Жан Виденов: От "Позитано" искаха от Костов гаранции да не ги пипа; даде им ги!

През онези години имаше много заблуди, крайности и агресия, но сега демагогията и дебелоочието са повече, обяви по НТВ ексминистър-председателят Жан Виденов, който беше събеседник по желание в предаването "Всяка неделя". Демагогията е в претендирането за лидерство на левицата, но да въведеш плоския данък, дебелоочието да провалиш преговорите с руснаците и да обвиняваш за това следващите, даде примери Виденов.

"Позитано" измени на идеите си и на начина, по който хората ги разбират, измени на защитата на малкия човек в полза на големия, страдащ от чувство за безнаказаност. Така е и при европейската левица, затова тя е в упадък. В България не само БСП е политически инструмент, и други бяха създадени и резултатът е същият, коментира Виденов, който не успял да се пригоди към системата. Партийната аристокрация е една от най-уродливите черти на българското общество, продължи той.

С Живков се видях за пръв и последен път дни преди той да влезе в болницата, където почина, разказа Виденов, но имал разбъркани спомени от това време. Грешните макроиномически решения от началото на 90-те години е водоразделът на забогатяването. Всички важни решения за България се взеха през пролетта на 90-те години - за мораториума върху външния дълг, плаващия курс на лева и пр. Оттам дойде опустошение и липса на растеж. Многобройните банки  и кредитната експанзия са плод на онези решения, коментира Виденов. Тодор Вълчев бил послушна маша на икономистите около Луканов. С малко подкрепа и външнополитическа стабилност можеха да се избегнат проблемите. 

На въпрос простил ли е на Николай Добрев Виденов отговори: Не! Той се уплаши и след това предаде. Имало готов сценарий някой послушник да е премиер, но сам той не се съгласил втори път да стане изкупителна жертва. Имаше договорка тогава, Костов доста рискува, защото резултатите от икономическата криза бяха неясни, той доста рискува, но моите хора от "Позитано" искаха от него гаранции, че няма да ги пипне. Получиха ги, разкри Виденов и увери, че по негово време договорки не били правени.

Възпитаник съм на руската външнополитическа школа, но не мога да разбера търговското поведение на някои хора, каза Виденов. България имаше сериозен ресурс зад граница, контролиран чрез заплахи от репресии, ако се злоупотреБи с народната пара. Ако това наричате куфарчета, те отидоха където трябва, каза Виденов. Луканов обаче вече нямал власт над тях, но и те не били особено успешни. Какво са създали зад граница, попита бившият премиер.

У Луканов алчност за пари нямаше, но алчност за власт - огромна и чувство за превъзходство, обясни Луканов. Ние доста добре се разбирахме един друг, без да сме приятели; бяхме противници, но нямахме тайни. Аз съм от същия професионален кръг. Той имаше склонност да участва в големи, рисковани игри, някоя от тях го е убила, каза Виденов. Луканов бил смел, но много безотговорен, взимал решения и чак тогава мислел как да ги аргументира.

Живей, животът е единственото истински ценно нещо на света, завърши с афоризъм Виденов.