Калин Янакиев: „Кризата“ като предизборна кампания

Обърнах внимание на тези техни опити преди седмица в текста си в Портала под заглавие „Целта: да мислим с техните мисли“. Днес се чувствам длъжен да продължа с тази тема, за да привлека вниманието на читателите към нещо, което те – ако държат да остават субекти на общественото си поведение и реакции – трябва непременно да забележат.

Да забележат, че вместо да следят и отразяват кампанията на партиите, които ще се състезават в предстоящите парламентарни избори, на кандидатите за президентския пост, официалните медии изведнъж започнаха да ни внушават усещане за предстояща (и даже вече настъпила) катастрофа. Така, преди десетина дни социолог на име Димитър Ганев заяви (от разпростряно на две страници интервю във в. „24 часа“): „изборите през ноември ще бъдат решени не от изявите на участниците в състезанието, а от цените на тока, газа, развитието на пандемията“. Забелязах, че почти тутакси след публикуването на тази „дълбока мисъл“ във въпросния вестник имената и изявите на кандидат-президентите почти изчезнаха, партийните лидери – дори „абонираните“ за вестникарското внимание като Слави Трифонов, Бойко Борисов, та дори и Кирил Петков и Асен Василев – отидоха някъде след седма-осма страница, но за сметка на това от първите страници загърмяха заглавия от типа на „ценовият шок…“, „нов черен рекорд по починали за денонощие…“ и т. н. Същински шедьовър в това отношение прочетох съвсем наскоро в същия вестник (пак на първа страница): „Горят всички на дърва и пелети: в складовете ги няма, а цените им златни“. Заглавието, както се вижда, е така „подредено“, че от пръв поглед оставаме объркани – дали в България няма да започнат да горят самите хора, които имат намерение да се отопляват с дърва и пелети, или те ще „изгорят“, защото са заложили на дървата и пелетите, които „ги няма“, а цените им са „златни“. Във всеки случай внушението за настъпваща катастрофа е еднозначно видно. Колко са хората у нас, които са „на дърва и пелети“ ние не научаваме, но разбираме, че изгаряли и даже – вече „горят“.

По-нататък: съобщават ни, че в края на тази година „инфлацията вече удари цели 4,3%“ (мисля, че процентите бяха тези). Не ни обясняват какво това означава, макар че повечето от хората не биха могли да се ориентират голямо или малко е това число, но формулировката „инфлацията удари цели…“ внушава катастрофа. Вече започваща „революция“ пък ни предсказва – заради „шока с горивата“, заради налаганата ни от ЕС „зелена сделка“, журналистът-пророк Валери Найденов. Според него тя ще се разрази най-късно идната пролет и тогава горко на ония, които се готвят да спечелят предстоящите избори. Начеваща „революция“ започваме да помирисваме и от обилно „отразяваните“ протести на различни работници, медици, ресторантьори и пр. и пр.

И, разбира се, за разлика от миналата година, когато пандемията в почти тотално неваксинираната ни страна върлуваше със същата сила, но за умрели на стълбите пред определени болници научавахме само от социалните мрежи, през тази предизборна есен за нея ни осведомяват обилно и с най-подробни „черни“ статистики. „Катастрофата“ и в това отношение е „дълбока“ и направо плаче за „революция“ – и заради „мерките, които отнемат свободата ни“, и заради „невзимането на мерки, ограничаващи пандемията“.

„Кризата“, „катастрофата“, „шокът“ следователно напълно заемат мястото на отразяването на предизборните кампании и сякаш – видите ли – започват да потвърждават „дълбоката мисъл“ на споменатия по-горе социолог, че изборите ще се решат не от нещо друго, а именно от въпросните „криза“, „катастрофа“ и „шок“.

И да – моето притеснение е, че те може и наистина да се решат от тях, ако вместо с главите, успеят да ни накарат да мислим с медийните им „блокове“. Ако за „цените на газа“ (които ще ни „оставят на тъмно и студено“) не си направим труда да се осведомим, че виновен е не целокупно „полуделият“ Запад, а… онзи борд на „Булгаргаз“, назначен (още) от правителството на Бойко Борисов, който е взел решението за драстично намаление на доставките на азерски газ за сметка на увеличаването на (почти) седемкратно по-скъпия руски, както и умишленото забавяне на работата по гръцкия интерконектор. Ако по-нататък – за „протестите“ на тези или онези не си направим труда да се осведомим вместо „от телевизора“ със собствените си очи. Ще споделя, че наскоро видях групи от тези „протестиращи“ (мисля, че работници от пътно строителство), които премръзнали влязоха в кафенето, където бях седнал. Бяха току-що „разпуснати“ от докаралите ги в София техни началници. Попитах ги дали са им платили за протеста, смятайки, че ще ми се разсърдят за този въпрос. За моя изненада те ни най-малко не го направиха, но съкрушено ми отвърнаха: „Ами! Така и нищо не платиха, само ни излъгаха!“. След което насядаха по масите и започнаха да ругаят… докаралите ги да протестират в София. Да протестират тоест срещу протеста си.

Що се отнася до „катастрофата“ с пандемията: ще позволим ли наистина да ни внушат, че тя е настъпила именно през тази предизборна есен и по вина на „политиците на протестърските партии, които не успяха да съставят правителство“, след като самите втълпяващи ни го медии ден през ден дават глас на „различните гледни точки“ на доц. Мангъров, д-р Чорбанов и т. под. и по този начин задълбочават хаоса от мнения в и без това почти параноидно настроеното ни общество. Ще позволим ли по-нататък, слушайки наглите хвалби на бившия премиер, че „по негово време чудесно управлявали кризата“, да забравим, че именно „по негово време“ ваксините или неочаквано и за дълги периоди „свършваха“, или имаше само от „тази“, а след това само от „онази“, че например в Университета, където работя, ваксинирането започна с една от ваксините, след което се премина към друга, а за избор между тях не можеше и дума да става.

Не, аз въобще не твърдя, че настоящото управление на страната ни е успешно, а положението и в момента, и в обозримото бъдеще се очертава „розово“. Аз обаче призовавам читателите да се досетят защо този „катастрофизъм“ се отприщи върху нас именно сега. Ето моята скромна хипотеза. Дайте си сметка, уважаеми читатели, че политическата формация, за която социологическите сондажи ни показват сериозен ръст, се нарича „Продължаваме промяната“. Политическата коалиция пък ДБ декларира като основни свои приоритети утвърждаване на върховенството на закона, радикална съдебна реформа, разграждане на олигархично-корупционния модел, по който се живееше у нас през последните десет години. Тези послания звучат силно (и за мнозина зад кулисите, страшно обезпокоително). Само че ако бъдат поставени редом с внушенията за „криза“, „ценови шок“, „студено и тъмно“, „катастрофа“, те изведнъж – това е екзистенциален рефлекс – буквално изгарят. „Каква промяна! Сега трябва да се спасяваме! Не е време за промяна! Не желаем да ви слушаме!“. „Разграждане на корупционната среда? Ние ще умрем от глад и студ, а вие ще разграждате! Я…“. „Съдебна реформа, върховенство на закона? Вие на кой свят живеете? Не виждате ли какво се задава на хоризонта? Утре ще стане революция!“

Та казвам: и този път целта е да започнем да мислим (и даже да чувстваме) с техните „инженерни проекти“. Не, предизборната кампания не е отишла на заден план заради „кризата“. „Кризата“ и е предизборната
кампания на олигархията.

Калин Янакиев, Портал култура