НАТО смята членството на Украйна е неизбежно, изостря езика към "решаващ фактор" във войната - Китай

Както беше обявено още преди официалните срещи, 32-те страни от НАТО ще предоставят в следващата година военна помощ на стойност 40 милиарда евро.

Тя включва изтребители, които Украйна иска от години, както и значителен брой модерни системи за противовъздушна отбрана.

Генералният секретар на НАТО определи помощта не като подарък, а като инвестиция в сигурността.

На фона на всички тези уверения и декларации, трябва да се отбележи, че на Украйна отново не беше даден конкретен срок кога ще влезе в НАТО. Не е ясно и какво отражение би имало връщането в Белия дом на Доналд Тръмп, който е подчертан критик на Алианса.

„Имаше единодушие за текста на декларацията на лидерите. Той е достатъчно еднозначен. Посочва Русия като най-належащия проблем пред сигурността на всички ни. И подчертава необходимостта да подкрепим Украйна колкото дълго е необходимо”, заяви президентът на Чехия Петър Павел.

„НАТО подкрепя Украйна и ще продължи да го прави. Но НАТО не иска да води война с Русия. Във връзка с това, пътят към Алианса за Украйна е отворен. Но има дискусия кога да бъде направена следващата крачка по този път”, заяви  Анджей Дуда, президент на Полша.

В заключителната декларация, която бе приета на заседание на Северноатлантическия съвет в рамките на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, пише, че пътят на Украйна към членство в алианса е необратим. Държавните глави и правителствените ръководители на страните от алианса официално поеха ангажимент нападнатата от Русия страна да получи догодина военна помощ в размер на 40 милиарда евро и отправиха критики към Китай.

"Ние възнамеряваме да предоставим пакет базисна помощ в размер на най-малко 40 милиарда евро през следващата година и след това да поддържаме помощта в областта на сигурността на устойчиво равнище, така че Украйна да спечели", се казва в комюникето, одобрено вчера местно време в столицата на САЩ от Северноатлантическия съвет - най-висшия политически орган за взимане на решения в НАТО.

В петък генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг потвърди, че алиансът ще предостави догодина на Украйна военна помощ на стойност 40 милиарда евро. Съюзниците са се договорили да поддържат този финансов ангажимент и през 2026 г. като минимално равнище, необходимо за посрещане на нуждите на Украйна за защита от руската агресия, допълни той.

Обещанието за 40 милиарда евро обаче не е многогодишният финансов ангажимент за подкрепа на Украйна, който Столтенберг искаше да бъде одобрен от НАТО. Догодина алиансът ще направи преглед на военната си помощ за тази страна.

Както каза служебният премиер Димитър Главчев на брифинг за български журналисти във Вашингтон, съюзниците от НАТО ще предоставят средства пропорционално на своя брутен вътрешен продукт.

Унгария, която е против военната помощ за Украйна, получи право да не дава такава.

Лидерите от НАТО обявиха, че пътят на Украйна към членство в НАТО е необратим, но не посочиха конкретни срокове. Бившата съветска република ще може да се присъедини към западния военен съюз, когато изпълни съответните условия и бъде постигнато съгласие между страните членки.

Днес лидерите от НАТО ще се срещнат с украинския президент Володимир Зеленски на заседание на Съвета на НАТО-Украйна. Зеленски пристигна във Вашингтон с искания за членство и увеличаване на помощта, особено в областта на противовъздушната отбрана.

Завчера - първия ден от срещата си на върха, съюзниците от НАТО поеха ангажимент да предоставят на Украйна десетки системи за противовъздушна отбрана, включително четири "Пейтриът".

На заседанието на Северноатлантическия съвет бе взето решение пактът да започне да координира военната помощ за Киев. Тази задача, която досега бе изпълнявана от контактната група за Украйна, оглавявана от Съединените щати, ще бъде поета от официална мисия на алианса: Помощ за сигурността и обучение от НАТО за Украйна (NATO Security Assistance and Training for Ukraine - NSATU). Тя ще бъде базирана в град Висбаден, в централната германска провинция Хесен.

Освен това НАТО ще изпрати свой специален представител в Киев, който ще координира на място политическата и практическата подкрепа за Украйна.

Що се отнася до Русия, лидерите от алианса осъдиха "безотговорната ядрена реторика и заплашителните ядрени сигнали" от нейна страна, включително обявеното разполагане на ядрени оръжия в Беларус. В същото време те изразиха готовност да поддържат канали за комуникация с Москва, за да "намалят риска и да предотвратят ескалацията".

Беларус изрично е разкритикувана, че подпомага руската агресия срещу Украйна.

