Партийни феодали превърнаха кметската власт в автономна губерния

След крайния резултат на местните избори цял куп градоначалници превърнаха поста „кмет” в професия и занаят. България е достойна да кандидатства в Книгата за рекордите на Гинес със своите общински началници, някои от които не са работили нищо друго през целия си живот и единствено са топлили кметските кресла. В данните на ЦИК изплуваха имената на хора, които буквално са изкарали по 8-9 мандата досега и са се вживяли в ролята на некороновани монарси в общините. Т.нар. феномени с времето се изучиха как да оцеляват на постовете си. Те усвоиха шляпането в блатото на обществените поръчки и
намериха правилните фирми които пък знаят, че ще бъдат предпочитани, докато хранят благодетелите си и черните им партийни каси. Това обаче са и хора, които отлично жонглират с различните политически цветове, а през кариерата си често са прескачали от една партия в друга.

Създателите на изборно ноу-хау отдавна разбраха, че апатията на гласоподавателите работи за сътворените от тях закони. Превърнаха купуването на гласове, пазаруването на кметове „на килограм” в непреодолим фактор за успеха. Мнозина от градоначалниците показаха, че не са гнусливи и нямат нищо против политическата всеядност. Така за всеки пореден избор зад тях застават такива съюзници, които да им гарантират успеха. Примерите са много, но най-безпощаден към своите избиратели беше Кирил Йорданов. Дългогодишният кмет на Варна, който спечели четвъртия си мандат, прие подкрепата на ГЕРБ. Три поредни мандата той беше ту червен, ту независим. Йорданов не се стресна и от заканата на вътрешния министър Цветан Цветанов, който през септември 2010 г. заяви, че Варна ще има нов кмет, една идея по-млад от Кирил Йорданов.

В Североизточна България рекордьор в по-големите общини не е само Варна. В Търговище кметът д-р Красимир Мирев печели също четвърти пореден мандат. В червената община, където БСП и ДПС са се сраснали около местните бизнесмени, хора от ГЕРБ в града предизборно споделиха, че са си намерили човек, който да загуби достойно. Така се и случи. На 30 км от Търговище пък поповският червен феодал директно се опитва да счупи рекордите и успя да спечели шести пореден мандат. Въпреки че Людмил Василев беше разобличен в злоупотреба с власт в национална телевизия, той успя да се задържи на повърхността. Опонентите му твърдят, че това е станало не без важната намеса на приятеля му Георги Първанов. Отиващият си президент обичаше да ловува в станциите край Попово, където отдъхваше 10 години от тежките задължения, които имаше.

Традиция стана с наближаването на избори пропагандата да облъчва гласоподавателите със съмнителната мъдрост, че винаги е по-добре пред две злини да избереш вече познатата Оръжието на вечните кметове е известно на всички. От еднопартийния модел преди 1989 г., когато изборът беше предрешен, постепенно започна прословутият изборен туризъм на ДПС и масовото купуване на гласове. Винаги преди тях следват сложни изчисления по зестрите на партиите, които предлагат подкрепа, и други - по финансирането на кампанията. Връщането на вложенията пък винаги е сигурно по време на мандата. В малките общини и смесените райони победите печелят с лекота. Там е достатъчно кметът с няколко мандата да е доказал лоялност към основните партии и да е постигнал баланс на бизнес интересите.

Лечков си вкара автогол в продължението
Бившият вече сливенски кмет Йордан Лечков бе една от изненадите на последните избори. Футболният кошмар на германците от 1994 г. не успя да се пребори с БСП и въпреки че бе подкрепен от победителите, загуби мача. Според него от ГЕРБ не са му подали чистосърдечно ръка по време на вота, защото не са му помогнали да запуши дупките в разкопания Сливен, което довело до провала му на балотажа. Съгражданите на спортиста отдавна се отказаха от него и за двата му мандата се отказаха от легендата. Самият Лечков в телевизионните си участия започна да се държи надменно с журналистите и се нахвърляше върху всеки, който го питаше за далаверите в общината, заради които бе осъден. Наскоро дори футболната звезда от САЩ 94 се държакл цинично със свои съграждани. На техен въпрос кога ще оправи траповете, той отговорил: Ако сливналии имат дъщери, и тях ще „оправя”. Според анализатори Лечков загуби заради това, че не можа да си сдържи нервите и си вкара автогол в продължението.

Управници счупиха рекордите на Тато и Кадафи
Кметовете-феномени успяха да бият по продължителност управлението на тоталитарните режими на Тодор Живков и на Муамар Кадафи и дори да ги надживеят. Най-дълго в България е кметувал никому неизвестният Джемил Бейти в шуменското село Пристое. Той става кмет още по Тошово време през далечната 1977 г. С кратко прекъсване между 2003 г. и 2007 г. не е бил друго, освен кмет. Въпреки че по професия е учител по физическо, той е работил едва няколко години по специалността си. 66-годишният Румен Савов заема кметския пост в село Дондуково Монтанско, също за девети път, като 16 години е кметувал по времето на соца и е несменяем от 1995 г. досега. Радка Димитрова пък кметува в с. Маца, Старозагорско, от 1969 година. Тогава там живеели 480 души. Днес са останали едва 95 възрастни хора, които на 100% я подкрепят. Дълги години местните избирали пряко кмета си. След това в населените места под 250 жители започнаха да се назначават кметските наместници с решение на общинския съвет.

