Миков: Законът за нормативните актове не се чете и не се спазва

По думите му ако се прилага този закон, там много ясно е казано, че всеки орган, който готви законопроект, е длъжен да има придружителен доклад. Той припомни, че в чл. 53 изрично е казано, че органът, на който се възлага изпълнението на акта, когато е закон на изпълнителната власт на съответното министерство, когато е подзаконов акт, може да се възложи на някоя агенция да организира след влизането му в сила периодично проучване на резултатите от неговото прилагане. Миков допълни, че за тях се прави доклад и в чл. 55 ал. 2 е записано, че докладът се изпраща на органа, издал акта. „Аз за това време, в което бях председател на Народното събрание, нито един доклад не получих. Интересувах се от предишни председатели на НС и те никакви доклади не са получавали”, каза още той. Според него големият смисъл на конференцията е да се опитаме да погледнем доколко тези, които пряко отговарят, изпълняват това, което им се възлага от закона. Той цитира социологическо изследване от преди 15 дни,  проведено в България, в което на въпрос дали усещането за несправедливост е породено от законите или от тяхното прилагане, 20% от гражданите са отговорили от законите и 70% отговарят от тяхното прилагане.
„Най-лесното за политиците, когато има обществен проблем, е да тръгнат да го решават с голям шум около поредно законодателно измерение, без въобще да се отчита въздействието, да се прави сериозен анализ на прилагането. Политическата необходимост на отразяването в медиите често доминира над реалната необходимост от промяна на закона”, категоричен бе Миков.
Той обясни, че е направил справка за промяната в Наказателния кодекс за по-тежкото криминализиране на причиняването на смърт поради непредпазливост на пешеходна пътека. „Това по никакъв начин не се отрази, въпреки че преди време това беше обявено като панацея на зачестилите такъв тип престъпления”, допълни той.

При оценката на резултатите от действието на даден закон трябва да се държи сметка за обществения и националния интерес

Миков припомни, че преди 7-8 месеца в НС е създадено звено, което е започнало да следи излизащите закони и реакцията за тях в достъпните за тях източници, включително през писмата и жалбите стигащи до НС, за да се направи опит да се усети обществената реакция по приеманите закони. „За да стане обаче това сериозно, ще трябва това звено много да се усили. Смятам, че трябва да бъдат ангажирани университетите и БАН в този процес, по немски пример. Не смятам, че неправителственият сектор може да поеме този товар”, коментира председателят на БСП. По думите му неправителствения сектор може да се произнася по отделни законодателни актове, да му се възлага проучване за отделен сектор, но не и тази тежка, ежедневна, системна работа и най-вече свързана с органите по прилагането, които са функция на законодателната власт. „Най-големият въпрос е да накараме всеки да си върши работата, толкова е просто”, категоричен бе той. По думите му липсата на доклади към законите е свидетелство за една лежерност, една ленност в изпълнителната власт и като резултат имаме това.
Много е важно и оценката, която се прави в тези доклади да държи сметка за държавния и обществен интерес, защото иначе чрез нея може да се прокарват интереси, които са различни от обществените и държавните.
По повод на предложение тази оценка да се прави от орган към МС, Миков попита: „Когато министър председателя подпише един законопроект и след една година обективен анализ показва, че това е било под наплива на медиите и не е породило ефект, смятате ли, че може да се получи обективна оценка, вътре в органа”, попита той. По думите му тогава се появява опозицията в парламента и с механизмите на парламентарния контрол и политическото противопоставяне решава пак проблемът за прилагането на закона. „Не е ли по-добре този механизм да си бъде в НС, както е и по действащото ни право”, попита Миков. Според него няма как администрацията сама да се контролира, като става въпрос за МС и това звено ще даде негативен доклад по отношение на ресор, на който има вицепремиер или на премиера. „Става въпрос за оценка и изпълнението и няма как сам себе си да оценяваш. Иначе народните представители да не ходят на избори, а да се самооценяват към края на сезона и пак да започват”, коментира още той.

Миков обясни, че затруднение има и от факта, че през 1989 г. България е имала 80-90 закона, а в момента 360 закона. По думите му много от тези закони уреждат една и съща материя и само пораждат противоречия, а друга голяма част от тях уреждат маловажни и протоколни въпроси. По негово мнение няма нужда да се създават нови структури, а действащите такива, които отговяват за изпълнението на един закон да си предават докладите за действието им. „Ако съществуващата уредба тръгне да се прилага значително ще се подобрят нещата”, заключи Миков.
На конференцията, организирана от Американското посолство, Американската търговска камара и Българската търговско-промишлена палата, присъстваха и: председателят на Българската търговско-промишлена палата – Цветан Симеонов, зам.-министър председателят и министър на правосъдието Христо Иванов, зам.-посланикът на САЩ в България – Брус Бъртън, Негово превъзходителство посланикът на Великобритания в България Джонатън Алън, председателят на Американската търговска камара – Питър Литгоу, български политици, дипломати и интелектуалци