Можем да спечелим от сирийските бежанци
Сиририйските бежанци са вече над 1800. Само през последния месец в страата ни са влезли близо 5000 чужди граждани. Предвижданията са, че към края на годината техният брой ще надвиши 10 000 човека. Става дума предимно за семейства, повечето от които млади – между 27 – 42 години. Това са трудоспособни мъже и жени, част от оито с добро образование и опит в резлични професии. Засега единственото, което правим, е да ги затваряме в няакви общежития и центрове, които се приближават мого повече до концетрационните лагери и тези в Чили след военния преврат на Пиночет, отколкото до цивилизовани условия за живот. Представете си само някакви бивши казарми във военни поделения, които са изоставени повече от 10-15 години. И като действащи част от тях са били остарели и трудно обитаеми, а сега са направо в трагично състояние.
Затова за сирийската бежанска вълна трябва да се помисли от друг ъгъл. Как тези, прокудени от войната хора, да не са ни в тежест, а от полза. Първото практично решение, което би трябвало да ни дойде наум, е да бъдат заелани в изотавени български села. Подобна инициатива представлява реален начин за спиране обезлюдяването на селските райони и намаляване на процесите на урбанизация и емиграция от страната. Дори и с купешки думи звучи добре.
Какви са бежанците?
Сирия е страна с богата култура и общество на традиции. Важните аспекти от живота като семейство, религия, образование, самодисциплинираност се характеризират със силно морални ценности. Нещо, което у нас е в упадък от поне няколко десетилетия. Сирийците отдават огромно значение на традицията и се представят на високо ниво както у дома, така и в чужбина. Напълно нормално е да срещнеш навсякъде по света сирийско семейство, което спазва строго традициите, живее дисциплинирано и се съобразява с правилата и законите на съответната държава. По статистика на американската полиция, сирийците са сред най-рядко замесваните в кримиални деяния. Те са много отговорни като граждани и лоялни като работници и служители. В доклаи на ООН се посочва, че сирийците, в това число и жените, които живеят в елски райони, имат изградени навици и умения за работа на полето. Много са добри и в отглеждането на животни.
Както се казва, точно такива хора ни трябват. Със сигурност евентуално заселване на сирийски бежанци в наши села, ще респектира и ромите в тези региони. Защо ли? Защото за сирийците кражбите, насилванията и лошо отношение към възрастните хора са близки до смъртния грях.
Подобо е положението и с бежанците от други арабски страни и от Африка, които са препълнили съществуващите центрове у нас.
Какво е положението тук?
Към 01 януари 2013 г. в градовете на България са живели 5.3 млн. души, или 73% от населението, а в селата – 1.9 млн. души, или 27% от населението на страната. За пръв път в демографската история на България населението на селата пада под 2 милиона души. Това сочат данни на НСИ за демографските тенденции в страната, което си е жива трагедия.
Селата в България са около 5100. Годишно около 30 хиляди техни жители ги напускат и се преселват в градовете. Прогнозите на Асоциацията на българските села е, че до 10 години броят на безлюдните села в България ще мине 1000. Голяма част от тях вече изобщо няма да съществуват. Други ще са с по няколко жители и ще умират бавно и мъчително. В началото на 90-те години на м.в. новодемократичните правителтва се хвалеха, че ще провеждат политика, която да привлече българите, живеещи в чужбина да се върнат в старата родина. Най-големи очаквания се възлагаха на бесарабските българи. Намеренията претърпяха пълен провал. Просто никой не си мръдна пръста това да се случи, иначе желание у нашенци в бившите съветски републики имаше и то голямо. Останаха излъгани и разочаровани.
Сега обаче имаме проблем и той може да се реши далновидно.
Обширни територии в България се обезлюдяват поради миграцията към градовете. Вече не са малко селата-призраци, в които не живее никой, въпреки че те съществуват на картата, предупреждават учени от департамент „Демография” при БАН. Според тях тревожното явление взима все по-сериозни размери, а това е недопустимо в страна-членка на ЕС, каквато е България.
Най-тежко е положението в Северозападна България, също към южната ни граница – планинския масив на Странджа-Сакар. Подобно е положението и по западната граница – Трънско, Видинско и Белоградчишко. Обезлюдяването води и до друг проблем – невъзможност да се усвоят средствата по европейската оперативна програма „Развитие на селските райони”. А именно те се нуждаят най-много от европейските средства, предназначени за селските пътища, за канализация, за водопровод и друга социална инфраструктура.
Демографският проблем ни притиска от години и става все по-жесок. Известно раздвижване в тази посока може да се получи, ако се дава гражданство на тези бежанци, които пожелаят. При строги правила, разбира се и тежки санкции за злоупотребилите или хванатите в незаконна дейност. Да не забравяме, че раждаемостта при арабските семейства е с пъти по-висока от българските. Ще дадат също и пример на циганите за интеграция в обществото. Задължителното образование ще важи и за тях, както и изучаването на български език. Това ще реанимира някои селки училища, които сега са в клинична смърт и ще отвори работни места за учители.
По данни на Евростат сочи, че в някои развити страни от ЕС има миграция на населението към селските райони. Най-значима е тя в Белгия и Франция. Следват ги Ирландия, Чехия, Полша и Словакия. Да не би те да са по-глупави от нас? Хайде де...
У нас има и доста пустеещи земи. Точно тях биха могли да обработват на първо време бежанците. Когато си стъпят на краката, те ще могат да купуват свои земи и да развиват фермерство. Според последните данни земеделските земи в страната са около 36 млн. дка, като от тях се обработват около 33 млн. дка. Останалите около 3 млн. дка ниви са пустеещи. Има и общински земи, които циганите като правило отказват да обработват, неясно с какви аргументи. Никой не ги и задължава, но това е друа тема.
Пример за алтернативи
Отколешен проблем е този с производството на тютюн. Има ли реална алтернатива за тютюнопроизводителите? Независимо от песимистичните прогнози за липса на алтернатива на тютюнопроизводството, това въобще не е вярно. Досега предлаганите варианти с отглеждане на памук, маслини и тикви са повече пожелателни, отколкото реални. Истинска алтернатива на тютюнопроизводството е производството на култивирана шипка. Абсолутно сериозно. Вирее на изоставени, необработваеми, стръмни и полупланински земи, но едновременно и край морето и в равнините. Вписва се еднакво добре в различни растителни съобщества. Веднъж посадена се нуждае от много малко грижи - не се реже, пръска и не мръзне през зимата. При нашите условия, това е едно от най-подходящите за култивирано отглеждане растение.
Едни от най-големите потребители на шипка са Германия и Скандинавските страни. Русия също. Основни производители в света сега са Китай и Чили. Чили е страна с традиции в отглеждането на култивирана шипка. Отглежданите там сортове по хранителна стойност са равни на нашия „Пловдив 1”, но например българската „Вебецина 115” ги превъзхожда многократно. Вложенията при отглеждане на тази култура са малки, а печалбите много добри. Както се казва, покрай бежанците, можем и ние да се изкушим да отглеждаме повече райони с шипка и да печелим от това.
Може би в този момент подоба гледна точка да изглежда причудлива, но рационалото в нея е повече, отколкото се предполага на първо четене. Държави като САЩ, Великобритания, Германия, скандинавските страни и Франция само са спечелили от интеграцията на чужденци в техните общества. Разбира се разликите са големи, но нали все отнякъде трябва да се започне. Защо не сега и защо не със сирийците. В крайна смека няма да загубим нищо, защото много от селеа ни таа или иначе са обречени. Що да не им се даде някакъв шанс.
Иван Донев
Моля, подкрепете ни.
