Война в БСП заради кандидат-президенти

Социалистите само на пръв поглед разполагат с кадри, които са с достатъчно авторитет извън строго лявото пространство. Шансът им обаче, ако имат такъв, идва от горчивината от управлението на ГЕРБ, а не от завладяващата аура на „червените” кандидати.

Лидерът на партията Корнелия Нинова безспорно е човек с качества и амбиции. Особено амбиции. Което е добре, защото без енергия, инат и хъс водачество не се отстоява. Но и Нинова не е в състояние да укроти или поне да усмири нетърпимостта между кръгове в БСП и около нея. Не защото не ги знае и не им познава зъбите, а защото става дума за власт и пари. Както и да се премълчава или извърта темата за олигарсите в БСП, АБВ и други формации – тя съществува. И не просто съществува, а именно тези кръгове нерядко налагат мнението си в партията. Без тяхна подкрепа кандидатурата на Нинова ще се наложи да разчита на онези хора от БСП, от които никога нищо не е зависело. А те я харесват по принцип и нямат особени познания за задкулисните битки и войни. Те все още посрещат и изпращат по това дали някой им прилича на Георги Кирков, Димитър Благоев или Георги Димитров. На това са ги учили десетилетия наред. Това е вечната заблуда на редовите партийни членове. Вярват в честността на своите ръководители, защото самите те по някакъв начин и в някаква степен са се опазили от тежки грехове. Действителността обаче е нещо съвсем друго.

Корнелия Нинова би била достоен съперик на Борисов, но за да го победи е нужно той да сгреши. Което не е невъзможно, но не зависи от нея и БСП.

Левицата едва ли може да излъчи дори кандидат, който би се справил и с конкуренцията на Слави Трифонов. Ако последния реши да участва в надпреварата за президент. Трифонов няма структури по места, но има емоцията и желанието на младите за промяна. Трифонов заложи промяната във въпросите за референдума. Той и екипът му зададоха нова посока – различна от тази на статуквото. Това не е просто завой, нито хитра смяна на пътя – това е революция. Това е алтернатива. Не на корупцията, лъжите и лицемерието са единствения лозунг, който може да изпрати младите хора до урните. На тях им писна от лъжи и чакане нещо да се случи. Време е да го направят сами. Слави е техният човек. Който не го е разбрал, да ходи да сади боб и праз лук. Реши ли шоумена да премине в политиката, всички партии ще трябва да се съобразяват с него. Но за това друг път.

БСП днес се въодушевява и по друг свой избраник – ген. Румен Радев. Неговата номинация със сигурност би влязла в рекордите на Гинес, ако има такава графа. Защото да се номинира за държавен глава действащ офицер, командващ на ВВС от деполитизирана армия, е повече от тъпо.  Вече се пише и коментира, че бил приятел с Георги Първанов, лидер на АБВ. И сигурно е така, защото номинациите за него идват от  Пловдив, Габрово и Стара Загора. Там БСП е в ръцете на Георги Гергов, Кирил Добрев и Драгомир Стойнев. Все първи приятели – по лов, бизнес и партийност на Първанов. Очевидно тези хора не си дават сметка в какъв филм вкарват ген. Радев. Или го правят нарочно. Вместо да навредят на Нинова, каквато очевидно е идеята, ще направят мечешка услуга на един добър офицер. А това освен ужасно, е и подло.

Друга номинация била Весела Лечева. Мине се не мине и Лечева току изплува в ролята на кандидат за нещо. Коя е Лечева обаче? Супер спортист, шампион, лоялна на БСП, но и с доста „заровени котки” в двора. Само да се появи на пистата към „Дондуков” 2 и компроматите ще залеят медиите. Бизнесът на съпруга й Манол Велев никога не се е славел с прозрачност. При управлението сега от нея и брат й нищо не се е променило. Нито любовната й връзка с бившия военен Сотир Ушев. Не е забравено и полицейското разследване, което свърза убийството на Георги Илиев, боса на ВИС-2 с оръжие, притежавано от Лечева. Тя е обяснила, че е станала кражба от дома й, но фактите могат да се тълкуват по всякакъв начин. Тя самата е наясно, че подобно състезание не е по силите й и навреме обяви, че няма да приеме да участва.

Друга дискутирана и „много желана” кандидатура е тази на Мая Манолова. Освен с неистовото желание за кариера и участие във властта с какво друго качество са я запомнили редовите социалисти? С това, че заживя с развелия се заради нея набързо депутат от БСП Ангел Найденов? Досега Манолова така и не е дала що-годе логично обяснение за участието й в аферата „Костинброд”. Как се оказа в тандем с Николай Бареков, как и откъде е получила сигнала за съмнителните бюлетини? Защо не се извини, след като съдът отхвърли всички обвинения на уж замесените в скандала? Ще бъде питана и дали не е възнаградена по подходящ начин за участието си в целия този цирк, сътворен заедно с прокуратурата? Хората, които знаят нещата около „мръсната поръчка” са живи и здрави. Нарцисизмът трудно се надвива, но понякога е полезно човек да се погледне в огледалото и да си припомни това онова.

Левицата е свикнала, като стане напечено, да вика на помощ Стефан Данаилов. Това обаче толкова се изтърка, че и лоялният към партията актьор със сигурност би отказал. Освен това време е БСП да излезе от миража на бригадирското движение и „На всеки километър”. Време е на Бузлуджа да се появи Покемон, да бъде търсен из храстите и чукарите, например. Другото е нафталин и преброяване на живите, с извинение.

Корнелия Нинова има трудна задача. Задкулисието в БСП не е от вчера и няма да си тръгне изведнъж. Лобита и интереси ще създават препятствия, колкото и редовите членове да искат очистване на партията. Нинова няма кой знае колко полезни ходове в тази ситуация. Или трябва да намери наистина избираем кандидат или да поеме отговорността самата тя. Добре е да залегне над това домашно, докато другите са на море.

Освен това да провери още веднъж случката с тв излъчването от Бузлуджа, да не се окаже вътрешна работа...

Борис Петков