Реклама / Ads
0| 13092 |03.07.2022 ПОЛИТИКА

Памет: Дипломати и външен министър на Москва отвличат български премиер със самолет!

.
Сталин и Георги Димитров
Отявлени съветофили и путинофили обикалят медиите и ръсят кремълски опорки в защита на Елеонора Митрофанова и изгонените 70 руски дипломати и служители в мисията на Москва в София. Ронят крокодилски сълзи за огромната беда, която ще ни сполети, ако Русия затвори посолството си в България.

Говорят, говорят, но не казват и една дума за българските интереси, за това как десетилетия наред Кремъл се е отнасял със страната ни като  към маловажна губерния и е налагал своя диктат на български управляващи. Не само – някои ги е ликвидирал дори физически. И понеже най-силен е плачът в редиците на БСП, се налага да припомним някои „братски“ действия на руските служби и партийно ръководство по отношение на България.

 

През 1947 г. България можеше да стане част от империя зад гърба на Кремъл. Заради Южнославянския съюз героят от Лайпциг Георги Димитров е отвлечен и умира мистериозно, а друг партиен лидер - Трайчо Костов увисва на въжето. Стотици българи гинат или изчезват безследно. Приятелят на Димитров Йосип Броз Тито се скрива в болница и така оцелява.

Става дума за случаят с Южнославянския съюз, който преди десетилетия държавните глави на Югославия и България – Йосип Броз Тито и Георги Димитров искали да създадат. На бял свят излизат и реакциите на Сталин и КПСС, както и премълчавани неща за смъртта на Георги Димитров и Трайчо Костов.  

Ето какво пише в някои от излезлите неотдавна на светло кагебистки документи. „Ние ще създадем голям и силен Южнославянски съюз, който ще може да се противопостави на всякакъв натиск”. Това е заглавие на в.„Правда”от 28.11.1947 г.).

В Москва ръководството на КПСС е хвърлено в ужас. Сталин иска светкавично да му се предостави доклад за „престъпните намерения” на Тито и Димитров. Удря по бюрото и се заканва, че ако КГБ не спре българите и югославяните, ще хвърчат глави.

В документа на съветските тайни служби пише: „Получихме данни, че за Тито и Димитров този Съюз е само първата крачка към създаване на Федерацията на всички народни републики. На 17 януари 1948 г. Димитров заявява на пресконференция в Букурещ, на която обсъждат заедно с вожда на румънските комунисти Георги Георгиу-Деж плановете за румънско-български митнически съюз: „По отношение на проблемите на Федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, в Чехословакия, в Полша, Унгария, а вероятно и в Гърция, нашите народи сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде създадена Федерация или Конфедерация, къде и как трябва това да се осъществи”. Докладът с еретичната идея е предоставен на Сталин на 23.01.1948 г.

Информацията го вбесява. Свидетел на случката я описва по следния начин: „Сталин се ядоса и хвърли папката на земята. След това отсече:

Това е нечувана провокация! Те искат да създадат социалистически блок, независим от СССР! Нарушиха принципа най-важните решения да взимам аз! Ще си платят!”

По разпореждане на Йосиф Висарионович на 29 януари в „Правда” се появява необичайно рязко възражение: „Ние публикувахме заявлението на другаря Димитров, но това не означава, че споделяме неговото мнение. Тъкмо обратното, ние смятаме, че тези страни не се нуждаят от натрапваната федерация или конфедерация.”.

На 10 февруари Сталин вика при себе си вождовете на българската и югославската компартии. Югославските секретни служби предупреждават Тито, че е опасно да ходи в Москва и той ляга в болница. В Кремъл от Белград отиват Кардел и Джилас.

Димитров обаче не успява да отклони личната покана и заминава, съпроводен от Трайчо Костов. Сталин и Молотов подлагат Димитров на резки нападки и унижения. Както съобщава Джилас по-късно: „Изнесоха ми като на първокласник лекция за правилната ленинска политика в областта на междудържавните отношения”. По време на срещата най-неочаквано Сталин разпорежда Югославия и България да създадат двустранен Съюз – т.е. да реализират нещо, срещу което е бил до неотдавна. Всъщност идеята е Димитров да държи под контрол лошия Тито. „Той искаше Димитров да стане предател, настояваше за това”, разказва още Джилас. Унизеният Димитров покорно признава своите „грешки” и обещава да се придържа към „правилната линия”. Кардел и Джилас се връщат в Белград и съобщават за случилото се. На заседание на Централния Комитет на Компартията на Югославия съветското изискване за незабавен съюз с България е отхвърлено. Съветският съюз отговаря с отказ на предложението на Югославия да сключи ново икономическо споразумение.

В действие влизат изпитаните средства на съветската идеология и тайните служби - изфабрикувани процеси, чиито жертви се разобличават като „врагове на родината”. През май 1948 г. Сталин заповядва на шефа на безопасността Лаврентий Берия да изобличи всички „титовисти” в държавите-сателити.

Ударът е насочен най-вече срещу България.

 

През май 1948 г. в Москва започва „търсенето на човека на Тито в София”. Най-добрият кандидат за това естествено бил 63-годишният Георги Димитров. Близка дружба го свързва с Тито от години. Димитров е удобен и защото е бил пречупен още от пребиваването си през 30-те години в Москва, където като Генерален секретар на Коминтерна е трябвало мълчаливо да наблюдава как безследно изчезват един след друг негови съратници и приятели. Със собствените си очи той е виждал смъртоносните последици от всяко инакомислие и е познавал дори най-незабележимите следи на недоволство върху лицето на Сталин. Познавал е и похватите на съветските тайни служби. Още в Москва е знаел, че неговият личен телохранител и зет Вълко Червенков е вербуван от НКВД със задачата да го следи. 

