Фалшив юбилей или очаквана панахида

Той бил благословил картонения му трабант (това очевидно не е вярно, понеже едва ли папата ще си позволи неканонично пастирско действие спрямо битова вещ, и то произведена в ГДР) и след тази благословия, и само поради тази благословия, България, представете си, станала член на НАТО и член на ЕС.

Въпросното поредно малоумно изявление е било произнесено на организирана от БАН грандиозна международна Тържествена конференция в Големия салон на академията. Тази конференция е съставна част от кампанията по честване на 145-годишнината на БАН, която за неуките й ръководители била юбилейна. Кампанията по „юбилея” (юбилей в превод от староеврейски означава „тръбене”, радостни тръбни звуци на празнуване) включва ред многобройни доста странни прояви, общо 145 на брой, колкото са годините от създаването в румънския град Браила на Българското книжовно дружество. Сред тях са: Национална конференция „Карл Маркс – ренесанс и нови прочити”, 18 „събития с национален мащаб”, 35 различни изложби, награждаване на учени и на колективи от учени с пари, 28 премиери на книги, Кръгла маса за постиженията на БАН, 12 „Дни на отворените врати” и др. Щяло да се направи филм за БАН, да се изработят афиши и значки за „юбилея” на БАН, „представителни материали” и др. В рамките на „юбилея” щели да бъдат похарчени едни 26 500 лв. народни пари за социологическо изследване (вероятно то ще покаже каква голяма обич изпитват българите към БАН), за „ангажиране на външни изпълнители” и др., а други 95 000 лв. щели да отидат за ремонти на разни работи из Академията. Цялата скъпоструваща дандания щяла да завърши с Голям Тържествен Юбилеен Концерт в Операта.
 

Всичкото това „хараламбене” (по Йордан Радичков) е щедро финансирано от кабинета в оставка на ДПС и БСП със сумата 200 000 лева, исканата от БАН сума е била, разбира се, многократно по-голяма, говори се за милиони, въпреки че не съществуват никакви основания за провеждането на подобна тъпа и скъпоструваща поредица от никому ненужни, неинтересни и непосещавани прояви в разгара на летния отпускарски сезон. Подозирам, че Орешарски се е поддал на увещаването на застарелите и убедителни академици, като е имал предвид факта, че когато тези хора не получават парите, които искат от бюджета, т.е. от всички български данъкоплатци, тутакси провеждат многолюдни демонстрации, митинги и пикети в центъра на София, които траят до удовлетворяването на исканията им за пари; „учените” обикновено в знак на протест търкалят жълти тикви по софийските площади. Както е известно, БАН може да изведе на протести много „учени”, тъй като има огромен персонал от около 10 000 души, според МОНМ.
 

Първо, тези 145 години от някакво събитие в никакъв случай не са кръгла годишнина, която тържествено да се чества. На практика тази кампания и даването на пари, взети от данъкоплатците, за нея са прецедент, на основание на който догодина БАН пак може да иска да си чества с няколкостотин хиляди лева 146-годишнината, по-догодина – 147-годишнината и т.н. Подобни искания вече могат да предявяват и другите академии в България, всички други държавни учреждения в областта на културата, образованието, спорта, здравеопазването, икономиката, управлението (180 агенциии, комисии и др.), търговията, спорта и т.н. Според Речника н чуждите думи, издание на същата тази БАН от 1982 г., „юбилей”, или тържествено празнуване или честване на някое важно събитие, се прави задължително на кръгли годишнини, например, на 20 години, 50 години, 100 години и т.н.
 

