Социалната държава на Сергей Станишев

Би било хубаво да върви демонтаж на неговата социална държава, в която социалното се изразяваше предимно в либерализирането на различни корупционни режими в полза на тройната коалиция – и по стройната схема 3-5-8. Точно това се заканваше да направи и Бойко Борисов – и дори го начена с ентусиазирано вадене на скелети от гардеробите. Но – уви – ентусиазмът му се спихна, а асоциалните практики на Станишевата социална държава отново изпъплиха на припек.

Първият сериозен сигнал бе подминаването на ДПС като откровено корупционна корпорация; вторият: запазването на позициите на Корпоративна банка като основен държател на държавните финансии; третият: нулевата ефективност спрямо прословутите „заменки” и мераците някои аспекти на тази „социална” практика да се възродят – и тъй нататък. Прочее няма да е чудно, ако след побратимяването на Бойко Борисов с Георги Първанов на базата на руските енергийни проекти, ни удари такава социална държава, че да се озовем направо в социализма.

Станишев обаче е емблематичен. Не с това, че кара трамвай или че язди „Харли Дейвидсън”. Емблематичен е с демагогията си, която ни прави на идиоти. Но може би като руски възпитаник момчето тъй си е свикнало.

Прочее за да се руши някаква социална държава, първо трябва да има изградена такава. Няма кой друг да я е изградил, освен БСП по време на управлението на тройната коалиция. (Царят със сигурност не е – или поне комунягите твърдяха обратното. За Иван Костов пък да не говорим – а Жан Видинов е хем далечен, хем катастрофичен пример.)

Нека тогава Сергей Дмитриевич бъде така добър да опише параметрите на неговата „социална” държава. Да видим кое й е социалното и кое не е. Прахосаният в АЕЦ „Белене” милиард ли ни е социалното? Заменките на земя стил кон за кокошка – на стойност милиарди левове – това ли й е социалното? Запрените от ЕС стотици милиони евро – щото някакви червени олигарси решили да пооткраднат някой милион за сметка на европейските данъкоплатци – това ли й е социалното? Пълненето на държавни гуши и частни джобове с милиардните „бюджетни излишъци” – това ли й е социалното?

Но може би пък социалното не се измерва с управленски действия. Може би социалното е персонално. Може би социалната държава е социална, „защото сме социалисти”.

Прочее нека видим какви по-точно социалисти сме. Имаме пресен пример – близък на сърцето Станишево – личен негов приятел и социалист от сой. Николай Банев, шеф на приватизационния фонд „АКБ Форест”, собственик на „Русалка” и куп още апетитни недвижимости по българското Черноморие (и прибавил ловко към споменатия курорт още няколкостотин декара с незаконна заповед на управителя на Варненска област – в самия край на Станишевото управление). Любими превозни средства: личен самолет, луксозна моторна яхта, „Майбах”.

Социалист? Да, социалист. Член на БКП от 1980 г., свързан с червената идея родово и „по възгледи”. Говори за БСП като за „партията с голямо П”.

Родовата връзка си я бива – баща му е бил служител на МВР и ДС. Но да не си помислите, че Банев е станал олигарх с раздадените чрез тези две богоугодни организации пари. Не, куфарчета с финанции той не е и помирисал (и не вярва в съществуването им). Почнал е скромно, по социалистически – с „2,40 лв. в джоба през 1988 г.” И е станал скромен мултимилионер. Машшалах!

А иначе си остава народен човек. Хода на Буздлуджа (но когато партията не е на власт – зер иначе ще го уличат във връзки с управляващите). Ето ви едно откровение за тези отрудени хорица с буздлуджанско мислене и кокоша памет, дето днес „трудно свързват двата края”: „Там аз имам повече приятели и познати, отколкото предполагате, тъй като животът ми досега е протекъл сред хиляди съмишленици на лявата идея. Споделяха своето разочарование от партийните велможи и най-вече от липсата на градивна опозиционна стратегия и поведение на централата и депутатите на БСП.”

И тъй –живеейки с хората и надеждите на лявата идея – Николай Банев работи за нейното възтържествуване в многострадалната ни държава. За голяма жалост липсва градивна опозционна стратегия. Е, може би декларация на Сергей Станишев за демонтажа на социалната държава дава началото на такава.

Иначе трудно се живее в България – особено под диктатурата на ГЕРБ. Трудно е и за редовите социалисти като Николай Банев. Кризата удря наред: не гледа си ли социалист, или не си. Та и него го ударила – и той се бори с нея; ето как: „В личен план кризата върна 14-часовия ми работен ден, както и повече пътувания с майбаха вместо със самолет”.

Както виждате – жертва велика: с „Майбах” вместо самолет. Емблематичен пример за тежкото социално битие на социалиста в демонтираната социална държава.

Едвин Сугарев
Svobodata.com