Красимир Райдовски, известен като познавач на много от тайните на прехода, подготвя поредна бомба от скандали, която ще наруши спокойствието на много политици, бизнесмени, олигарси и висши държавни чиновници. Бившият разузнавач и журналист е решил да извади духа от бутилката на прехода и да публикува митичната „Бяла книга”, написана от експерти на кабинета на Жан Виденов и посветена на разграбването на България в първите години след падането на Тодор Живков от власт. Това обяви пред „Торнадо” самият Райдовски, показвайки оригиналния ръкопис, събран в близо 200 печатни страници и пазен досега от него.
Темата за „Бялата книга” изплува преди дни отново в обществения интерес, след като журналистката Невена Гюрова, работеща в пресцентъра на Министерски съвет при управлението на Жан Виденов, обвини открито в интервю шефа си
че ако преди 15 г. е имал смелостта да публикува събраните скандални документи, днес преходът щеше да изглежда по различен начин.
Виденов постави като задача събирането на документи и сглобяването на „Бялата книга” на пресцентъра на МС, чийто шеф бях тогава. Всъщност написването и обнародването на такъв анализ беше залегнал още в предизборната платформа на БСП, а Жан искаше да изпълни ангажимента си. Започнахме усилена работа още в началото на 1995 г. Условно структурирахме три направления – национална сигурност, външна политика, финанси и икономика. Привлякохме външни експерти, но когато стигнахме до финансите и икономиката, работата запецна. Търсихме подходящия човек, който да обработи тази гореща тема, и така стигнахме до журналиста Григор Лилов. Познавах се с тъста му добре от времето, когато работихме в ДС, и Гришата нямаше как да ни откаже, спомня си днес механизмите по създаването на документа Красимир Райдовски. Според него в книгата е трябвало детайлно да бъде проследена дейността на първите две правителства на Луканов, кабинета на Димитър Попов, управлението на Филип Димитров и правителството на Любен Беров.
Целта беше да се проследи как са разграбвани и приватизирани активите на държавата, източване на сметки, прехвърляне на капитали от външнотърговските дружества, създаването на частни банки с пари на държавата и т.н. Получи се нелицеприятно, но от събраните и анализирани документи лъсна, че голяма част от далаверите са свързани с министри и управлението на Андрей Луканов признава бившият шеф на пресцентъра на МС. Когато анализът бил почти готов, на няколко пъти Жан Виденов и Дончо Атанасов лично идвали в пресцентъра и четяли събраното. Премиерът вече бе наясно, че тази опасна информация ще му доведе много проблеми и те наистина не закъсняха, казва Райдовски. Къртици от МС изнесли към Луканов и негови министри информация за събраните документи, започнали да подпитват, а на „Поизитано” 20 и в парламента взаимоотношенията между социалистите станали много напрегнати.
Първото предупреждение към премиера Виденов пристигнало по най-неформалния и неочакван начин във вторник, 14 март 1995 г. На заседание на парламентарната група на левицата, на което участвал и министър-председателят Виденов, съпартийци му предали два прегънати листа, част от програмата и дневния ред, на които с химикал било написано: „Жан, в коридорите, а и в печата циркулират слухове за съдържанието на „Бялата книга”, според които в нея се дават и  оценки/негативни на двете социалистически правителства от 1990 г. Ако в тези слухове има и доза истина, смятам, че и аз, и колегите ми от кабинета през 1990 г. имаме и моралните, и професионалните основания да проведем предварително обсъждане на материалите, преди те да видят бял свят. Надявам се, че ще се отзовеш с разбиране на това искане.
Андрей Луканов Реално това писмено предупреждение не беше молба, а чиста проба рекет Луканов настояваше преди истините да станат достояние на обществото, да бъдат съгласувани с него и естествено контролирани от него, коментира текста Райдовски. Според него Виденов бил бесен от наглостта на съпартиеца си и се заканил да не отстъпват. Атаките срещу „Бялата книга” зачестили. Няколко месеца по-късно премиерът Виденов получил второ писмо от Луканов, в което директно го заплашвал, че ще го свали от власт.
Карлович беше организирал в тази посока всички свои хора, включително и министри на Виденов, които контролираше. Започнаха да го притискат, да му правят всякакви спънки, атакуваха го подмолно да спре издаването на книгата, а това недвусмислено показваше, че направените в нея изводи са верни и се страхуват от тях. Част от тази конспирация на Луканов бе и дипломатическият скандал при посещението на Жан в Китай през 1996 г. Докато гостуваше на азиатския гигант, се оказа, че българският представител на външно министерство в Женева Валентин Добрев е гласувал резолюция срещу Китай. Абсолютен гаф, но добре прицелен. Поставиха Виденов в много конфузна ситуация, но беше ясно, че Луканов е сътворил всичко чрез Георги Пирински, анализира партийните борби 15 г. по-късно Красимир Райдовски.
Междувременно Виденов и правителството му били притиснати от сериозни икономически проблеми и Международния валутен фонд. Затова премиерът се отказал да води и битка сред своите. Страшната „Бяла книга” била пренаписана и издадена в мек вариант – с пресята фактология, без критични оценки, изчистени са скандални факти. Била раздадена на депутатите в парламента, в МС и по други институции, но ефектът от обнародването й бил нулев.
Ако през 1995-1996 г. беше пуснат истинският вариант на „Бялата книга”, обществото щеше да има ясна представа за подмолните процеси на прехода, за действащите лица в тях. Тези истини вероятно щяха да променят политиката и процесите в държавата, прокуратурата и Темида също можеше да се задействат и да пратят крадците в затвора, казва Райдовски. Сега много от главните герои в забранената книга вече не са между живите, но въпреки това той подготвя оригинала за печат, защото твърди, че следите остават и никога не могат да бъдат замазани.
Дарислава Михова
снимки: Стефан Димитров