Мартин Табаков за Фрог: Германецът Линднер ще спре френското инженерство на ЕС?

 - Г-н Табаков, след като Северна Корея твърди, че Доналд Тръмп й е обявила война, да чакаме ли такава?

- Режимът на Ким Чен-Ун разтълкува критичните думи на Доналд Тръмп като обявяване на война. С това Пхенян иска да се опита да прехвърли отговорността за ескалацията на напрежението между двете страни върху американския президент.

За да не се стигне обаче до военно разрешаване на конфликта, от ключово значение е посредническата роля, която могат да изиграят Китай и Русия. Дори в момента в Русия има севернокорейска делегация.

А Пекин е ключов търговски партньор на Пхенян. От Китай Северна Корея внася петрол и природен газ, които са необходими както за „задвижването“ на иначе капсулираната икономическа държава, така и за функционирането на армията й. А Пхенян изнася към Пекин текстил и въглища, срещу които получава твърда валута, с която може да закупува и разработва необходимата й технология за развитие на ядрената и ракетна програма.

Руската страна, макар и в много по-скромен мащаб, също подпомага оцеляването на режима на Северна Корея в този му вид. Така например, севернокорейски кораби спират на руските пристанища, откъде пълнят каргото си също с природни ресурси. За да се избегне наложеното ембарго върху Пхенян, официално в дестинациите на тези кораби фигурират други държави, но в движение те променят курса си към Северна Корея. 

- В такъв случай какво е решението на създалата се ситуация?

- Спазването на налаганите санкции от Съвета за сигурност на ООН. В последния кръг от такива, китайската страна се ангажира с намаляването/спирането на своя експорт и импорт спрямо Северна Корея. Китайската страна се ангажира и с това да преустанови дейността на клоновете на своите банки в Северна Корея. САЩ, от друга страна, въведоха санкции на фирми и хора, които осъществят търговска дейност с режима на Ким Чен-Ун. С други думи, решението е в „затварянето на обръча“.

- Работят ли обаче тези санкции?

- Да. На политическо ниво те вече дадоха резултат. След като Китай подкрепи споменатите наложени санкции от ООН, Северна Корея обвини Пекин, че застава на страната на САЩ. Т.е санкциите вбиха допълнителен клин между Китай и Северна Корея.

Иначе този тип санкции, когато се изпълняват от Китай, вече са давали и практически резултат. Това се случи през миналото десетилетие, когато Северна Корея много бързо се върна на масата за преговори, когато Китай отново използва икономическите си лостове за натиск върху Пхенян.

Но трябва дебело да подчертаем, че самият Китай няма интерес от коренна промяна на режима на Северна Корея (regime change). Тъй ако това се случи, е възможно САЩ, заедно с Южна Корея, да увеличат влиянието си върху Пхенян, така както и да последва масов имигрантски поток на севернокорейци към северноизточен Китай.

- Референдумът за независим Иракски Кюрдистан какви войни може да породи и какви могат да бъдат техните последици?

- Този референдум не е само вътрешно иракски проблем, а касае и други 3 страни – Турция, Иран и Сирия, поради наличието на сериозни кюрдски общности поне в първите две. Оттук разговорът става по-сложен.

Например, виждаме как в отговор на референдума турската и иракската армия провеждат съвместни военни маневри на турско-иракската граница. Иран вече заяви, че затваря границата и въздушното си пространство за полети от и за Ербил. Турският президент Реджеп Ердоган пък каза, че Анкара също може да затвори границата си с Иракски Кюрдистан и дори да спре вноса на петрол от Киркук. А икономическите артерии на Ербил (износът на петрол към Турция и вносът на храни и масови стоки от нея) са свързани най-вече именно с Анкара.

Добавете на този фон и предимно шиитските иракски милиции на Хашд ал-Шааби, които са разположени южно от Киркук, и ще видите, че де факто Иракски Кюрдистан е заобиколен от недоброжелателни субекти.

На практика, този референдум подейства като катализатор на сближаването на интересите между Турция и Иран. От друга страна обаче, ако някоя от тези страни се ангажира с военно разрешаване на създалата се ситуация, това няма да бъде погледнато с добро око от Международната общност. Въпреки че като цяло последната не одобряваше провеждането на този референдум, това не означава, че тя ще подкрепи нарушаването на демократичното волеизявление на кюрдите в Ирак или пък ще защити нарушаването на суверенитета на Ирак от други държави.

- Какво ще се случи оттук насетне, имайки предвид резултата на провелия се референдум, в който кюрдите подкрепиха идеята за своя независима държава?

- Първо трябва да изчакаме резултата в различните провинции, които участваха в този референдум, тъй като половината от тях са оспорвани територии между Ербил и Багдад. Затова този референдум бе толкова важен: тъй като ще посочи не само желанието на кюрдите за собствена държава (в това няма изненада), но потенциално ще очертае и границите на тази държава.

Така например, как е гласувал Киркук (в който, освен кюрди, има и немалко туркмени и араби)? А независима кюрдска държава в Северен Ирак би била икономически трудно осъществима, ако в нейния състав не влезе богатият на петрол Киркук.

Така или иначе обаче, оттук нататък ще последват трудни преговори между централната власт в Багдад и местната такава в Ербил (въпреки отказа на първата да се ангажира с разговори на този етап).

Възможни са два варианта. Първият, Ербил да използва резултата от референдума за спечелването на по-нататъшни отстъпки от Багдад (бюджетни и политически). С оглед на събралата се енергия сред кюрдите за собствена държава обаче, това ще е политически автогол на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани. Вторият вариант, постепенно вървене към кюрдска независимост. За тази цел обаче, Барзани ще трябва да даде гаранции и да направи отстъпки не само пред Багдад, но и пред Анкара и Техеран. 

- Новата коалиция в Германия как ще се отрази на политиката на ЕС?

- Дълбоко се съмнявам, че канцлерът Меркел ще отстъпи водещата роля при формирането на дневния ред на ЕС на по-младия и амбициозен френски президент Макрон.

И Меркел има повече от подходящ инструмент, за да „спъне“ концепциите на френския държавен глава за отделен бюджет на Еврозоната и неин министър – това е председателят на Свободната демократична партия (либерали) Кристиян Линднер, който евентуално ще бъде част от трипартийната коалиция на германския канцлер. Именно Линднер се отнася особено критично към идеите на Макрон. Ако Линднер поеме германското финансово министерство, за което има амбиция, това ще е силен глас срещу френското инженерство спрямо ЕС. Дали Меркел ще се съобразява с този глас, предстои да видим.

В същото време ще си позволя да защитя една по-непопулярна теза, касаеща самото конструиране на бъдещето германско правителство. Имайки предвид факта, че либералите и зелените (потенциалните коалиционни партньори на ХДС) имат сериозни търкания помежду си, то това ще постави канцлера Меркел в ролята на арбитър. А това ще усили допълнително нейната позиция в кабинета и ще компенсира по-тясната подкрепа за правителството в Бундестага.

Интервю на Даниела Николова