в тези манипулации.

 

Въпреки това на Русия бе гласувано доверие и тя организира Зимни Олимпийски игри в Сочи, а след това и Световно първенство по футбол. Справи се добре, но по отношение на антидопинговата политика нещата се влошаваха.

 

Русия не е единствена, където има злоупотреби със забранени стимуланти и медикаменти. Но никъде това не е държавна политика.

 

От Кремъл реакциите са очакваните: безпочвени обвинения, заговор срещу Русия… Заговор? И защо? За да извоюват другите страни повече медали на първенства и олимпиади? Това е несериозно и глупаво, защото никъде спортните постижения не се възприемат като държавна политика. Те са радост за феновете и гордост за съответната страна. Нищо повече.

 

Затова сме и свидетели на реакции като онези след мача с Югославия през 1952 година.

Игор Лебедев, заместник-председателя на Руската дума (руския парламент), член на изпълкома на Руската федерация по футбол: „Това е голям удар по нашия спорт. Смятам, че реакцията ни трябва да е жестока, най-вече от страна на президента! Именно той има всички пълномощия да въведе ред в тази работа.“

В същия дух е изказването и на Зам-шефа на Съвета на спортните федерации Андрей Климов: „Не мисля, че в антидопинговата политика на нашата страна се прави нещо различно от това, което се прави и в другите страни. Затова ми се струва неоснователно спрямо нас да се предприемат такива крайни мерки“. Пак ще вадим шашките, щото всички са срещу нас. Задължителна дехуманизация на врага. Има един популярен съветски виц от времето на СССР: От радио „Гласът на Америка“ попитали радио „Ереван“: „Вярно ли е, че съветските инженери получават 120 рубли заплата?“ Три дена мълчание, сед което радио „Ереван“ отговорило: „А вие защо биете негрите в Америка?

 

Москва ще обжалва решението в Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария - това е ясно. Но не е най-важното. Крайно време е в Русия държавното и спортното ръководства да проумеят, че правилата са еднакви за всички. Допингът опорочава спорта навсякъде, но по-страшна от него е идеологията. Насаждането на мислене, че Русия е недосегаема, че с нея трябва да се съобразяват, а не тя с всички останали, е меко казано несъстоятелно. Нецивилизовано е през 2019 г. да изпадаш в изолация, в каквато страната ти не е била дори по времето на „студената война“ и „желязната завеса“.

 

Иван П. Димитров

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Сидеров: Каракачанов отдавна е за сваляне, Симеонов не трябва да е в политиката 8| 5064 |02.12.2019 . Резултатите в политиката са апетитен пазар за залози 1| 4569 |17.10.2019 . Илиян Василев: Чалга политиката не е от днес, от десет години е 11| 9030 |02.06.2019 . Доц. Петър Чолаков за Фрог: Слави е закъснял за политиката 9| 11203 |09.05.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