Накъде с Тръмп?

Само веднъж преди Тръмп една от двете основни партии номинира бизнес лидер, без предишен опит в държавната служба, когато през през 1940 г. добрата стара Републиканска партия избира за свой кандидат специалиста по сливане на компании за обществени услуги, Уендъл Уилки.

Подобно на Тръмп, Уилки е демократ през по-голямата част от живота си и преминава в Републиканската партия една година преди да поиска своята номинация от републиканците. Паралелите свършват дотук. За разлика от Тръмп, Уилки има дълъг списък с богата обществена ангажираност по проблемите на 1930 г., преди номинирането си и във всички случаи е далеч от изместването на Франклин Рузвелт, въпреки че успокоява избирателите си, че не е изолационист във външната политика, на фона на разгарящата се война в Европа.

Що се отнася до Тръмп, все още не може да се направи извод за принципите на неговата външна политика и статуквото в областта на международните отношения и от двете страни в САЩ е изпаднало в амок поради неяснотата на една бъдеща външна политика на администрацията на Тръмп. Неговите многократни прояви на възхищение или съчувствие към авторитарни управници като Владимир Путин и Саддам Хюсеин са не толкова знак, че той се стреми да бъде диктатор, а по-скоро израз на късогледата му представа, произтичаща от това, че Тръмп ги сравнява с банковите президенти и големите градски кметове, с които той може да сключва сделки, като при търсенето на терен за нов Тръмп небостъргач.  Гарантирано е, че той ще бъде събуден грубо от тези представи, ако продължава да смята, че политическата дипломация на високо равнище е от същия тип като света на недвижимите имоти, с който той е добре запознат и владее. Хора като Путин имат напълно различна концепция за това какво означава да се придобиват недвижими имоти.

Какво предполагат за Източна Европа извъртанията на Тръмп за НАТО и европейската сигурност? Дори администрацията на Обама, макар и със закъснение, призна възраждането на руската заплаха за мира и стабилността в Източна Европа и наскоро се съгласи да настани американски войскови части в Полша, докато другите съюзници от НАТО разполагат свои войски в балтийските страни. Тръмп междувременно заяви, че той не е категоричен, че ще отговори автоматично на активирането на на член 5 за колективната сигурност на НАТО, според който нападението срещу всеки един член на НАТО е нападение срещу всички членове на Алианса и изисква автоматичен военен отговор от страна на членовете на организацията. Също така, според концепцията на Тръмп за международната търговия, САЩ се е нагърбил с твърде голяма част от тежестта на колективната сигурност и той би желал да има „по-добра сделка“, при която нашите европейски съюзници харчат повече за собствената си защита.

Иронията е, че редица неоконсерватори, разтревожени от еретичните изказвания на Тръмп, забравят, че още през 1980 г., когато Студената война със Съветския съюз е все още в разгара си, имаше много оплаквания, че нашите съюзници в НАТО не харчат достатъчно за отбрана и някои неоконсерватори твърдяха, че гаранцията на САЩ за отбраната на Европа представлява кръстосано субсидиране на растящите европейски социални системи. Настояваше се, че САЩ трябва да бъдат по-взискателни относно европейските ангажименти по отбраната. С други думи, преди 30 години някои неоконсерватори звучаха доста като… Доналд Тръмп.

Правдоподобно е да се мисли, че имиджът на Тръмп на непредсказуем и упорито отстояващ позициите си, може да създаде у врагове като Путин, Иран, Северна Корея и Китай колебания и несигурност, когато обмислят агресивни ходове и тази несигурност може да послужи добре на един световен лидер. За съжаление, няма как да знаем дали това е просто позиране от страна на Тръмп, целящо получаване на дипломатическо предимство, или той наистина мисли, че САЩ може да продължи своето оттегляне от световното лидерство. Целенасочени хора като Путин биха могли да заключат, че Тръмп е извън свои води на световната политическа сцена – само приказки и никакви действия, което би увеличило рисковете, които продължават вече достатъчно дълго, благодарение на стремежа на раздирания от комплекс за вина президент Обама за намаляване американската мощ и влияние.

Ако има светъл лъч за Източна Европа при един бъдеща администрация на Тръмп, по ирония на съдбата това ще дойде от един от неговите приоритети във вътрешната политика, който ще имат благотворен международен ефект. Тръмп предлага разширяване на производството на конвенционална енергия в САЩ. Щатите са на път да станат основен износител на петрол и природен газ и намаленият натиск върху световните цени в резултат на това ще доведе до свиване на амбициите на Путин да доминира Източна Европа с високи цени на енергията.

Въпреки това, като цяло, Тръмп е хипотеза с висок риск, не само за Републиканската партия, но и за света. Неговото евентуално откъсване от конвенциите на американската политика може да се окаже точно това, от което се нуждае от Вашингтон, но Тръмп може да не издържи в този процес и от това да пострада и страната. Никога досега Съединените щати не са били в подобна ситуация с толкова много неизвестни в личността на кандидат-президента. Бисмарк е казал, че Бог се грижи за пияниците, глупаците и Съединените американски щати. В настоящото десетилетие, след Обама и скоро при Тръмп или Хилъри Клинтън, тази теза ще бъде изпробвана на немалка цена.

Стивън Ф. Хейуърд е почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин. Г-н Хейуърд е автор на пълната биография на Роналд Рейгън в два тома – „Ерата на Рейгън“ и член на международния борд на консултанти BulgariaAnalytica.

Превод от английски език: Саша Николова
bulgariaanalytica.org