Какво спечели Кадафи от процеса

Бе близко до логиката, че искането за тяхното оневиняване при специфичните условия в Либия е просто фантазия. Може да се каже, че най-страшното вече принадлежи на миналото. Но е време да започнем с някои по-общи анализи.

На първо място пред мен възниква въпросът - какво спечели и какво загуби Кадафи от сделката по въпроса с българските сестри.

Печалбите са много!

Кадафи още веднъж утвърди себе си като лидер на своята страна и особено затрудни политическата опозиция, която е много слаба и предимно се намира зад граница и нейната дейност се ограничава само в пропагандната дейност. За него е много важно, че заразата в Бенгази, която винаги е била „столица" на „вътрешната опозиция", че този град, който исторически е бил поставен на втора линия след съперника си Триполи, градът на вечната вътрешна опозиция и недожволството, породено от този факт и подхранено през последните години в немалка степен от инцидента със заразените деца, не прерасна в открит бунт срещу него, което щеше да дестабилизира режима. Напротив, изсипаните сега щедро от фондовете на сина на лидера Сейфул Ислям, милиони, които направиха четиристотин и шестдесет души милионери, макар и с все по-обезценяващи се динари в ръцете, дадоха значителна възможност недоволството да се тушира, поне за определен период. И слава богу, тези пари не са български или други, а именно либийски и те целят всичко да се тушира. Няма съмнение как ще бъдат използвани те - мъките на нещастните дечица, чийто брой през последните месеци непрекъснато растеше (не по вина ня обвиняемите българки, разбира се) ще бъдат превърнати в луксозни коли и вили, охлаждащи системи, безполезни за местните обичаи скъпи прибори и т.н. А това на свой ред ще активизира и вътрешния пазар в страната. Но най-важното за Кадафи е, че той излезе пред народа си още веднъж като благодетел и утвърден и безспорен лидер, който може да реши в полза на Либия всеки възникнал проблем.

Същевременно той успя да снеме от своя и на своя режим гръб всякаква отговорност за заразата в Бенгази. Потвърдената фактически присъда, хвърляща цялата вина върху „престъпниците" (дума, употребена нееднократно в решението на Върховния съдебен съвет на Либия), оневинява режима от това нечовешко престъпление, породено от несравнимата с нищо ниска хигиена в болничните заведения не само в Либия, а и въобще в страните от „третия свят", където изключенията от това правило са единични.

И не само това. Кадафи успя да извоюва безплатно доживотно лечение на все още живите деца в най-престижните лечебни заведения на Запада. Според френския посланик в София само Франция е изразила желание да приеме 150-200 деца за такова лечение. Сега съществува възможност бъдещата смърт на всяко едно от тях да бъде разтълкувана в Либия по всякакъв начин, но винаги в полза на режима и като „доказателство" за „безпомощността" дори на „западната медицина", която по време на делото винаги е била поставяна на заден план, а анализите на либийските медици бяха представяни на делото като върхови постижения на световната наука и съдът вземаше предвид именно техните заключения, игнорирайки изводите на най-големите световни светила в областта на СПИН-а.  

Гледайки в перспектива чрез това дело Кадафи утвърди престижа на собствените си деца, особено на сина си Сейфул Ислям и на дъщеря си Аиша, като първият се оформя като естествен наследник на „лидера" с образ на модерен опитен дипломат и ръководител. Очертава се едно „естествено" наследяване във властта, подобно на онова, което стана в Северна Корея и Сирия, макар и не можа да стане в Ирак.

Кадафи умело използва българското присъствие в Либия. Няколкото хиляди българи, работещи в Либия, се превърнаха в нещо като гарант, възспиращ българските правителства да предприемат необмислени крути мерки срещу страната му, за което в България имаше гласове. За това спомогна и специфичният либийски визов режим, според чийто правила чужденец не може да напусне страната без изходна виза от съответните либийски власти - обстоятелство, което пречеше да напуснат страната дори онези, които желаеха това ( макар, че далече не всички го желаеха). Евентуалното им напущане би довело Либия до остър медицински колапс, до остра нужда от квалифицирани медицински кадри, с каквито тя не разполага. За съжаление българите, голяма част от които въобще не са регистрирани в българското посолство поради това, че не желаят да направят това, предпочетоха заплатите пред националната солидарност.

Кадафи представи себе си като естествен и перспективен партньор за западните компании, които използваха ситуацията, създадена от неговото желание да покаже новото си лице пред света, скъсвайки с амбициите си за ядрено оръжие или подкрепата си на тероризма. Инвестициите в Либия сега са много повече - само американските са повече от два милиарда - отколкото преди влошаването на отношенията между Либия и Запада през осемдесетте години. Едва през последните месеци над Либия бе оказан натиск, какъвто трябваше да се окаже от самото начало. Разбира се, за това определена вина има нерешителността и липсата на достатъчно активност от страна на българската дипломация, независимо от правителствата, които се сменяха на българския политически хоризонт.

  Със съгласието на задграничния фонд, специално създаден от държавите от Европейския съюз и САЩ, в Бенгази ще се изгради център за борба срещу спина, който има амбицията да се превърне в общоафрикански център на тази борба. Това безспорно издига престижа на Кадафи в Африка такъв, какъвто той би желал - да бъде признат за общоафрикански лидер.

Сигурно с времето ще се изяснят и други изгоди, които либийският лидер извлече от процеса с българските медици!

А загубите?

За съжаление не можах да открия нито една! А това е доказателство, че Либия „надхитри" не само България, а и света. Тя тепърва ще бере щедрите плодове от тази своя линия...