Кучета ни яли

Ана Кочева

снимки Вяра Йовева

Байгън от приказки за бездомните кучета! Те се леят като че ли на равни интервали. Като при кучето на Павлов: светне ли му лампата то почва да слюноотделя. И у нас така - лай се вдига до небето, само когато някое от хилядите бездомни псета захапе случаен минувач, разкъса дрехите на дете, или най-малкото изкара акъла на нищо неподозиращ, разхождащ се гражданин. Лай за лая има и около кметски избори, когато всеки един кандидат, още докато води кампанията си, вече е преборил кучешкия проблем.
А ние така свикнахме с вида на къде по-опърпани, къде бая натлъстели представители на толкова популярната у нас порода „улична превъзходна”, че си ги възприемаме като неотменима част от пейзажа. И ако, дай боже, някой ден вземат, че изчезнат, сигурно мнозина тъжно ще въздишат, че няма на кого да си изхвърлят кокалите от снощната вечеря (често директно през прозореца) и да задоволят милосърдните си пориви за дни напред.
Примери за спокойно скитащи четириноги из София – бол! Из всеки квартал, по всяка улица. Струваше ни се, че са намалели, но откакто пукна пролет, отново изпълзяха. Опитайте се, например, да минете по „Видлич” в столичния квартал „Хиподрума”. На някакви си 200 метра дължина на улицата има поне 3 глутници с доста стръвни улични песове от впечатляващ калибър. Очите трябва да са на четири, защото сутрин, когато стопани изкарват на разходка домашните си любимци, започва истинска война между апартаментни кучета и обръгнали на всичко помияри. Война, в която някой минувач, без да ще, може да го отнесе. Сменяме квартала! Ул. „Теодосий Търновски” в елитния „Лозенец” – там обиталището на псетата е около уличните кофи. Екшънът се разиграва на мига, в който редовните цигански каруци отпочнат ежедневните си набези. Около циганите по правило се навъртат техните си кучета, които се сръфват с кварталните с настървение, далеч от любовната кучешка ласка. И сред тях борба за надмощие и територии. Кръгом към друг район. Карето на БАН зад хотел „Плиска”. Точно пред издателството на академията са налягали няколко мощни псета, които не подбират, скачат на всеки минаващ оттам и със зловещ синхронен лай ти изправят и последната къдрица.

Както отбелязах по-горе, няма нужда са се допълва картинката. Всеки може да го направи. Всеки ги е виждал, заобикалял, плашил се е, дори е бягал, а не са малко и нахапаните. Всеки знае не една и две зловещи истории. И ако сте се разминали само с уплах и няколко инжекции, щастливци сте!
Байгън от посочване на „начините за преодоляване на проблема”. Кастрирането ограничавало размножаването и агресията в животните. Друг по-нехуманен акт било затварянето на кучетата в изолатори и ако никой не ги потърси, усмъртяване.
„Проблемът” е преодолим, стига наистина някой да иска да го реши. Както го правят по другите страни. Ето малко от „челния опит”:
Гърция, която дълги години се бореше с бездомните кучета, прие закон. Той регламентира кастрацията и настаняването на животните в приют. Кучетата се прибират от общински служители и се настаняват в съответните заведения. Там им се правят прегледи и преди да бъдат пуснати на свобода кучетата се ваксинирани. Убиват се болните животни.
Във Франция и Италия има създадени редица учреждения за бездомни кучета. Ще кажете – богати страни, могат да си го позволят. Истината е, че това са държави, в които има правила, а правилата се спазват. Регистрирането и ваксинирането на домашните любимци естествено е задължително. Всяко едно куче трябва да има нашийник с името и адреса на собственика си. Току-тъй да ти отмилее песът и да го шкартираш на улицата, не става. И през ума и не може да мине. В приютите кучетата се ваксинират против бяс и ако не бъдат потърсени в определен интервал от време, тогава се дават за осиновяване.
В Германия и в Австрия правилата за отглеждане на собствено куче са железни. Без намордник куче по улицата няма да видите, а ако стопанинът, недай боже, е забравил ръкавиците за събиране на нечистотии, може да си заведе любимеца си на едно място, което се нарича „Hundenscheissplatz” (в свободен превод кучешка тоалектна), за да си реши проблема. Иначе глобите са яки. И се събират.
И още много страни са се справили с бездомните си кучета - Белгия, Литва, Латвия, Ирландия. До преди няколко години в Букурещ положението беше станало по-ужасно и от софийското, дори по пистите на летището "Отопени" в румънската столица самолети имаха проблеми с кацането и излитането заради грамадните глутници, бродещи по пистите. Сега из Букурещ блуждаещи псета почти няма! Искал кметът да се пребори, направил го. При това за доста кратко време. И без да си внася виетнамци!
Така че чалъм има! Стига да има и желание. Защото от началото на годината София на всичкото отгоре е и европейска столица. И е срамно по уличките, отстрани на жълтите павета, да се изтягат въшлясали помияри, които влизат в обективите на чуждестранните фотоапарти. Не по-малко срамно е, по централната германска телевизия да въртят филми за София, показвайки най-паче бездомни кучета, цигански квартали без канализация, но със сателитни чинии, порутени сгради-убийци и 12 годишни магистралки. Но това са други теми.