Въпреки това Димитрова все още оцелява и остава любимката в селото. От 2005 г. тя е пенсионер и получава по 86 лв. месечно. Колегата й Петю Статев от стражишкото село Камен вече 33 години е несменяем кмет. Някои от мандатите му са двегодишни, но винаги е избиран за поста с подкрепата на соцпартията, както и всички общински рекордьори. Мечтата му е през този мандат да довърши канализацията в селото. Димитър Костадинов е кмет на благоевградското село Еленово от 1982 година. Избиран е винаги още на първия тур. На последните местни избори обаче столетницата, в която членува, реши да го предаде и да си избере друг кандидат. Усилията й обаче се оказаха напразни, тъй като Костадинов успя да бие БСП дори и като независим кандидат. Костадинов казва, че често го питат какво работи. „Кмет съм”, отговаря винаги кратко и ясно феноменът. В село Медковец заради дългогодишния си стаж като градоначалник инж.

Венцислав Евгениев дори си извоювал прякор. На улицата съселяните му го наричат накратко Вечния В селото той е всичко -  и градоначалник, и полицай, и омбудсман, и социален работник. Хората се шегуват с него, че единствено не се е пробвал да работи като фелдшер. В Царев брод, Шуменско, също си имат фолклорен герой, достоен за Гинес. Стефан Живков вече кара своя пети мандат. Преди него кмет на селото е бил баща му. С четвърти мандат се облажи и недолюбваният в Монтана бивш учител по история и директор на училище Златко Живков. Той е от т. нар. ренегати в общините. Започва кариерата си като кандидат на СДС. Успява да се издигне като председател на Сдружението на общините и член на Комитета на регионите в Европейския съюз. На тези избори бе номиниран за кмет на Община Монтана от политическа партия „Вяра, морал, родолюбие, отговорност – Национален идеал за единство”. Подкрепи го лично посолството на САЩ и Негово превъзходителство посланик Джеймс Уорлик.    

Харалан Александров: Хората страдат от статуквото, но са му верни
- Г-н Александров, на местните избори отново изплуваха познатите физиономии на много кметове феодали, които от години са се окопали във властта и пак спечелиха n-ти поред мандат. Същевременно хората не са доволни от тях и положението им не се подобрява. С какво си обяснявате този феномен?

- Тези кметове контролират достатъчно ресурси на местно ниво, с които могат да поставят в зависимост най-уязвимата част от населението. Най-често това са болните, зависимите от социални помощи и хората от малцинствата. Това е психологическа нагласа, дори не може да се каже, че става въпрос за директно купуване на гласове. По-скоро говорим за притежаване на гласове чрез поставяне в някаква зависимост. За тези 22 години преход голяма част от промените донесоха загуби на българите, особено на онова поколение, което трудно се ориентира в глобалния свят. Нарастването на бедстващото население, на бедните, отчаяни хора без перспектива е факт. За тези хора всяка промяна е свързана със страдание и загуби и те някак си са лоялни на статуквото, въпреки че страдат от него. Това е психологическият парадокс. Хората избират да подкрепят бавната си агония, наместо да поемат риска от промяната. На много места се наблюдава този феномен. Да не говорим, че определено на места дълго властвалите кметове успяват да акумулират съвсем реален финансов ресурс. За мен няма никакво съмнение, че на тези, а и на други избори, имаше купуване на гласове.

- Случаят със спечелилия четвърти мандат във Варна Кирил Йорданов обаче е малко по-различен, не мислите ли?

- Да, съвсем сигурно е, че там процесите са други. От разговорите ми с хора както от лагера на Кирил Йорданов, така и от противниците му, оставам с впечатление, че той е нещо повече от феодал. Той е нещо като просветен монарх. Йорданов има някаква визия за развитието на града, от която някои варненци може и да не са особено щастливи, но все пак тя е факт. Освен това Варна е общината с най-добре и най-рано развита мрежа от качествени социални услуги. Факт е, че много преди да започне политиката на деинституционализацията, там съществуваше грижа за деца в домове от семеен тип. Така че, колкото и да сме подозрителни като външни наблюдатели към несменяемия кмет, той е направил немалко за града си, което обяснява и подкрепата, с която се ползва.

Големите партийни централи са много по-слаби от Йорданов. Той е този, който благоволява да бъде от една или друга партия. Още повече че неговият опонент - аптекарският бос Марешки, не можа да предложи нещо качествено по-добро за варненци, даже обратно. Той се наложи по-скоро като мутренски образ. Без да обвиняваме човека в нищо конкретно, просто такова впечатление създаде.

Въпросът с кметовете феодали обаче не бива да се обобщава, трябва да се анализира по места. Ето например в Кюстендил успехът на кмета Паунов, който спечели 3 мандат, се дължи не на това, че е феодализирал общината, а точно обратното. Той разби един феодален модел и се предприе хиперенергични мерки, включително и такива, които го конфронтираха с големи групи от населението, като забраната за пушене на обществени места.

- Общите изводи, които можем да направим от избори 2011?

- Очевидно завърши един процес на поглъщане на старата десница. ГЕРБ се стабилизира като дясноцентристка сила, макар и все още с много популистки елементи. Впрочем БСП също е в подем. Това по някакъв начин е връщане към нещо старо и познато и донякъде създава усещане за лоша безкрайност, лоша повторяемост. На друго ниво, насред тази криза, която бушува в цял свят, има елемент на стабилизация. Така че трябва да сме умерено оптимистични към тази промяна и се надявам наистина моделът Първанов и всички свързани импликации, които той носи, да остане в историята и да не бъде въпроизведен от Росен Плевнелиев.