Кабинетът „Желязков“ подаде оставка минути преди вота на недоверие

„Решенията на Народното събрание имат значение тогава, когато отразяват волята на суверена. Желанието ни е да бъдем на нивото на това, което очаква обществото“, каза премиерът Росен Желязков.

„Това е протест, който обединява много различни и политически разнородни групи от българското общество. Предизвикателството, което предстои пред страната, няма да позволи на това правителство да я изведе спокойно през първите месеци на 2026 г. Затова исканията на протестите трябва да формулират ясно своите автентични заявки – как участниците си представят управлението на страната и как виждат прехода към изборите, които предстоят през 2026 г.“, посочи той.

По думите му тези заявки трябва да бъдат дадени преди приемането на Бюджет 2026. 

Ако до края на месеца парламентът не приеме бюджетите за идната година, кабинетът в оставка ще внесе удължителен бюджет, заяви още той.

Гласуването на вота на недоверие днес трябваше да започне в 13:00 ч., но заседанието се забави. Депутатите влязоха в залата около 13:30 ч., а малко след това Павела Митова от ИТН поиска 30 минути почивка. Докато тя беше на трибуната, депутати от МЕЧ скандираха „Оставка“. Заседанието беше прекъснато до 14:10 ч., когато се очакваше парламентът да премине към същинския вот.

Преди подновяването на заседанието премиерът Росен Желязков обяви, че правителството подава оставка. 

Вотът на недоверие все пак беше подложен на гласуване в пленарната зала. Той получи 106 гласа „за“, което означава, че щеше да бъде неуспешен. За успех са необходими 121 гласа „за“.

Малко след гласуването беше направена проверка на кворума. В залата присъстваха 109 народни представители, което е под необходимия минимум. Поради липсата на кворум заседанието беше прекратено.

Оставката на кабинета идва ден след мащабните антиправителствени протести в София и десетки градове. Международни медии като Reuters, AP, AFP, DPA и Le Monde отбелязаха, че напрежението в страната расте, а политическата нестабилност се задълбочава.

След подаването на оставката България влиза в конституционната процедура за връчване на проучвателни мандати за съставяне на ново правителство. Ако не бъде постигнато мнозинство, страната ще върви към нови предсрочни избори.

Оставката поставя под въпрос приемането на бюджетите за 2026 г. и графика за въвеждането на еврото, които вече бяха обект на остри спорове в парламента.