Кой с кого и защо си говори?

Eдвин Сугарев

Май доста хора си говорят днес – в кулоарите на политическата менажерия. Кроят се неподозирани и невъзможни преди партньорства, съвпадат абсурдно разнопосочни интереси.

Иван Костов например си говори с Лютви Местан. Говорили били един час и уточнявали мотивите за вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов. Нищо, че ДПС беше “проклятието на България” – в ония далечни времена, в които Иван Костов беше премиер. Очевидно за общото дело и проклятията вършат работа.

ОДС пък си говори със СДС. Звучи малко като оксиморон, ама не е. Любен Дилов – син и Евгений Бакърджиев си говорят с председателя на синия изборен щаб Борис Марков. Темата за разговорите са президентските избори. Или по-скоро –предизборните пазарлъци. Говорят си обаче плодотворно – даже вече се говори за сключване на споразумение.

Когато чух, че СДС е издигнал Румен Христов като кандидат за президент, си помислих, че става дума за виц – толкова нелепо звучеше. Сега звучи още по-нелепо. Защото познайте кого подкрепя тъй наречената коалиция ОДС за президентските избори. Румен Христов, разбира се. И тази подкрепа идва ден след като Стефан Софиянски се срещна с ДПС и договори партньорство за местния вот – включително за своята кандидатура за столичен кмет.

Както стана ясно, това партньорство било скрепено и с ценните съвети, които лидерът на ОДС дал на ДПС относно мотивите за вота на недоверие. Същите тези мотиви, за които Иван Костов седна на една маса с Лютви Местан. И по които Синята коалиция ще гласува заедно с БСП и ДПС.

Това говорене в надвечерието на вота на недоверие, което е с очевиден хоризонт президентските и местните избори, си има разбираеми за разговарящите оправдания. Всъщност разговорите, проведени от Дилов и Бакърджиев в СДС, имали за цел да убедят десницата, че президентски избори не се печелят без хората на Доган.

Според тях формацията на Доган винаги е била дясна политическа партия – а управлението на тройната коалиция било просто случайност, нещо като ситуативен модел, наложен от обстоятелствата. Дилов каза дословно следното: “Нищо, което са направили десните в България през годините, не би могло да се случи без подкрепата на ДПС.”

От тази логика следва, че и правителството на Любен Беров, което оцеля с гласовете на българските комунисти при цели седем вота на недоверие, поискани от СДС, също е било “дясно” правителство. При което пък свалянето на правителството на Филип Димитров също е “десен” подвиг, плод на седесаро-депесарската дружба.

В контекста на тези разговори е несъмнено едно – традиционната десница затопля отношенията си с Доган. Посредникът в тези преговори е тъй наречената коалиция ОДС, създадена от сини отцепници и корумпирани фигури от типа на Бакърджиев, Софиянски и Любен Дилов – а базата за това посредничество е “единството” по отношение на кандидатурата на Румен Христов и перспективата тя да получи подкрепата и на Доган.

Зад това теглене към злополучната коалиционна формула, която провали правителството на Филип Димитров, прозира и още нещо – желанието да се разгради Синята коалиция и да се приватизира нейния електорален потенциал. Бакърджиев и компания се опитват да се вклинят в избора на вицепрезидент, който е от компетенциите на ДСБ. Ако успеят, това може да доведе до разпад на Синята коалиция.

Има и още една подробност, която малцина се осмеляват да коментират. Със или без подкрепата на ДПС Румен Христов няма шанс да издрапа до балотажа – и основният въпрос е кого ще подкрепи на втория тур оформящата се сега “дясна” коалиция. От изказвания на Софиянски и неговите партньори вече е ясно, че те ще подкрепят Меглена Кунева. Същото се кани да направи и БСП: всъщност именно Кунева е скрития коз на левицата.

Пита се прочее – това ли ще бъде изборът и на СДС? От този избор до участието в коалиционно правителство заедно с БСП има само една стъпка. (svobodata.com)