След розите в София останаха бодлите в Скопие

Разходки по Моста на влюбените в София, усмивки, розови листчета, снимки... Гламур! Това беше 17 май, след който завесата падна. Актьорите се прибраха с по едното наум, което, разбира се, не е едно и също за всеки един отделен балкански лидер. Вучич чака компромисно решение за Косово. Ципрас и Заев трябва да доизбистрят жизненоважния въпрос, който опира до членството на Македония в НАТО, респ. до ключовия спор за името с Гърция. Специално за Заев това е въпрос на политическо оцеляване – ще го бъде или не!

Ето и малко ретроспекция за опресняване на паметта: Съгласно споразумение от 1995 г. между Скопие и Атина, Македония може да се присъединява към международни организации чрез временното наименование, под което бе приета в ООН - Бивша Югославска Република Македония (FYROM). А оттогава десетилетия се говори за опити за сближаване на позициите на принципа дума дупка не прави. Поради което югозападната ни съседка стои на прага на НАТО, но гръцкото вето не я допуска да го пристъпи.

Реални стъпки все пак започнаха в последните месеци, след смяната на режима в Македония. И, естествено, по балкански ябълката на раздора се затъркаля безуспешно, та затова по американски се наложи прагматично смиряване на позициите. (Впрочем ролята на американския пръст из Балканските ширини често се оспорва, и също толкова често не е без основание. В случая засега изглежда като да помогне.) Според запознати предложенията на международния посредник Матю Нимиц доскоро са били:
Република Северна Македония
Република Нова Македония
Република Горна Македония
Република Вардарска Македония
Република Македония (Скопие)

На ключовата среща на върха на ЕС в София на 17 май се завъртя и нова формулировка - Република Илинденска Македония. Още докато се чу за нея, дойде и категоричното й отхвърляне от страна на опозицията в Гърция. Илинден и Илинденско-Преображенското въстание се идентифицират с македонския иредентизъм, побърза да отсече лидерът на гръцката опозиционна партия „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис. Неговата партия никога нямало да приеме това име. Така казва той! Въпросът все пак е дали и какво ще каже най-големият кредитор на Гърция, защото според запознати, намеси ли се Меркел, гръцкото сиртаки може да поеме в друга посока. Логика има!

В Скопие също реагираха: „Република Илинденска Македония е име с времево определение, което се позовава на конкретни дати от миналото и е реална възможност за компромис, който отговаря на интересите на двете страни. Очакваме предложението да бъде разбрано и ще осигури по-широка подкрепа в Атина”, гласи декларация на македонското правителство. И още от нея: „С това име ние извършваме пълно разграничаване с региона на Македония в Гърция. Разграничение във всеки един аспект. Илинденското въстание е съвместна борба на многоетническия ни народ за социални права и свободи. И няма никакви териториални претенции, към която и да е съседна страна, включително Гърция.”

От своя страна българският външен министър Екатерина Захариева пък заяви: "Ако името Илинденска Македония наистина е предложено от премиера Зоран Заев, го приемам като потвърждение, че признават общата история“. Изявлението обаче е по-скоро пожелателно, защото в Скопие продължават да четат историята по свой собствен начин и се дистанцират от българското си минало. Тепърва ще го примиряваме (?) с Комисии. Независимо че имаме всевъзможни основания и ние да предявим своите претенции, напр. за името на българската народност и на българския език. България обаче предпочита, дано да е за хубаво, да се държи патерналистично и добронамерено. Все пак, за забравилите и незнаещите ще отбележим, че подмените оттатък Осогово са извършени в духа на националните доктрини на страните победителки още през Балканските войни. На Гърция – за възстановяване на Византия на Балканите; на Сърбия – за превръщането ѝ в Пиемонт на южното славянство. По отношение на Македония и в Гърция, и в Сърбия се развиват доктрините на македонизма, целящи пълно гърцизиране, и съответно пълно или поне поетапно сърбизиране. Македонизмът е чужда доктрина, внедрена сред българите в Македония с цел те да бъдат първоначално денационализирани, а след това и променени. След неуспеха на пълното сърбизиране (Ил. Гарашанин) е приложен вторият вариант на македонизма – за частично сърбизиране (Ст. Новакович). Ето какво казва дословно Ст. Новакович: „Българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония /…/, че е невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки насреща ѝ само сръбската идея. Тази идея /…/ не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея, и по тази причина на сръбската идея в помощ ще ѝ бъде нужен някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма, и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните маси, отцепвайки го от българизма“. Тук е заровено кучето, оттук тръгва отродяването на македонските българи, чиито плодове берем сега.

Все пак поне в двустранните отношения напоследък вее свеж полъх. Почти 200 000 македонски граждани имат български паспорти и дори голяма част от тях да ги получават от прагматични подбуди, не са малко и онези, които, търсейки документи за произход, установяват, че онова, с което са пълнени главите им, не е чиста монета. А, що се отнася до името, най-чистият вариант засега изглежда Вардарска Македония. Не посяга вън от досегашната БЮРМ и не заиграва с историята, която на дипломатически език е „обща“, а на практика е една и съща.

Ана Иванова