Голяматa гръцка сватба се превърна в драма

Гърция е родината както на демокрацията, така и на трагедията. Кризата бързо разсъблече фалшивите одежди на нейната икономика, крепена години наред от лесни европейски пари, заеми с ниски лихви и фалшифицирана статистика, и тя стремглаво пое към дъното, заплашвайки да затрие цялата европейска идея. Твърде дълго, окуражавана от политици, следващи личните си интереси, от щедростта на ЕС и прекомерното кредитиране от чуждите банки, страната живя далеч отвъд възможностите си и сега трябва да плати тежката цена за това безразсъдство. Членството в ЕС означаваше не само щедри субсидии за държавните служби, но и ниски лихви. Преди присъединяването към единната валута нивата на лихвите бяха над 10%, но вързани към тези на Германия, спаднаха до 1,5%. Понеже можеше да взема назаем пари много по-евтино отпреди, гръцкото правителство показа невиждан размах и парите бяха прахосани в епичнен мащаб - повечето от тях за масивния държавен апарат. Към 2010 г. т.нар. широк обществен сектор в Гърция (администрация, болници, образователна система, държавни дружества) надхвърляше 1 млн. души при 11- милионно население.

Само през кризисната 2008 г. правителството на Караманлис предизборно назначи близо 100 хил. души в сектора. В Гърция държавните служители можеха да се пенсионират на 49 години с пенсии от порядъка на 1000 евро. Гражданите на тази страна се ползват с феноменални социални придобивки в световен мащаб - неомъжена дъщеря на държавен чиновник наследява пенсията му след смъртта му, а при починал родител „детето” получава пенсия до навършването на 26-ата си година. Говорим за държава, в която плащането на данъци е на доброволни начала и таксиметровите шофьори блокират цяла Атина заради „наглостта“ на управляващите да им сложат касови апарати в колите (съответно, касовата бележка – само при поискване! - представлява написана с химикалка сума на какъвто и да е попаднал под ръка лист хартия).

В Гърция плащането на ток в някои вилни зони е еднократен акт (при нанасяне, в размер на няколкостотин евро на ръка на дадено лице), а благодарение на двете си деца една жена може да си позволи охолен живот за години, живеейки само от държавните помощи. Южната ни съседка притежава един от най-високия брой столетници на глава от населението (разбирай, "мъртви души"). Сега там се търсят едни 8 млрд. евро, раздадени на починали пенсионери. Това си е един цял потънал АЕЦ „Белене”!

Измамата всъщност е закодирана в гръцката система - от невнесените данъци, през фалшивите данни, подавани към Евростат, до корупцията в администрацията и злоупотребата с европейски пари. Самото влизане на Гърция в Евросъюза е белязано от измама – сделка с водещата инвестиционна банка Голдман Сакс за прикриване на реалния бюджетен дефицит води до намаляването му до необходимите 3% само за една година – тази, която е била необходима при покриването на Маастрихтските критерии. Преди това и веднага след това страната винаги е имала раздути бюджетни дупки далеч над заложените цели.

Когато на 28 юни 1979 г. Гърция подписва договора за членство в Европейската икономическа общност, списание "Нюзуик" пише: "ЕС приема в редовете си държава, в коятоофициално от 2 до 5 всички спят следобеден сън Това е твърде тревожно..." Проблемът е, че Брюксел прекалено толерантно и дълго си затваряше очите пред структурните проблеми на Гърция. А трябва да се има предвид, че гърците никога не са имали нищо против да банкрутират заради дълговете си. Страната е фалирала през 1826 г., 1843 г., 1860 г. и 1893 г. Тя е била в дефолт през половината от съществуването си. Само две страни в света имат по-лош рекорд - Хондурас и Еквадор.

