От манерката на коча до шлифера на Господ

А сега имаме щастието да се наслаждаваме на дълбоката и проникновена мисъл на генерал-лейтенант Бойко Борисов. "Добре се живее в България!" - казва той, въпреки че мнозина (2 милиона) българи мислят точно обратното и бягат през глава в чужбина. Между другото, фразата напомня и за Сталиновия цинизъм "Жить стало веселее!" За вожда от с. Банкя всички действия на неговата партия и на неговите хора са единствено правилни и никой не трябва и не може да им се противопоставя: "Да мачкаш Цветанов, е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш." (Горкият Цацаров!) Ако все пак нещо в най-бедната, най-болната, най-неграмотната, най-корумпираната и най-бързо изчезващата държава в света не върви както трябва, обяснението на д-р Борисов е: „Воля има, пари няма." (Напомня за "Пари нема, действай!") Генералът знае още, че Господ, когото той с много обич и фамилиарна преданост нарича с прякор  "Началника", ще му помага в трудни времена. "Да пипнете мощите, че Началника горе да помага" - казва той повелително на послушниците около него. И Той от небето дава 16 милиарда суха пара за харчене.

Клатят се, но не падат...

Последната мъдра мисъл на Бойко Методиев Борисов, след притчата за краставата жаба, е посветена на враговете му: "Щяха да ме съсипят, държали ме... за шлифера, да речем." Тази накъсана фраза в семантичен план има поне четири смисъла. Първият е със скрит жаргонно-сексуален подтекст, подобно на фразата на Доган за калпавата ракета, на която й пречел космосът. Всички знаем автентичният жаргонен израз за кой орган на мъжкото тяло се отнася. Всички знаем също така и друг уличен израз: "Хвани ме за ...", визиращ същия този орган. Вторият смисъл се вижда в популярното иносказателно определение за даден човек:  "хванал Господ за шлифера" (или "...за пардесюто") означаващо според Фразеологичния речник, стр. 464 на том II, че този човек се е "възгордял от случаен успех", че е "привилегирован, много специален", какъвто е в своите очи премиерът-пожарникар. Третата конотация е свързана с това, че в същото време под черта се внушава и надчовешката значимост на персоната; в България той - Борисов - е Господ. Това е положението, др. Станишев! Четвъртият смисъл на фразата за шлифера е свързан с дрескода на бандитите от времето на ранния Преход, времето на СИК и ВИС, когато всички босове на ъндърграунда ходеха навсякъде с дълги шлифери. Не е лошо от време на време на широките публики да се припомня кой кой е, все пак, така, за респект и уважение.
Би трябвало да очакваме още много полисемантични фразеологични бисери на Бойко Борисов, времето е пред нас, цял мандат предстои, после президентски мандати и т.н. Ако не друго, то поне циркът е гарантиран далеч в бъдещето. Колко е хубаво!

Проф. Петър Иванов