И все пак за Сталин било неприемливо изпращането на Димитров на подсъдимата скамейка като ”титовистки заговорник и империалистически агент”. Героят от процеса за подпалването на Райхстага през 1933 година, опълчил се срещу Гьоринг пред нацисткия съд и от този момент тачен от всички антифашисти, уважаван от българската партия като митологичен полубог. За да се избавят от Димитров, руснаците избрали „по-елегантен”, но сигурен начин. През януари 1949 г. той изчезва от София. Според много документи, разкрити напоследък, той отишъл на летището в София, за да се срещне и разговаря със заместник-председателя на Съвета на министрите на СССР и външен министър Андрей Вишински, който направил междинно кацане в София на пък към Варшава. Това е същият Вишински, който ръководел съветската прокуратура в най-мракобесните 30-те години, когато подписва присъдите – много от тях смъртни – на милиони съветски граждани. Димитров влязъл в самолета сам, защото охраната му била предупредена от руски представители на посолството в София, да остане далеч от българския министър-председател. Когато Димитров влязъл в самолета, вратата зад него внезапно се затворила и машината излетяла.

Месеци наред за Димитров не се знаело нищо. Чак през април в пресата се появило кратко съобщение, че той е болен и е на лечение в Съветския съюз. Димитров умира на 2 юли 1949 г.  в московска болница. Така и не става ясно от какво е умрял.

 

Потенциални жертви на изфабрикувания процес, които можел да набележи Берия, били Васил Коларов, Антон Югов и Трайчо Костов. Коларов бил най-близкият приятел и съратник на Димитров. Двамата били заедно от 1918 г. Той бил с болни сърце и черен дроб и очевидно неподходящ за жертва.

Третият „московчанин” Вълко Червенков от самото начало не се разглеждал като възможна жертва. В края на краищата той бил очите и ушите на съветските тайни служби в София.

Скоро Берия намерил отговор на своите търсения. Твърдият комунист Трайчо Костов, висшият ръководител на българската икономика, сам облекчил неговия избор. По време на конференция в Москва той прекъснал обсъждането и изразил пред Сталин съжаление относно неравностойните и вредни за България пунктове от българо-съветския икономически договор. Сталин се разгневил и обвинил Костов, че отклонява вниманието от важните проблеми на комунистическото съзидание.

Така Трайчо Костов сам подписал присъдата си.

 

Разработката била поръчана на офицери от съветските службите под ръководството на небезизвестния ген. Судоплатов. Те съставили списък с членовете на „бандата на Костов”, които да бъдат арестувани. Операцията била одобрена лично от Сталин.

В края на май 1949 г. Трайчо Костов е свален от всички постове, арестуван е и тикнат в ареста.

Заедно с Костов са задържани още около 200 души, висши партийни функционери.

 

През ноември обвинителният акт бил проверен от Берия и утвърден. Всичко това става през посолството на Москва в София.

Сред обвиняемите са министърът на финансите Иван Стефанов, двама членове на ЦК,  Никола Павлов, заместник-министър на строителството и Васил Ивановски, началник на управлението за пропаганда, Никола Начев, заместник-председател на Икономическия съвет, Борис Андронов Христов, търговски аташе в българското посолство в Москва, Цончо Цончев, управител на Народната банка, Иван Гевренов, началник отдел в Министерството на промишлеността и Иван Тутов, началник сектор в Министерството на търговията, Илия Баязалиев, секретар на профсъюза на строителните работници и др.

 

Костов е осъден на смърт и обесен

 

Последвали нови процеси срещу десетки български стопански дейци, които не се вписвали като послушни на Кремъл. Много от тях отиват в затворите, а други са интернирани.

 

От водещите функционери, безследно изчезнали и осъдени в тайните процеси като „шпиони на фашистката полиция, империалистически агенти и титовистки заговорници”, е достатъчно да споменем члена на Политбюро професор Петко Кунин, министъра на промишлеността Георги Ганев, директора на управлението на Държавна сигурност; Иван Масларов, секретар на Централния комитет, полковниците от Държавна сигурност Стефан Богданов и Никола Задгорски, ръководителят на военното разузнаване генерал Петър Вранчев, командващият Гранични войски генерал Лев Главинчев, Любомир Кайраков, Йордан Божилов и Стефан Тончев, министрите на електрификацията, външната търговия, пощите и пр. и пр. Всички те са от „черния списък“ направен от служители на Съветското посолство.

 

Същите „дипломати“ реализирали плана „Юг”, както го наричал Сталин, участват в отстраняването на над 30% от висшите кадри в страната, които били осъдени, интернирани или изчезнали безследно.

 

Времената днес са други, ще скочат путинистите. Вярно и Путин вече не си играе на дипломация, а направо нахлу в Украйна, избивайки хиляди и унищожавайки цели села и градове. Не се е променил и нравът на кремълските тайни служби и използването на дипломатически мисии за тайни операции и опит за контрол върху определени страни. Доказателства много. Ще продължим да говорим и пишем за това.

 

Фрог нюз

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 5099 |04.04.2022 Персони нон грата: Германия експулсира 40 руски дипломати, Франция - 30 . 30| 18491 |18.11.2021 Малко по малко кабинетът на ПП става ясен - Денков - шеф на МОН, Лорер - външен министър . 6| 17752 |26.09.2021 Иво Христов: Президентът прави сложен дипломатически пилотаж, Радев е безалтернативен . 46| 9581 |23.03.2021 Отговорът на Кремъл: Ще изгоним двама дипломати от българското посолство в Русия
Реклама / Ads