Президентът опита изповед, получи се сапунка без Освалдо Риос

Повод за признанието бе въпрос на шефа на НИМ дали Първанов е мислил да остави като знак за президентстването си някоя сграда за културни нужди, както е направил президентът Жорж Помпиду във Франция. Елементът „активно мероприятие" бе изповед или изпусната фраза, част от една друга истина, която вече всички знаем. Така президентът сам навлезе в омразната си тема за агентурното му минало, което си е гаф. Негов личен. А може пък въобще да не му пука, тъй като българското общество не даде ясен знак, че не приема за държавен глава човек, който някога е бил секретен сътрудник на службите. Така че - изповед си е.

Елементи на изповед се забелязаха и когато президентът заговори за подписването на спогодбите по време на посещението на президента на Русия Владимир Путин преди десетина дни в София. Той сравни подготовката си за въпросните преговори с тази на великия ни шахматист Веско Топалов за партията му срещу Крамник, която той спечелиq матирайки противника чрез „Антимосковски гамбит". Не стана ясно само дали Първанов приема подписаните документи с Кремъл като мат от наша страна. Освен това той пропусна един мъничък, но много важен детайл. Веско Топалов обясни, че въпросният гамбит е дело на Иван Чепаринов, той само се възползвал от него. Първанов не каза той или друг e баща на матирането на Путин по въпроса за „Южен поток". Изповедта морална категория ли е?

Услужливите медии и анализатори у нас ще си затворят очите пред този гаф по призвание, но в Кремъл на Путин едва ли ще му спестят превода. Докладващите от руското посолство в София сигурно няма да спестят и че всичко това бе изречено в съпровод на победоносна усмивка и красноречиви жестове. От президентството вероятно ще обяснят, че журналистите пак не са разбрали за какво става дума, но усещането за изтъкване на някаква победа на овчарчето Калитко над Иля Муромец ще остане. Бих се гордял, ако наистина беше така, но дали?

Неотдавна Никола Саркози събра журналисти и им даде думата. Разпънаха го на кръст, а той защитаваше тезите си в яростни спорове и нажежена обстановка. Първанов се опита да повтори упражнението. Вероятно идеята е била и той да изглежда така открит, естествен и да събуди емоции сред избирателите. Екипът му, начело с родената в Хаджидимово Бойка Башлиева, очевидно се бе постарал да организира мероприятието на ниво. Всички места в залата бяха заети, а поканените бяха разположени според сценария - хора от различни комитети под егидата на президента, верни негови сътрудници и между тях журналисти. Имаше въпроси по интернет, по телефона и от залата, което създаде илюзията за всенароден интерес. Липсваше само автентичност, което няма как да не са усетили и самите автори на сценария. На Първанов се задаваха удобни въпроси, нищо провокиращо, нищо притеснително, нищо насочено към личния му живот или слуховете, които от доста време хората си разказват.

По едно време, кой знае защо, думата бе дадена на проф. Николай Овчаров да зададе въпрос. Той попита държавния глава дали скоро ще има закон за културно-историческото наследство. Странно. Овчаров е съветник на президента, а също така и член на инициативния комитет, който го издигна за втори мандат. Не е ли имал досега възможност да попита Първанов за този закон? Или пък е бил подтикнат от организаторите на седянката да отправи това питане, за да може Първанов да блесне със своята позиция по темата. Пита Овчаров за закона, ама не иска да знае мнението на президента за частните сбирки. Спомена за иманярите, сякаш не знае, че едните без другите не могат. И разбира се, Първанов дума не обели за частните съкровища.

Споменах вече по-горе, че Божидар Димитров също зададе въпрос на президента. Но защо, като и той му е съветник. Не си ли говорят тези хора? Получава се някакъв абсурд: съветници питат Първанов за неща, за които би трябвало точно те да са му отворили очите! Затова и отговорите на държавния глава бяха неинтересни, приспивни, нагласени. Казах приспивни и се сетих как камерата дискредитира някои от присъстващите. Една колежка в рокля на червени цветя към края на пиеската творчески бе спуснала клепачи в кротка дрямка. Не, не - в размисъл за текста, който трябва да напише... Дано Башлиева не обърне внимание при гледането на записите.

Онкоспециалистът проф. Черноземски също не издържа и камерата го улови в момент на борба със Сънчо, която медикът очевидно губеше...