Второ, без абсолютно никакво основание БАН, която през 1947 г. е създадена със специален Закон, приет тогава от ВНС, като комунистическа държавна институция, нагло се счита за правоприемник на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ). Навремето БАНИ, след като е била обявена за буржоазна и фашистка (по думите на комунистическия сатрап Георги Димитров, БАНИ даже била „огнище на буржоазна идеология и на великобългарски национализъм и шовинизъм и е изродено в някакво издателско дружество недъгаво културно учреждение”) и нейни най-видни членове (Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Иван Иванов, Георги Генов, Любен Диков, Александър Божинов и др., включително и нейният председател проф. Богдан Филов) са били осъдени от комунистическия Народен съд с най-тежки присъди, някои са разстреляни, е незаконно разтурена след преврата през 1944 год. Имотите на БАНИ са били отчуждени в полза на държавата; после тези имоти по един безсрамен начин са предоставени на новосъздаденото държавно учреждение БАН по силата на чл. 4 от Закона за БАН от 1947 г. В списъка на тези близо 800 имота, собственост на разтурената БАНИ, има и дарени навремето имоти от хора, които са жестоко малтретирани, изселвани или разстреляни от комунистите.
 

Трето, за да бъде едно юридическо лице правоприемник на някое друго юридическо лице, всеки младши адвокат знае, че трябва да е налице хомология по отношение на статуса и статута на двете юридически лица.
 

·         По принцип не може една държавна институция (в чл.1 на Закона за БАН от 1947 год. е записано, че „тя е държавно учреждение”) да е правоприемник на една недържавна гражданска независима институция (в §2 на Устава на Българското книжовно дружество от 1884 год., праводател на БАНИ, е записано, че то е „самостоятелно и независимо учреждение”, и е такова до разтурянето му от комунистите). С една дума статусите на двете институции – разтурената и ликвидирана БАНИ и комунистическата държавна БАН – са напълно различни и несъвместими. И следователно няма как БАН да е правоприемник на БАНИ. Все едно Държавната библиотека да е правоприемник на частната библиотека на проф. Михаил Арнаудов, или пък Държавният резерв да е правоприемник на складовете със стоки на частните търговци братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово, без М. Арнаудов и братя Георгиеви изрично да са изразили волята си по този повод.
 

·         Статутите (уставите и евентуалните правилници за тяхното приложение) на двете юридически лица, които би трябвало да са еднакви при правоприемника и при праводателя, т.е. двете учреждения да имат хомологичен статут, всъщност са коренно различни и са основани на противоположни взаимоизключващи се един друг принципи. В единия случай, при БАН, принципната база е диалектическия материализъм и принципите на зависимост, подчинение и обслужване на БКП (в Устава на комунистическата БАН е записано „БАН развива дейността си съобразно решенията и програмата на БКП.”), а в другия случай, при БАНИ, има позоваване на принципа на академичната автономия (на „самостойност”, „самостоятелност”, както е записано в уставите от 1884 год. и от 1912 год. на праводателите на БАНИ).
 

Очевидно е, че след като двете условия sine qua non за хомология на статуса и на статута на праводателя и на правоприемника не са изпълнени, то няма как БАН да е правоприемник на БАНИ, а следователно и на праводателя на БАНИ – Българското книжовно дружество. И никой няма никакво правно, логично и морално и всякакво друго основание да празнува (да тръби) за някакъв си 145-годишен юбилей. С други думи, 200 000 лева бюджетни пари на българските данъкоплатци плюс стотиците хиляди други изкрънкани левчета, които ще бъдат изхарчени за „честването”, ще отидат на халост, „суета и празно гонене на вятър” (Екл. 1:14).
 

Тук е мястото да посоча, че всички бивши социалистически страни, отхвърлили комунистическите си режими, разтуриха създадените по съветски комунистически тертип държавни академии на науките. Единствено в България ние не можахме да внушим на посткомунистическата номенклатура, че държавата не може да твори наука, а науката се прави, както е навсякъде по белия свят, от университети, от недържавни институции, разбира се, с подкрепата на държавата, както е било и у нас до комунистическия преврат през 1944 год. Даже и в Русия отдавна (от 1991 год.) я няма комунистическата държавна АН на СССР, в сегашна Русия има десетки други академии, подобни на българската недържавна БАНИ. А подобни академии на сегашната българска държавна БАН има само в Северна Корея, в Татарстан, в Куба. БАН поддържа с някои от тези комунистически академии топли връзки и сътрудничество. В чл. 9 на Специална спогодба, например, се говори за „прякото сътрудничество в областта на науката между Българската академия на науките и Кубинската академия на науките” и т.н. 
 

