Лидерите на БСП - гейдружинка на рокерски запой

В лагера на велможите Георги Първанов и Сергей Станишев се кроят някакви палаткови интриги, пускат се отровни пиарски стрелички в медиите и толкоз. Конникът без глава Румен Петков се хвърля наляво-надясно да брани честта на Гоце, усетил, че ако патронът му загуби битката за „Поизтано” 20, той също ще се прости с партийния гювеч. И все пак Петков е за предпочитане пред останалите клюмнали пишки.

Да вземем Кирил Добрев. На това момче така и никой не му каза, че е на ръководни постове в партията единствено заради баща си, а не за притежавани качества. Такива не се забелязват и под микроскоп. Така и не може да излезе от матрицата на дребен магураджия с претенции за Остап Бендер. Ваксаджийчето на Първанов – дотам стига личния му хоризонт.

Донякъде Антон Кутев наподобява бойна единица, но е без подкрепа от другите в кръга „Станишев”.

Засега цялата битка изнася нежната поливинка в БСП. Помага и изгората на лидера - Моника Йосифова. Като един Шива тя успява да върши по сто неща наведнъж и да му уреди медиен комфорт. Защото Санишев не е боец. Има подходяща дворцова биография, добра обща култура, прилично домашно си възпитание и обноски, близки до европейските стандарти. Но на левицата й трябва стафорширски бултериер, а не булонка. Особено сега, когато ГЕРБ трупа точки със Закона за конфискация на имущество придобито по незаконен начин, увеличението на пенсиите, наближаващите пускови срокове на магистрални отсечки. Тръгнат ли колите по широко и удобно шосе и Мая Манолова ще трябва да преглътне очевидната полза от Бойковата стратегия.

Истината е, че на БСП освен бунтар като Манолова и трябва много сериозен доктор. Столетницата отдавна е в прегръдките на депресията и флегматизмът. Симпотиме се виждат с просто око: понижена енергия, повишена уморяемост, проблеми с концентрацията, запомнянето, вземането на решения. Повечето лидери обаче се държат като покосени от Алцхаймер. Няма разгорещени схватки, няма противоборства и сякаш всички са забравили нескопосаните два мандата на Първанов. Пазят се територии и интереси. Румен Петков се прегърнал с Евгени Узунов (считан за личен банкер и съветник на Младен Михалев – Маджо и шеф на неговия холдинг „Стара планина”). Камен Пенков си харчи милионите в Испания, където се е преселил с младата си женичка. Старата хиена Димитър Дъбов се е окопал и изчаква какво ще стане, а междувременно негови хора от негово име съветвали свидетели по делото „Килърите”... Зам.-шефът на парламентарната група Ангел Найденов ръси скучни клишета, с които могат да приспят и галопиращ мустанг. Очевидно фурията Манолова му изцежда всички сили в среднощна кама сутра... Мишокът Петър Димитров открай време повече вреди на партията, отколкото й помага с феноменалните си простотии по темата АЕЦ – Белене. Емилия Масларова се е кротнала, защото още й мирише на затвор за лапнати милиони. Сега пък ще трябва да доказва и с какво е купила имотите си в Бояна и другаде из страната. Като гъз мълчи и Асен Гагаузов, явно депресиран от същите мисли, покрай прекалено успешния бизнес на сина си, на който той наля многомилионните основи.

Всички тия мишки така и не разбраха, че ако бяха иззели инициативата от ГЕРБ по закона за конфискацията и като лява партия бяха поискали да се конфискува имущество на чорбаджии изедници и мафиоти, щяха да спечелят не само важно предимство, но и реални шансове за следващите избори. Ама как да скочат срещу олигарсите, като са техни рожби. Как да кажат, че Първанов е коцкар от селски тип, отмъстителен и коварен човек? Как да признаят краха на кадровата си политика от години? Станишев наистина изпъква на този фон, но ще доведе левицата до един бутиков вид, който да е представителен за пред света и твърде мижав и беззъб за местно ползване.

С една дума: липсва революционен заряд. Столетницата е оцелявала чрез бойни действия – открити и нелегални – но бойни. Сега е покосена от деменция и още куп болести бабичка. Манолова с късите полички, клонящия към фолк визия грим, глас на препушила нощна птица и енергия на атомен реактор би посъживила нещата. Но не би. Очевидно мирисът на пръст е около тази партия е по-силен, отколкото противниците й си мислят.  Нейде наблизо гробари си точат лопатите...

Бисер Колев