Отегчен вид имаше дори шефът на президентския кабинет и някогашен шеф на Генщаба ген. Никола Колев. На него му е простено, защото като част от сценарния екип е проигравал пиесата многократно.

Трябва обаче да призная, че екипът е работил добре по визията на изявата. Личеше и добра организация. Участниците си подаваха реплики в синхрон, звукът изневери само един-два пъти и то не по технически причини, а поради ненавреме подаден микрофон на някой от питащите.

Заслугата мероприятието да не постигне желания ефект обаче не е само на президентските пиари и екипи. Свой дял имаха някои от журналистите. Никаква емоция, обречени на скучни отговори въпроси, липса на желание да се разчупи леда и да се попита нещо от живота. Откъде си купувате костюмите, г-н президент и кой ги плаща е нелош въпрос. Колко струва купона за 50-годишнината ви и кой го плати, също е нелошо питане. Но не - сакън да не засегнем държавния глава, да не го подразним. Сервилност, сервилност, сервилност - до дупка. Схемата е изпитана още от времето на Вълко Червенков - да се питат само обществено значими неща, важни за световното революционно движение... А дали президентът вечеря с главни редактори, с милионери - това са лични неща.

 снимки Вяра Йовева

Изключително бледо участие регистрира вицепрезидентът Ангел Марин, някогашен генерал и антинатовец. Пласираха му няколко мижави въпросчета за българското гражданство и за амнистия на затворници, на които той отговори по военному - неясно и скучно. Незнам защо повечето бивши фуражки се държат по начин, който ни кара да гледаме със смесени чувства на дългият престой в казармата и работническо-селския произход.

Получи се някакво токшоу, любим жанр на повечето телевизии, но без елементи на изненада. Нямаше и реалити, което го принизи до треторазрядна пиеса. Последвалите анализи ще зависят от гледната точка и от степента на близост на съответната институция до президента. Услужливите медии ще лансират мнението за решителната крачка на Първанов към открит диалог с избирателите. Той е президент на всички, критикува дори бившите си съпартийци, не пести критики към правителството, предлага промени в избирателния закон, въобще - един Робеспиер на българската демокрация. На влюбените в президента медии само ще припомня, че предложенията за промяна в начина на гласуване са от 1998 г. Освен това през 2000 г., когато бе приет този закон, той бе шеф на парламентарната група на БСП и гласува за него.

По-важни, според мен, са въпросите, които не бяха зададени на президента Георги Първанов.

Никой не го попита законно ли е събирането на пари чрез SMS-и по линия на „Българската Коледа". Може идеята да изглежда благородна в нечии очи, но никой не казва плаща ли се данък върху събраните суми. Тайна е и какво остава за операторите и фирмата посредник. В секретност е обвита и информацията чисти ли са всички пари, събрани от акцията и кой гарантира това. Защо всъщност Първанов не натисна правителството да задели от едномилиардния бюджетен излишък за децата в нужда?

И още. Президентът изговори две важни истини: политическата класа се е откъснала от избирателите и се държи с тях по господарски; и финансирането на партиите ги свързва със съмнителни среди и ги превръща в част от тях. Така той бръкна в раната. Но. Това "но" е важно - нима тези умозаключения са тайна за всеки нормално зрящ българин? И най-вече, как така Първанов се самоизключи от тази политическа класа или политически елит, както вече свикнаха да се наричат хората с пари и партийна кариера.  То той е лидер на тази елитарна част от обществото, колкото й да е спорна тази дума. 

Президентът не бе притиснат да отговори също дали има ли война между него и премиерът Сергей Станишев. Ако няма да каже, или да обясни защо и кой пуска слуховете за такава, а ние ще си направим изводите дали казва истината. То личи, когато човек е откровен. Когато не е - още повече личи.

Хубаво беше да узнаем на чия страна бе той в скандала между Румен Овчаров и шефа на следствието Ангел Александров, заради който Овчаров бе махнат от поста министър на икономиката и енергетиката. Как му се вижда реабилитацията на зам.-министъра на бедствията и авариите Деян Пеевски, който бе отстранен заради същия скандал, а после се върна на бял кон.

Никой не попита Първанов и за ДПС, за емблематичните изказвания на Доган за купуването на избори, за поведението на вицепремиера Емел Етем, която пак бе в отпуск по време на снежните виелици и се държа нагло и високомерно към всички, които се опитаха да я питат къде е била.

