Размисли за газовата криза

Инж. Илия Димитров – магистър по топлотехника

Вездесъщите български политолози и социолози отново показаха неограничените си възможности. В продължение на тридесет години България получава руски природен газ без прекъсване. Но изведнъж доставаката по тръбата прекъсна. Националният ни суверенитет бе застрашен. Има нещо вярно, защото всички останали страни от нашия европейски съюз, също с прекъснати доставки на газ от същата държава Русия, не се оказаха със застрашен суверинитет. Това ни учуди, после се сетихме за приказката за кривата ракета и космоса, та дори и за калпавия на когото... От това състояние ни извадиха медиите. С думи заслужаващи уважение, обясниха как най-лесно ще се отървем от „руското владичество” и ще се отървем от нежелания им природен газ. Всички знаем, че това ще стане чрез „диверсификация”, „алтернатива” и „втечнен газ”. Ако знаехме как щяхме да ги преведем на български, но ще направим това което можем. Подобно на споменатите в началото политически и социологични анализатори.

Правим опит да обясним как втечнения природен газ /ВПГ/ не може да замести/да стане алтернатива/ на тръбопроводния газ в България. Всъщност може, ако се достави от съседните държави, подобно на доматите и краставиците, със специализиран автомобилен или железопътен транспорт. Въглеводородният газ /МЕТАН /CH 4/ известен като природен газ, преминава в течна фаза при температура минус 161,41 градуса Целзий. Първата промишлена инсталация за неговото производство е била изградена през 1941 г. в гр. Кливлънд /САЩ/. Поради ниските качества на стоманените резервоари след тригодишно използване е претърпяла тежка авария с голям брой жертви и повече не е използвана. Първият голям завод за промишлено производство на ВПГ е изграден и пуснат в експлоатация през 1964 г. в гр. Арзеве /Алжир/. С помоща на специални морски плавателни съдове-танкери с вместимост 12 000 куб.м. е изпращан в Англия и Франция. Обемът на течния метан е 550 пъти по-малък от обема, който заема същия газ при нормални условия. С един курс танкера пренася 60 милиона куб.м. /нормални условия/ природен газ, колкото е нашият седмичен разход. Но за да стане това трябва да се построи „терминал” – специалното пристанище с огромни резервоари /100 000 – 500 000 куб.м./, мощна компресорна станция и накрая газопровод до България. Невъзможна работа е тази алтернатива. Правят го само богатите страни и складират втечнен газ само като резервен. За цената на този „алтернативен газ” е излишно да говорим.

Накрая ще сравним „газовата криза” с „кризата на тировете на българо-гръцката граница”, за да се убедим окончателно, че тази „алтернатива” прокламирана от уважавания бивш директор на Булгаргаз АД напомня Хари Потър. Другояче изглеждат нещата ако у нас бъде построена инсталация за втечняване на природен газ. Тогава някои специални обекти /планински и морски курорти, отдалечени от мрежите болници, училища и др./ ще бъдат снабдявани с екологичното гориво с помоща на автоцистерни и собствени изолирани резервоари. Не изглеждат по-добре и останалите алтернативи предложени от защитниците на нашия суверенитет. Застрашен както разбрахме от руските газови тръби и от всеки, който си има работа с руски природен газ. Най-вече от фирмата „Овергаз”, която като няма какво друго да прави изгради газоразпределителни мрежи и газифицира стотици училища, болници, заводи и хиляди домакинства в десетки населени места, включително и в София. Единствената европейска столица, която се отоплява централизирано, кооперирано като ТКЗС, с котли монтирани през 50-60 години на миналия век.