Европейската дипломация трябва да търси българския дипломатически канал към Ердоган

Миналата седмица, турският премиер каза на ЕС „да се събуди“, заплашвайки да прати 3.6 млн. бежанци към Европа, ако ЕС нарече турските действия в Сирия инвазия. ЕС не остана длъжен и Доналд Тъск отговори веднага, че ЕС няма да бъде изнудван с бежанци. Тонът и от двете страни беше остър.

В неделя, Ангела Меркел заедно с Емануел Макрон осъдиха турската военна операция в Сирия, както направиха и няколко лидери на ЕС държави. Меркел и Макрон също говориха по телефона с Ердоган.

Българският Премиер Борисов, в разрез обаче, каза на Брюксел да спре с критиките към Турция. Във вторник, той повтори, че ЕС трябва да се придържа към споразумението с Турция, скептичен към налагането на санкции. А в понеделник Ердоган каза на ЕС да слуша българския премиер Борисов.

Междувременно в понеделник, министрите на държавите членки на ЕС излязоха с позиция, осъждаща турската атака, но не успяха да се съгласят на общо ЕС ембарго, което да спре целия износ на оръжия към Турция.

Тежки думи бяха разменени през отминалата седмица, но сега е време за дипломация.

Българското правителство и премиера Борисов са в уникални дипломатически отношения с Ердоган. Има много малко бежанци – ако въобще има такива – които турската страна праща на границата с България, в сравнение със стотици бежанци на гръцката граница, които Турция изпраща на гърците. Бежанците са турският коз срещу Европа, така че каква е българската рецепта в отношенията с Ердоган?

„Дипломация“, каза българският Премиер Борисов по телевизията в петък.

Умела дипломация, разбира се, не е целият отговор. Българският премиер успява да спечели благосклонността на Ердоган в последните години, като тихомълком екстрадира гюленисти политически бежанци, търсещи закрила в България, както казва Георги Готев. Ердоган агресивно преследва гюленистите и тази симбиоза създава добрите ни отношения с турското правителство.

Този изграден дипломатически капитал от българска страна може да се използва за добро в момента, в търсене на решение на кюрдската криза, ако ЕС съумее да използва България в дипломация зад кулисите с Ердоган.

И преди българският премиер е бил в ролята на пратеник в отношенията на ЕС с Турция. „Много пъти, когато Европа е била против него, само аз съм отивал там“, каза премиерът в петък.

Но защитавайки Ердоган и като фигура с изграден дипломатически капитал, Борисов може да се окаже ключов позитивен герой в сегашната криза, който да отнесе общата ЕС позиция до Анкара и да натисне Ердоган.

А той изглежда абсолютно решен на операцията си в Сирия, но това не значи, че няма да се спре пред нищо.

ЕС може да даде на Ердоган точните конта-причини, особено ако те са съпроводени от агресивни санкции и от страна на Американския Конгрес, които в момента се готвят.

При всички положения, ЕС не е „глобално джудже“, както член на Европейския Парламент го нарече през уикенда. ЕС има на разположение кошница от санкции и други мерки, които може да използва в криза като тази.

Може да се започне от това, че Европейската Комисия в момента решава дали сделката с автомобилния гигант Фолксваген може да продължи. Турция е предложила щедра субсидия от 400млн евро на компанията, което накара председателят на ЕПП

Групата в Европейския Парламент, Манфред Вебер, да се оплаче на Комисаря по конкуренцията за сделката. Плановете на Турция да субсидира компанията са в ясен разрез с правилата на ЕС. Комисията може да спре сделката от 1млрд евро, ако реши.

Това е само един пример. Турция не е единствената, която държи козове.

Заплахата на Ердоган, че ще отвори портите на бежанците важи и за кюрдската криза. Хуманитарната криза, която се развива вече е била определена като потенциален геноцид. Действията на Турция ще доведат до още една бежанска вълна към Европа от хора, които бягат от военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Така че бежанци ще има, така или иначе. Това не трябва да плаши ЕС или държавите по външната граница на ЕС като България, които могат да изиграят централна роля в дипломатическото разрешение на кризата.

Българите имат сходна съдба с кюрдите. Разликата им с нас е, че те нямаха късмета да се отделят от Османската Империя навреме.

Затова не би следвало българите да са безразлични към съдбата на кюрдите.

Христо Комарницки каза в неделя, че българите се много големи, когато се тупат в гърдите, като цитират възрожденци, но като се заговори за сегашната ситуация “дайте да се снишим, да не ядосаме Падишаха, докато коли кюрдите“.

България е в уникална позиция в кризата и може да се окаже тайното дипломатическо оръжие на ЕС.

Държавата ни може да се похвали с добри дипломатически отношения с Ердоган, които трябва да използва, за да прокара общата европейска позиция и за да повлияе на Ердоган. Също така дели обща история с кюрдите, които не са имали нашия късмет да се отърват навреме.

Затова, не трябва да бъдем учудени, ако българското правителство и премиера Борисов изиграят основна дипломатическа роля зад кулисите в усилията на ЕС да повлияе на Турция в следващите седмици.

Ивета Чернева