Търси се бяла врана в политиката

Този извод се налага от един актуален сондаж, според който все още виртуалният алтернативен проект на Николай Бареков вече изпреварва като електорален потенциал „десните интелектуалци“ от Реформаторския блок. И то при положение, че от четири месеца насам заявката на „непредставените“ обилно тече от всички медийни чешми и се възпроизвежда всекидневно от хрониката на протестите.

Месец и нещо след началото на новия политически сезон излиза, че доста хора са склонни да делегират доверие на гражданската платформа „България без цензура“ вместо на претенциозната мистификация около Кунева, Кънев, Лукарски, Дал, Исмаилов и присламчилите се към тях политически НЛО-та. Защо се получава така? Много просто – избирателят е обезверен, дори отчаян, но съвсем не е глупав. И затова отлично схваща какво от кого може да очаква. Или да не очаква!

И докато жълтите павета безнадеждно опустяват, във въздуха се носи усещането за безполовост и безполезност на „реформаторите“ около снахата на Политбюро, синовете на Командира и „еничарите“ на Ердоган. И как иначе, след като тези медийни артисти от месец май насам не могат да формулират единна и смислена позиция по отношение на Бойко Борисов?! И са толкова смешни и жалки в стремежа си хем да се разграничат като „десен елит“ от Диктатора, хем да се закачат за неговите левичарски проценти, хем да не дразнят европейските ментори от ЕНП...

От хаотичната говорилня за „лошия“ и „добрия“ ГЕРБ публиката разбра само, че на Кунева, Кънев и сие хич не им пука за дясната кауза в България, която ще бъде окончателно погребана при евентуална комбина с болшевишката групировка на ББ и ЦЦ. Цялата „реформа“ всъщност е една банална „проформа“, прикриваща стремежа за бърза лична и корпоративна реализация във властта. И нищо друго...

Точно на този комсомолски фон заявката на Бареков изглежда много по-жизнена и по-перспективна. И в случая нямат никакво значение предишни позиции, приказки и приятелства. В политиката няма идеални морални конструкции, тъй като по дефиниция това е мръсна работа. За хората днес е ясно, че Бареков е готов да отиде при тях, да ги чуе и да се опита да направи нещо за живота им. Дали и доколко ще успее, е въпрос на бъдеще, но неговият проект тръгва във вярна посока.

След четвърт век измама, подмяна и многопартийна демагогия, на изтерзания българин му трябва много малко. Или поне две неща – искрена грижа и упражняване на властта като отговорност, а не като далавера. Налице ли са тези обстоятелства, нашенецът с готовност забравя, прощава, поощрява и дарява с доверие. Именно в този социално-психологически пъзел се крие обяснението за възхода на Бареков и непродуктивността на „реформаторите“.

Време е за нещо наистина ново.

 

Георги Атанасов