Омраза от пръв поглед

Хората много повече се мразят, отколкото се обичат. Но пък говорят главно за обич и толерантност, защото искат да изглеждат готини в очите на другите. Те мразят, но искат всички останали да ги обичат. Това им създава илюзия за значимост и непреходност.

Така е и с Бойко Борисов. Темата е актуална по всяко време, но една година след началото на управлението на ГЕРБ - е задължителна. Казаха се много неща, изсипаха се критики и статистики, но за чувствата се говори с под сурдинка.
Уж всички му се обясняват в любов, но зад гърба му мечтаят да му се случи нещо много лошо. И не защото е кофти пич, а защото му завиждат. Как така няк’во копеле от Банкя ще ни управлява и ще казва какво да става и какво не в държавата?! Ние да не сме по-калпави? Такива и на Свети Валентин носят нож зад гърба си...

Явните врагове на Борисов са известни отколе. Татяна Дончева е е дин от тях. Жената с тревненски диалект никога няма да преживее шамара, който получи от него на изборите за кмет на София. Тя, умната, цигуларката, оригиналната, устатата, юристката, социалистката да бъде унизена от някакъв дънгалак, някакво ренде, което - о ужас! - не си пада по Паганини, а по футбола. И го мрази, опитвайки се да скрие чувствата си зад напуканата фасада на сарказма: „Бойко Борисов има минало и това минало е, общо взето, на събирането на взятки по „Витоша”. Оттогава той има приятели и врагове. Една част от тези приятели и врагове са мъртви. В голямата си част те загинаха по времето на неговото главно секретарство, когато всеки път се обясняваше, че се разпределя наркопазар или някакъв друг пазар. Мъртвите имат роднини и близки приятели, които работят обикновено по законите на мафията, тоест „имам да ти връщам”. Има и друга категория, които са живи. Те са се наместили в сенчестия бизнес и в светлия бизнес. Тези хора имат също определени отношения с него.” („Гласове”, 05.02.2010) Уж елементарна работа, но не е точно така. Като китайска капка Дончева пласира тезите си срещу Борисов. Все по-често медии ще и дават възможност да го прави. Но това е друга тема.


Първанов също мрази Бойко Борисов. Нищо, че през последните дни си разменят комплименти и словесни поцелуи. Борисов му измъкна славата, измъкна му ролята на бащица на нацията, измъкна му кокала на народното одобрение. Първанов и да иска не може да забрави и да прости това. Защото е продукт на матрицата на БКП, която изключва благородството: „активист със селски произход, амбициозен, удобен и двуличен”. Такива мразят всеки, който може да им отнеме момата на селската вечеринка. И са готови да отмъщават – дори когато хвалят или награждават. Първанов има и друго мощно оръжие – лицемерието. Той одобрява позицията на Борисов за енергийните проекти с марка „Русия”, но вътрешно е разяждан от завист, че в прегръдката на Путин е Борисов, а не той. Не търсете някакви дълбоки и сложни взаимоотношения у подобни хора. На тях са им достатъчни омразата, лъжата, подмяната и щипка подлост, за да реализират мечтите си. Първаног ги притежава. И ще ги използва. Дори ролята на президент Първанов играе като герой, нарисуван в Манга стил, който показва човешкото тяло метафорично, за да се изрази драматично или комично чувство. Във всяка поза или детайл на хероя се крие неговият характер. До Първанов, в похода на омразата, са няколко (не)верни копиеносци с отличителни пера на шлемовете: съветници, олигарси, културтрегери... Те пък си имат едно наум за своя патрон.