Първанов не бе принуден да говори и за резултатите в борбата с организираната престъпност. Ако МВР се е справяло така добре, както твърдеше и тази неделя пред угодническия микрофон на Величко Конакчиев министър Румен Петков, защо се наложи създаването на нова агенция за борба с корупцията по високите етажи?

Първанов бе „лишен" и от задължението да обясни кое налага раздаването на килограм на най-високото българско отличие орден „Стара планина".

Никой не засегна темата за българските олигарси и тяхната връзка с президента. Интересно би било да чуем как така се ражда тази здрава мъжка дружба между държавен глава и милионери, част от които едва ли биха могли да докажат и половината от състоянието си.

Не разбрахме с кого Първанов ходи на лов, какви трофеи е отстрелял, какъв антураж го пази и кой организира тези скъпи ловни излети, колко струват те и кой ги плаща.

Липсваха въпроси и за сключените сделки за превъоръжаване на армията ни, кой е лобирал за тях, къде са отишли комисионите от сделката за хеликоптерите, която е над 350 млн евро. Тайна ли е това, щом плащаме всички ние?  

Нямаше питания и за отношенията президент - вицепрезидент. Верни ли са слуховете за любовни истории, последвани от семейни скандали, за извънбрачни деца, за обилни почерпушки в президентството. Защо от една година секнаха воайяжите на Марин по градове, села и паланки, където откриваше бюстове, паметни плочи и чешмички. Направи ли компромис Първанов като се съгласи генерала да е до него и през втория мандат и заради ДПС ли е този компромис? Това са мръсни инсинуации? Моля, нека ги опровергае веднъж завинаги и да спрат спекулациите. Дали мълчанието помага? 

Първанов не каза нищо и за сагата Емил Кюлев, за Манол Велев... Преди четири години Путин отново беше в България, заедно с Първанов бяха и в храма „Св. Александър Невски", а до тях бе милионерът Илия Павлов с икона в ръка - дар за руския държавен глава. Това беше на 3 март, а на 7 март Илия беше убит. Първанов не каза нищо.

Не обясни също как така 13 от съветниците му са имали вземане-даване с комунистическите тайни служби. Нито за съветниците си, които станаха вицепремиери, министри, главен прокурор и шеф на ВКС, други пък заминаха посланици.

И накрая, защо напоследък се създава впечатление, че първата дама Зорка Първанова се дистанцира от някои мероприятия със съмнителен ефект и участва само в протоколните събития. Може и да не е точно така, но такова впечатление се създава и хората шушукат разни работи. Ако си решил да играеш на честен и прям президент, трябва да си даваш сметка и за тези неща, колкото и маловажни да ти се струват. Някои отговорни другари ще рекат ядосано, че съм от онези неблагодарници и завистници, които издребняват и търсят под вола теле. Да, такъв съм. Искам да знам какъв човек ми е президент. Има ли сили и доблест да признае къде е сгрешил, къде грешат другарите му, защото понякога това ни струва милиони и дори хора биват убивани. Малък човек съм и искам да знам с каква пенсия живеят родителите на Първанов в Сирищник, помага ли им, носи ли им лекарства, в правителствена болница ли ги лекуват, урежда ли братовчеди и съученици на добра работа и заплата, има ли недекларирани имоти, членуват ли синовете му в младежки политически формации, среща ли се тайно с Бойко Борисов и пр.

Мисля, че Първанов щеше да спечели много повече, ако бе отговорил поне на част от тези въпроси, без да чака услужливи журналисти да го попитат по подходящ начин за глобалното затопляне, за политиката на САЩ и Русия. Това е нелепо и издава комплекси - малките да анализират международното положение. Истинският пиар означава да ти се нахвърлят със зъби и нокти най-големите медийни акули, да искат да те разкъсат с въпроси, кой от кой по-неудобни, и ти да имаш доблестта да отговориш на всеки от тях. 

Сегашният опит ме подсети за една мисъл на същия Жорж Помпиду, който остави великолепният културен център в Париж: „Когато търсиш външен ефект от едно действие, обикновено е за сметка на неговата дългосрочност." Казал го е по повод постъпка на своя опонент Валери Жискан Дестен, с когото са имали политически спорове.

Ако Георги Първанов се е ориентирал към жанра „изповед", не е лошо да препрочете Жан-Жак Русо. Или всичко, или - нищо. Резултатът от сегашната изява е усещане за сапунка с елементи на политика. Скучно. А и Първанов не е Освалдо Риос.

Огнян Стефанов