За сметка на това декларацията приветства засилването на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз в контекста на Украйна, като алиансът насърчава повишаването на отбранителния капацитет на ЕС. Развитието на съгласувани, допълващи се и оперативно съвместими отбранителни способности и избягването на ненужно дублиране е от ключово значение, за да стане Евро-атлантическият регион по-сигурен.

Лидерите на страните от алианса изразиха безпокойство по повод сближаването между Русия и Китай и осъдиха подкрепата на Пекин за руската инвазия в Украйна. "Задълбочаването на стратегическото партньорство между Русия и Китай, както и техните съвместни опити да дестабилизират и прекроят базирания на правила международен ред, поражда дълбока загриженост", се казва в текста.

Езикът в комюникето е по-критичен към Китай, отколкото в изявленията от предишни срещи на върха, като Китай е посочен като "решаващ поддръжник" на войната на Русия срещу Украйна.

Според декларацията лидерите на НАТО "приветстват конкретния напредък, постигнат от Украйна след срещата на върха във Вилнюс, по отношение на необходимите реформи в областта на демокрацията, икономиката и сигурността. Тъй като Украйна продължава тази жизненоважна работа, ние ще продължим да я подкрепяме по необратимия ѝ път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО.

"Потвърждаваме, че ще бъдем в състояние да отправим покана към Украйна за присъединяване към Алианса, когато съюзниците се съгласят и условията бъдат изпълнени", заявиха лидерите.

Те добавиха, че НАТО "никога няма да признае незаконните анексии на Русия, включително Крим".

НАТО ще "ограничава и оспорва" агресивните действия на Русия и ще "противодейства на способността ѝ да извършва дестабилизиращи дейности спрямо НАТО и съюзниците".

НАТО ще "вземе решение за по-нататъшни мерки за противодействие на руските хибридни заплахи или действия поотделно или колективно", като посочва "саботажи, актове на насилие, провокации по съюзническите граници, инструментализиране на незаконната миграция, злонамерени кибердейности, електронна намеса, кампании за дезинформация и злонамерено политическо влияние, както и икономическа принуда".

Що се отнася до Китай, в комюникето се подчертава "безграничното партньорство" на Пекин с Москва и "мащабната подкрепа за руската отбранително-промишлена база", като тя се нарича "решаващ фактор".

"[Китай]не може да даде възможност за най-голямата война в Европа в най-новата история, без това да се отрази негативно на неговите интереси и репутация", се казва в изявлението.

Северноатлантическият съвет посочи важното значение на Индо-тихоокеаския регион, като отбеляза, че развитията там имат пряко отражение върху сигурността в Евро-атлантическия регион.

Днес - последния ден от срещата си, лидерите на страните от НАТО ще имат заседание с участието на партньорите от Индо-тихоокеанския регион и Европейския съюз. Поканени са лидерите на Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, Украйна и ЕС, съобщи Държавният департамент на САЩ.

Преди началото на срещата във Вашингтон Китай разкритикува действията на НАТО в Азиатско-тихоокеанския регион.

В заключителната декларация лидерите от алианса приветстваха факта, че над две трети от страните членки вече отделят за отбрана поне 2 процента от своя брутен вътрешен продукт, както вече обяви Столтенберг миналия месец.

България също изпълнява тази цел, зададена от алианса. По данни на НАТО страната ни ще отдели тази година за отбрана 2,18 процента от БВП, като премиерът Димитър Главчев изрази очакване този дял да се повиши през следващите години.

В декларацията се отбелязва, че разходите на европейските съюзници и Канада за отбрана са нараснали тази година с 18 на сто - най-голямото увеличение от десетилетия.

Лидерите от НАТО също така изразиха задоволство от мерките за повишаване на капацитета на отбранителната промишленост на техните държави.

Те приветстваха присъединяването на Швеция към алианса. Скандинавската държава стана през март 32-рата страна членка на организацията.

Срещата на върха във Вашингтон е последната под председателството на Йенс Столтенберг. По-късно тази година бившият норвежки министър-председател ще бъде наследен като генерален секретар на НАТО от доскорошния премиер на Нидерландия Марк Рюте. Това ще стане на 1 октомври - точно 10 години след като Столтенберг зае поста.

В заключителната декларация пише, че следващата среща на върха на НАТО ще се състои през юни догодина в Хага, Нидерландия. Домакин на по-следващата среща на високо равнище ще е Турция.

За сряда вечерта (рано сутринта днес по българско време) президентът на САЩ Джо Байдън обяви вечеря в Белия дом за лидерите на останалите страни от НАТО.