И Алексей Петров мрази Борисов. Най-вече защото знае, че Борисов има основание да мрази него. Защото освен тях двамата вече и други знаят кой и как е сложил взрива в онази кола, която Цветелина Бориславова трябваше да подкара след плуване в басейна „Спартак”. Версиите може да са няколко, но една е истинската и тя отдавна не е тайна. Освен това Алексей е завършил милиционерското училище в Пазарджик, а Бойко школата в Симеоново. Това Петров никога няма да прости на Съдбата. И вербова за каузата си всякакви поборници – от главорези, през ректори до журналисти. Важното е да бъде рекламно лице на някаква кауза, пък ако ще тя да е измислена, да е център на внимание или политически проект. Резултатът е книжен тигър, натъпкан с чувства и комплекси като цигански дюшек. Но не е безобиден, нито се отказва лесно. А и вече има много какво да губи.

Борисов го мразят и медиите. Защото ги е страх, че може да ги изостави и мокрите им сънища да се трансформират в кошмар. Тях не можем да съдим за чувствата им. Едни е подминал и разбил сърцата им на парчета. При други се е спрял мимоходом, оставяйки им надежда с трайността на капка парфюм. Наранени те продължават да го обливат с любов, но когато слънцето тръгне на заник, ще погледнат към камата от Толедо... Ревността винаги е на милимерът от омразата. Някой ден ще отмъстят за голямата си любов.

Има хора, които мразят Борисов от страх. На тази опашка ще видите доста лица от социалистическата политагитка. Громят го под път и над път, презареждат, и отново се хвърлят в атака, като комари на летовник. Искат да им върне патента за „вожд и учител” на българския народ. Искат да измъкнат от сянката му Георги Димитров, Благоев, Тато, Първанов... Но знаят, че времето им изтича, скоро ще се съмне. Готови са да платят на всеки, който им обещае черна магия с висок КПД, биха докарали вуду шамани на „Позитано”, биха се продали на дявола само и само... Защо казвам „биха”? Като персонажи от „Здрач до зори” на Родригес и Тарантино те искат да утолят жаждата си за нещо топло и червено. Но изглежда Бойко предвидливо се е снабдил с кръст, чесън и остър кол.

Борисов не е любимец и на политолозите-социолози. Не могат да му простят, че ги превърна в малки гари. Свикнали са да са централна гара, където проституирането е традиция. И искат да му причинят неудобства, замеряйки го от тв екрана с ирония, сарказъм и подмятания, че е далеч от Шели и Гьоте и опасно близо до Винету и Скалистите планини. Миналото им на шутове и пажове при други водачи, далеч по-груби и необразовани, ги прави нетърпеливи, докачливи и настоятелни като хиени. Понякога са готови да се откажат и от Ленин, само и само... После се събуждат облени в пот. Колко несправедливо. Колко подходящо за сладко отмъщение. Девизът на тази мисия е: „Да мразиш на инат”.

Списъкът може да бъде продължен, но и този му стига на премиера като размисъл през горещите нощи.

Какво печели и какво губи Борисов от омразата. Печели врагове, което го държи нащрек и във форма.
Губи обаче чувство за реалност. Оказвайки се в омагьосания кръг на омразата, започва да приема всяка критика като неин продукт. Става недоверчив към здравия разум, захранва охотно червейчето на съмнението и уж вика неволята, а се отзовава параноята...


В руския сайт Покаяние е написано: „Господ, чрез ръката на Йосиф Виссарионович възстанови разрушената от слугите на сатаната Божията Народна Държава.”

У нас медии, активисти от ГЕРБ и обикновени натегачи в един глас славят: „Господ, чрез ръката на Бойко Борисов възстанови разрушената от слугите на сатаната (разбирай тройната коалиция) Божията народна държава”.
Опасно малка е разликата...

Севт ІІІ,
Тракийски цар

P.S. Да си призная, с ръка на златната маска, харесва ми това за Сталин и Бойко. Ръката Божия... Бре, бре. Но какво да прави пра, пратракийският внук Бойко? Народът като го иска и припознава в ръката Господня, що да се дърпа. От народната любов не можеш да се скриеш. Както и от омразата, междувпрочем... Кое обаче води до по-лошо – ми е трудно да кажа.