Комунистическа БАН манипулативно използва един от най-примитивните трикове, за да докаже, ни повече ни по-малко, че неин „основоположник”, по думите на академичния водач Стефан Воденичаров, бил, представете си, не кой да е, а самия Васил Левски, понеже... бил дарител на Книжовното дружество. Този номер в спекулативната реторика е известен като saltus in demonstrando (скок в доказването), и е предназначени за много прости и впечатлителни публики.
 

Същият този Воденичаров, който по образование си е машинен инженер и чието основно направление на научната му дейност, според данните в Уикипедия, е в областта на „изследване на процесите на създаване и развитие на пукнатини”, обаче оглавява Националния съвет по икономическа политика като водещ експерт по икономика, вече започва да тръби, че най-ценният за БАН урок на Левски бил слоуганът „Отечеството над всичко!”; напомнящ много за „Deutschland über alles!” на един друг водач с не толкова рехави като на Воденичаров мустаци.
 

Съвсем сериозно БАН се закани „да стане не само научен, но и духовен център на България”. Мили Боже, опази! Известно е, че духовността по принцип е категория, която е извън интересите и възможностите на комунистите-атеисти от БАН, извън нейната меркантилна територия на посветеност. Светият Дух е Бог, заедно с Бог Син и Бог Отец е в Светата Троица. Всеки може да си представи, какво ще стане, когато агентите на ДС, каквито никак не липсват в ръководството на БАН (защо ли Комисията по досиетата нищо не казва за академиците на БАН?), започнат да диктуват и да управляват (като център) и духовното битие на българите. Можем да се запитаме снизходително, дали не става въпрос все пак за някакъв лапсус, твърде допустим за един инженер, неизкушен в духовната и религиозната сфера? Не! Ръководството на БАН триумфално, и светотатствено, обявява още, че БАН като научен център просто си влиза в... Светата Троица, там според него били още Образованието и Бизнесът. Не е ясно, обаче, там кой в каква роля е; вероятно бизнесът е Бащата, образованието – Синът, а пък БАН – Светият Дух. Конфесионалната фиксация на академиците е особен вид психична защита и е подсъзнателен компенсаторен механизъм за успокояване на безбожническата и богоборческата им същност, която все пак няма как да не ги гнети.

  На помпозна пресконференция Ръководството на БАН се похвали с цели 9 899 (какво число!) публикации, но не посочи броят на читателите, които са  чели тези „научни материали”. Ако имаме предвид общото ниско равнище на импакт фактора на повечето автори от БАН и много слабия интерес на читателите към продукцията на това държавно учреждение, която никой не ще да я купува, и БАН няма от какво друго да се издържа, освен от държавния бюджет, защото европейските пари, както знаем, отиват за едни други работи, то според мен едва ли всяка една от всичките тези публикации са били прочетени поне от един единствен читател. Не е тайна, че публикациите на БАН обикновено се четат само от техния автор, и то евентуално. Известно е също така, че G-индексът и Н-индексът на цитиранията на тези публикации, с малки изключения, са изключително ниски; обикновено срещаме единствено самоцитирания.
 

С приповдигнат тон БАН припомни своите „големи” успехи през годините, сред които било и „въвеждането на Интернет в България”, (Интернет си е дело на американците), бил полетът в космоса на Георги Иванов (той май летя по съветска програма със съветски космически кораб), развитието на „Кирило-Методиевото дело” (какво ли означава това?) и други подобни. На все по-намаляващата публика на различните чествания обаче не се припомниха комичното участие на БАН в търсенето на Космическия Разум в дупката край Царичина, не се каза нищо за прокурорските проверки, за раздаването на пари от така наречения Научен фонд на „наши хора”, за особения статут на „учените”, които хем „работят” в БАН, хем в същото време работят на много други места пак на трудови договори, не стана дума за нездравия интерес към екстрасенството на определени институти, не се каза нищо за позицията на уж отговорните академици по време на трагедията в Чернобил, никой нищо не каза за Демографския институт, който през 2001 год. беше закрит тутакси, след като оповести, че България я очаква демографска катастрофа, и по стар комунистически табиет неудобният за властите демографски проблем беше окончателно решен, оттогава в БАН спряха да говорят за демография.
 

