За кризата, политическите нрави и една оставка

Д-р Мирослав Дърмов*
Лексингтън, Кентъки

Китайската приказка, че е проклятие да живееш в интересни времена, има своята източноевропейска реализация в интересното изживяване да преминеш от кризата на прехода директно в глобална финансова криза.
По своята същност това, което се случва от 2007 година насам, е безпрецедентна по рода си криза, която проби теоретическия и практически монопол на неолиберализма и постави поредица от въпроси засега без отговори. Това, което е еднозначно, е че тази криза няма да повтори характерната крива на спад и възстановяване, образно изразена като W, а ще наподобява L с рязък спад и неизвестно дълго възстановяване до предкризисното ниво. Някои песимисти говорят, че това може да отнеме период на поколения.

Причината за подобни мрачни прогнози се корени в резултатите от приложението на самата идеология на неолиберализма със свободни от регулиране труд, стока и капитал, което доведе до десетилетна стагнация на доходите от труд и непознавана досега несправедливост в разпределение на общественото богатство и, за да не доведе тя до моментална криза на реализацията, бе компенсирана със системата на консумация на кредит. Този трик предопредели ориентацията на капитала към краткосрочни операции и въздържане от инвестиции, а това функционираше до момента, в който пазарът на недвижимите имоти – гаранция за дълговете, се срути и показа, че устремени към бързи и високи печалби, финансовите институции са се простирали извън чергата си. Единствената възможна реакция е масирана държавна намеса – звучен шамар за апологетите на неолиберализма като поставя поредица от въпроси, които следва да бъдат сериозно преосмислени и които надхвърлят рамките на настоящата филипика.

Конкретният повод за тези редове е кратковременното битие като премиерски съветник на финансовия консултант Кольо Парамов и принудителната му оставка – следствие на политически натиск от полукоалиционния партньор Иван Костов. Това, което се случи е, че една парламентарно представена партия чрез компрометирането на Парамов наложи цензура върху информацията и възможните алтернативи, които могат да бъдат предоставени на министър-председателя. Проблемът не е в личността Парамов, независимо, че той притежава своите качества и беше първият, който се опита да привлече вниманието на управляващия елит към задаващата се криза. Въпросът е, че една група, която заема удобната позиция да подкрепя управлението и същевременно да се дистанцира и да бъде критична към него, налага диктатурата на малцинството и то не в сферата на управлението, а в областта на свободната дискусия. Защото функцията на един съветник е да предоставя алтернативи, а именно това беше предотвратено с принудителната оставка на финансиста Парамов.

Реакцията на Иван Костов е обяснима. Цялата му политическа кариера е низ от елиминиране на неудобни свободомислещи, което доведе до жалката картина, която представлява политическата му сила в момента. Същевременно, спомените не са чак толкова избледнели, за да бъде забравено, че Костов, като гуруто на неолиберализма е непосредствено свързан с причините за сегашната трудна ситуация. Приватизация, осъществена за когото трябва – разбирай номенклатурата на БКП, скрита зад димната завеса на реституцията, която в своята същност отново облагодетелства номенклатурата и както съществува списък на бъдещите милионери, така в ЦК на БКП, много време преди промените, циркулира анализ, показващ, че по съребрена линия голяма част от отговорните другари ще бъдат печелившите от една бъдеща реституция. Така че аз съм скептичен, че дори информация за украинския период на Иван Костов да съществува, както твърди Кольо Парамов, тя едва ли ще види бял свят, защото иначе българският преход ще лъсне като пълна бутафория. Но това е проблем, който със сигурност ще се дискутира в бъдеще.

 Въпросът сега е, че е крайно време политическите нрави на филтриране на информацията с цел оглупяване на население в угода на някои политически кръгове или институции да бъде преосмислен или поне публично дискутиран. С принудителната оставка на Парамов Иван Костов направи точно обратното, може би за да продължи политическото си битие. А колкото до съдбата на финансиста Парамов, тя е едва ли е за безпокойство, защото един специалист винаги може да се реализира. Губещи са в момена управляващите, защото приемат филтъра за идеи. А е известно, че този, който филтрира информацията, реално управлява.

* Мирослав Дърмов е бивш депутат във Великото народно събрание,
 живее в САЩ