Проф. Николай Слатински: За Запада, БРИКС и бъдещето на човешката цивилизация

Замислих се за някои реакции по повод на БРИКС (и написаното вчера от мен).Ето какво мога да кажа, ако се получи по-накратко, а ако не се получи - както се получи.

1. Аз смятам, че слуховете за бъдещото величие на Китай са силно преувеличени. Но Китай е вече много сериозна сила.
И още по-важно е - как Китай е възприеман от останалите. Мнозина, и те стават все повече, се надяват Китай да хвърли ръкавицата на САЩ в частност, и на Запада като цяло.
С две думи - има (гео)стратегическо очакване и (гео)политическа поръчка към Китай за Втори полюс.

2. Според мен на БРИКС трябва да се гледа по-общо, отколкото се прави с това ехидно взиране в състава на БРИКС, с явното злорадство, че там има несъвместими интереси и с иронично изтъкване амбициите на Китай в БРИКС.
Не бива до се подценява фактът, че в глобален мащаб и с глобален размах започва замисляне и търсене на организационни форми за консолидиране на онези, които не са във възторг от Запада и стават все по-смели, виждайки слабостите на Запада.
БРИКС е едно послание:
Недоволни и неудовлетворени от вси страни, организирайте се!
Засега надеждите за успех на това БРИКС-усилие са слаби, защото в тази си форма БРИКС носи родилните петна на противоречията и несъвместимостите между държавите си. Но ако Западът продължи да се оттегля от своята глобална роля и от цивилизационното си Лидерство, недоволните и неудовлетворените ще набират смелост и брой.

3. В последното десетилетие на Студената война и в първото десетилетие след Студената война имаше много ясно и категорично усещане за Запад. Това усещане се засилваше от стремежа на множество държави да станат част от Запада или да приемат нормите на Запада.
Постепенно, обаче, се породи усещането, че да, има западни държави, но има ли Запад?
Оттеглянето на САЩ в себе си,
"разширяването на Атлантическия океан" - разломът между САЩ и Европа, ставащ все по-широк (и все по-дълбок)
отслабиха чувството за единен и един Запад.
Може да стане трагично това, че на Запад днес не изкристализира Визията, че Западът трябва да обърне тенденцията на раз-сплотяване и раз-единяване - както в името на своето лидерство, така и в името на самия себе си.
У Запада не се е появило разбирането, че Запад може да има само при и като единение на западните държави и чрез привличане на още и още държави да стават западни по форма и по съдържание.
Ако Западът нехае за своето единство, той е обречен.
Великобритания може да се оттегли от ЕС, но ЕС да продължи да съществува.
Ако САЩ продължи оттеглянето си от Запада, Западът няма да продължи да съществува...

4. Всякакви аналогии с животинския свят са прекалени и в голяма степен неуместни.
Но!...
Има (обобщавам и уедрявам, оставяйки детайлите, в които понякога се крие Дяволът) два знакови и уникални хищника.
От "котките" е Лъвът, от "кучетата" е Хиената.
При лъвовете е "патриархат", при хиените е "матриархат".

Съответно лъвът е 1.5 пъти по-голям и по-силен от лъвицата, женската хиена е 1.5 пъти по-голяма и по-силна от мъжката хиена (и даже има нещо, много силно напомнящо външно на мъжки полов орган).

Но не точно за това ми е думата.

Като правило, когато е хваната плячка, лъвовете я убиват. И първо ядат властващите мъжки "особи". После всички останали.
Като правило, когато е хваната плячка, хиените я ръфат докато тя е още жива. И първо ядат властващите женски "особи".

После всички останали.

Хиената се бои от лъва, той е много по-силен.

Но ако един или два или три мъжкаря лъвове първи ядат плячката (а всички останали гледат), то най-напред няколко хиени започват да се приближават, да им отнемат крадешком парчета от плячката, да ги хапят по задните части, докато лъвовете разкъсват меса от тази плячка, гредайки да се наядат максимално.

А после се събират много хиени и мъжкарите-лъвове накрая се спасяват с бягство, изоставяйки и плячката, и достойнството си, с нахапани задни части и с кървящи одрасквания и охлузвания по физиономиите и краката си.

Но ако в прайда на лъвовете има - случва се и това! - задружие и по една или друга причина от плячката едновремено ръфат и мъжките и женските - всички заедно, па макар и с ръмжене, тогава хиените гледат отстрани, скимтят, джавкат, жалват се от несправедливостта, но не смеят да нападнат.

Простете ме за натуралистичната аналогия, тя е само за илюстрация, за провокация към осъзнаването на глобалните реалности...

В случай че западните "Лъвове" следват горния модел на господството на един "Лъв" или няколко "Лъва" и нямат култура и навици на общ и задружен, един и единен "Прайд",  то рано или късно не-западните "Хиени" ще се нахвърлят върху тях или поне ще се сплотят, готови да отстояват себе си и правото на по-справедливо (според тях) делене на властта, ресурсите, правата и влиянията.

Хиените стават все по-смели, усетят ли слабостта на лъвовете!

Всяка "Хиена", дори алфа-"Хиената" е по-слаба от всеки "Лъв", камо ли от алфа-"Лъва", но "хиените" почти винаги превъзхождат "Лъвовете" по количество (в пъти), по сплотеност, по самоорганизираност, по ясно разпределение на ролите, по жертвоготовност в името на глутницата, по желание за еволюционен реванш.

Затова в пустините, саваните, равнините и долините на света лъвовете са на изчезване, а хиените се плодят като ... Не, няма да използвам полит-некоректни и ала-расистки пояснения.

Пиша това, защото съм убеден в следното:

Западът има геополитически, политически, морални и цивилизационни отговорности към днешния Свят, който за добро или лошо, много повече за добро, отколкото за лошо, е изграден върху западните ценности и разбирания - за законно и незаконно, за справедливо и несправедливо, морално и неморално, честно и нечестно, красиво и грозно и т.н.

Светът днес извънредно много се нуджае от Лидерството на Запада.

Но Западът вече и повече не може да бъде един-единствен Лидер на Света.

Западът не може повече и вече да си въобразява, че само той ще седи в пилотската кабина на транс-националния и транс-вековен лайнер на Човешката цивилизация, камо ли пък заключил се в тази кабина, понякога да се напива или дори дрогира, да се отдава на какви ли не страсти и сласти, заабравяйки за управлението на този лайнер.

Западът трябва да гради мостове към държавите и народите от не-Запада, да ги привлича в кабината на лайнера, да им помага в това да се научат и те да управляват заедно с него лайнера. И да ги убеждава с принципи и чувство за мисия (но без двойни и тройни стандарти, без лицемерие и мании за всепозволеност), че трябва да изолират чудовищата, които искат да взривят лайнера, само защото са неспособни да се качат на него или да се научат да се държат цивилизовано в него.

Само така лайнерът на Човешката цивилизация ще продължи да лети към Бъдещето. Към Бъдещето на високите информационни, комуникационни, генни, медицински и космически технологии, на Изкуствения интелект и квантовите компютри.

Само така и по никакъв друг начин...

Николай Слатински