Фискалният съвет с три сценария за България през 2026 г. – оптимистичен, песимистичен и много песимистичен

Реалистичният сценарий предвижда 60% вероятност за икономическо развитие през 2026 година. Този вариант включва временен енергиен шок и последващо, постепенно възстановяване на пазарите. Прогнозата се основава на очаквано рязко повишение на цените на енергийните ресурси. Причината за това би била евентуален военен конфликт в Персийския залив.

Според експертите този сблъсък в Близкия изток ще приключи до средата на 2026 година. След този период се очаква нормализиране на енергийните пазари и икономическата активност.

Вторият сценарий е песимистичен и има 20% вероятност за реализация според Фискалния съвет. Той предвижда удължени смущения в международната търговия. Напрежението в глобалните вериги за доставки ще се запази до третото тримесечие на годината. Едва след това се очаква сравнително бързо икономическо възстановяване за страната.

Силно песимистичният сценарий очертава дълбока и продължителна криза с 20% вероятност. При този вариант съществува риск от сериозни прекъсвания на потоците през Ормузкия проток. Възможни са физически щети върху енергийната инфраструктура в държавите от Близкия изток. Международните финансови пазари ще останат под напрежение. Основните търговски партньори могат да навлязат в задълбочена стагнация. Това ще засегне негативно и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.

От Фискалния съвет изразяват сериозни опасения относно планирането на държавните финанси. Фискалният съвет предупреждава за надценени приходи в бюджета с около 3,5-4,7 милиарда евро. Институцията препоръчва цялостно преработване на проекта за държавния бюджет. Съществува реален риск от по-слаб икономически растеж. Прогнозираният номинален растеж на БВП е 6,8%, а реалният растеж е 2,8%. Средногодишната хармонизирана инфлация се оценява на 2,9%.

Експертите сигнализират за опасна експанзия на публичния сектор през следващите години. Публичният сектор може да достигне 45% от БВП, надвишавайки законовия лимит от 40%. Това нарушение на Закона за публичните финанси създава дългосрочни фискални рискове. Разходите за лихви могат да нараснат до 1,8 милиарда евро през 2028 година. Фискалният съвет настоява за създаване на по-значителни буфери над 1,5% от БВП. Те препоръчват и премахване на автоматичните индексирания на разходите.

Държавният дълг се очаква да достигне 37,6 милиарда евро или 31,3% от БВП. Министър-председателят Петкова представи новия бюджет, съобразен с исканията на бизнеса. Предвиждат се изменения в данъчното законодателство за 2026 година. Максималният осигурителен доход ще се увеличи до 2300 евро. Ще се разшири електронното проследяване на стоки с висок фискален риск. Данъчните облекчения за деца ще продължат да действат. Необходимо е консервативно планиране за избягване на дефицит над 3%. Това е задължително условие за приемането на страната в еврозоната.