Налудният модел, по който функционира гръцката икономика, вдъхнови британския Channel 4 за риалити предаване с документален характер на име "Стани грък за една седмица" (Go Greek For a Week). Действието в него ще се развива в три британски семейства, които ще трябва да изпробват върху гърба си данъците, пенсиите и работните практики, довели до икономическия колапс на Гърция, както и строгите мерки, целящи намаляване на дефицита и спасяването на ЕС. Един от участниците е 54-годишен фризьор, който открива щедростта на гръцката пенсионна система, която все още позволява на фризьори, сладкари, радиоговорители и хора от почти 600 професии да се пенсионират на 53 години на 90% от последната им заплата, тъй като работата им е квалифицирана като рискова. Шофьор на автобус пък ще жъне облагите от гръцкия подход в сектора на държавните услуги - в страната на неограничените абсурди колегите му получават двойно над средната за страната заплата, както и допълнителни бонуси, ако идват на работа рано и проверяват билети.

Огромен проблем за гръцката икономика е и конкурентоспособността. Според статистиката на ОИСР те са на предпоследно място в еврозоната по произведено БВП за единица време. Никак не помага и фактът, че 98% от гръцките предприятия са с персонал от 1 до 10 души. Никой не иска да работи за друг и предпочита да отвори малък магазин например. Много хора го правят без какъвто и да било бизнес план или проучване - просто защото получават пари от банката.

Влизането в еврозоната помогна на Гърция да скрие тeзи си слабости. Изведнъж се оказа, че гърците могат да получават пари на изключително ниски лихви, което логично доведе до взрив на потреблението, а държавата поддържаше по-лесно вече надхвърлилия 100% от БВП външен дълг. Приблизителната стойност на европейските средства, получени от Гърция от членството й през 1982 г. досега, е 250 млрд. евро.

И именно това е едно от най-големите предизвикателства пред реформирането на порочната система - общественият манталитет. Десетилетията на щедри държавни и европейски субсидии създадоха две поколения, които смятат това за даденост и живеят със съзнанието, че останалият свят им е вечен длъжник само защото обитават земите, където е родена европейската цивилизация. За много гърци техните предци преди 2500 г. са си свършили работата и сега като техни наследници те заслужено си почиват и ще берат плодовете на елините.

Показателен пример в това отношение - въпреки недостига в пенсионната система, която не получава достатъчно вноски и трябва да издържа все по-застаряващо население, влизащите в обществения сектор сега ще получават най-високите пенсии спрямо останалите развити държави - 96% от работния си доход, сравнено с 59% средно. Освен това въпреки официалната пенсионна възраст от 65 години, съществуват редица стимули за тях да напускат работния пазар по-рано и така само 44% от хората между  55 и 64 години работят Ето заради тези парадокси гърците се хвърлят като обезумели на барикадите при решения от типа на това леко да им бъде резната 14-ата (!) заплата, която получават на две части - една преди Великден и една преди лятната си ваканция. Грандиозно недоволство се разрази и когато държавата удари чиновниците с невиждания досега 8-часов работен ден (много от държавните служители досега бяха на 6-часов работен ден.

Всички държавни служби, които са в контакт с гражданите, пък приключваха работа в 14 часа). Само през юли и август нямаше стачки поради практичния общонационален стремеж да се вземат парите на туристите. От началото на септември всичко започна отначало. Всяко съсловие, всеки занаят и синдикат стачкуват поне по веднъж-два пъти месечно срещу антикризисните мерки на правителството. Гръцкият държавен дълг е близо 150% от брутния вътрешен продукт. Българският се движи от 14 на сто от БВП през 2009 г. до очаквани от Евростат 18 на сто от БВП през 2012 г. Това е второто най-ниско съотношение в ЕС, но то нарасна с над 2 процентни пункта само за половината мандат на сегашното правителство.

Ако българските публични финанси са привидно здрави, то е, защото държавата държи населението със стегнат до гърба колан. А ако гърците буйно протестират днес, то е, защото ЕС и МВФ искат да ги накарат да живеят като българи. И никой не може да ги убеди, че е дошло време за уреждане на сметките и че каквото и да правят, ще трябва да изпият горчивата чаша, ще трябва да променят стандарта си на живот и да дадат рестарт на страната си.