Комунистическата държавна БАН пропусна в хода на тържествените чествания да обяви кои са най-видните нейни предишни ръководители от създаването си през 1947 год, заели постовете си с благословията на БКП. Ние ще припомним само академик Тодор Павлов, комунист, осъден след кървавия атентат в църквата „Св. Неделя” в София на 12 години затвор, и Сава Гановски от с. Овча могила, за чието избиране за академик в едно свое писмо до ЦК на БКП председателят на БАН, че „относно избора на академици... Сава Гановски досега няма труд изцяло оригинален, но като академик, особено, ако един ден би могъл да се отдаде главно на научна академична дейност, той ще може да ни даде изцяло научни работи, оригинални и полезни за нашето научно и социалистическо развитие”. Вижда се ясно какви са водачите на БАН.

Цялата дандания с честването и с поголовното откриване на регионални академични центрове навсякъде в България, най-напред в престижния ЮЗУ, където, както знаем от историята, се е образовал самият Делян Пеевски, после в още по-престижния Пернишки университет, после в „академичните” центрове Враца и Монтана (нашенските Оксфорд и Кеймбридж), Русе и т.н., е поради факта, че интуитивните комунистически академици на БАН чувстват, че обществото вече едва ги понася и в най-скоро време ще им дръпне черджето изпод краката. И тези храненици на бюджета, които сега са 1,56% от наетите лица по трудово и служебно правоотношение в столицата, които според НСИ са общо 637 625 души, „работят” в БАН (това означава всеки 65-ти софиянец). Преди време, когато населението на София беше два пъти по-малко, а в БАН работеха около 15-17 000 души, този процент беше значително по-висок – около 5-6 %, което означава, че при наети на трудов договор около 300 000 софиянци, всеки 16-ти столичанин е работел в комунистическата академия. Цели квартали, като, например, баровският кв. „Лозенец”, бяха заселени в държавни апартаменти без пари, разбира се, със служители и „учени” от БАН. В момента спрямо цялото работоспособно население на България „работещите” в държавната БАН са 0,39%, което, погледнато отвсякъде, си е твърде голям процент за най-бедната и най-неграмотната страна в Европа.
 

Сега БАН има около 70 звена (институти, лаборатории и др.) за „изследване на какво ли не. Съществуват такива недоразумения като Институт за изследване на обществата и знанието, Институт за изследване на населението и човека и др. Човек се пита, нима обществото, населението и човекът нямат нищо общо, че ще ги изследват различни института с толкова много „учени” на заплата в тях? Само в последната демографска конференция, организирана от тези две звена на БАН, участваха 153 „видни учени”, според сайта на Академията. Би трябвало „невидните учени” да са много повече, освен ако по презумпция не се приема, че всеки работещ в БАН е „виден учен” само заради това, че получава заплата от БАН. Годишната издръжка на БАН от бюджета официално е 52 милиона лева, но се говори и за 70 милиона лева народни пари. Не е ясно къде точно отиват тези, а и други, пари.
 

Вероятно всички в БАН разбират, че удобното за тях 70-годишно статукво от 1944 год. насам (впрочем от този истински кръгъл юбилей БАН сякаш се срамува)  под крилото на Партията и на държавата няма да продължи дълго. Идва времето, когато възстановената през 2004 год., БАНИ, законният наследник и правоприемник на разтурената от комунистическия режим БАНИ, ще възстанови основите на истинската недържавна наука в България. И Академията няма да бъде просто средство за уреждане на живота на определени персони от София, генеалогично свързани с БКП, няма да бъде феодален инструмент за пенсиониране на сенилни академици, както е в момента, а ще носи обществена полза за всички български граждани. Няма как да не бъде така.
 

В този смисъл фалшивият тържествен юбилей на БАН всъщност май е панихида.

 

Академик Петър Иванов, БАН