Цанков камък не е препъни камък

Може да вдига гранде шум всеки, да пустосва и нарежда нежно по адрес на роднините на двамата имените строители на нова България – все тая. От тази трънка заек няма да излезе.

Ахмед Доган е лидер на ДПС от 20 години. Минал е през всякакви трусове и тайфуни с политически имена – винаги е оцелявал. Мина през бракове и разводи, някои от които украсени с пиперливи медийни изяви по повод бикините и тем подобни. Нищо не го отклони от неговия си път. Казвам „неговия”, а не правия, защото не е едно и също.

Николай Вълканов също е извървял дълъг път. Бил е държавен служител, после преминал в частната империя „Мултигруп”, заедно с приватизираното предприятие „Минстрой”, станало по-късно „Минстрой холдинг”. Издига се до вицепрезидент на покойния Илия Павлов. Бил му толкова верен, че и до днес зевзеци разказват, че ако Илия му наредял да му направи... нещо си, щял да му направи. Но това сигурно са митове.

Доган и Вълканов ги свързва дружба, породена от дружбата им с Илия Павлов. По-късно, след убийството на Павлов, Вълканов напуска Мулти и се оказва още по-близо до Доган. Двамата твърдят, че не са първи приятели, а че се уважават и са добри познати. Когато Вълканов открива СПА-хотел „Орфей” в Девин, кани лично Сокола да кръцне лентата. Сделката и досега е обвита в мъгла, но все по-рядко някой дава ясен отговор на кого е хотела, кой го управлява и кой прибира печалбите. В общината в Девин гърмяха по онова време скандали покрай СПА-то, но и те затихнаха, а участниците си ближат раните, изпаднали встрани от медийното и общественото внимание. И няма как да е другояче, след като цели 8 години ДПС бе във властта.

1,5 млн лева хонорар. Бъдете сигурни, че щом така е станало, значи абсолютно всичко е оформено по документи и е по закона. Юристите и финансистите на Доган и Вълканов са изпипали нещата тип-топ. Колкото и да си навира носа в папките прокуратурата днес – нищо няма да открие. Лов на котки в тъмна стая. Подсказа го Камен Костадинов от ДПС, който от известно време говори от името на Доган. Костадинов заяви в понеделник сутринта по БНТ, че Сокола е виден специалист по хидросъобръжения. Самообразовал се, но на много профи ниво. И защо не? Преди години Емил Кюлев от милиционер стана банкер и бе обявяван за банкер на годината. Алексей Петров пък от милиционер стана доцент по икономика и милионер. Доста спортисти станаха бизнесмени в различни области и натрупаха състояние. Така че Доган не е изключение. Няма и конфлик на интереси, защото частникът Вълканов платил на лицето Доган за свършена работа. Може да не ви харесва и да мирише на умряла скумрия от километър, но е по правилата.

Друг е въпросът, защо когато има питания, съмнения и дори обвинения към Доган – друг отговаря вместо него. Да не би лидерът на ДПС да се гнуси от българските медии? Или от журналистите? Не би трябвало, защото ако е така намирисва на дискриминация. От родните медии Доган не е видял нищо лошо. Вярно, че от време на време пускат заглавия с някакви подозрения, но те почти винаги са с въпросителна накрая. Демек, говори се, ама не се знае дали е точно така. Например: „Доган се вози в брониран Мерцедес на Николай Вълканов?” Това беше някъде преди две-три години. Всички виждат Доган в лимузината, знаят, че е на Вълканов, но турят една питанка за по-сигурно. Казва се „връзване тенекия на гащите”. Патент е на сериозната преса. Та от морална гледна точка това дето Доган избягва да се показва и говори с медиите прилича на отношенията между Ку-клукс-клан и негрите в едни мрачни години от историята на САЩ, когато негрите все още не са били афроамериканци. Само дето Доган демонстрира превъзходството на политическата, а не на бялата раса... Смисълът обаче се запазва.

Във в. „Труд” са публикувани реакции на някои политици по този повод. Едни от тях изглеждат прибързани, а други – странни. „Отвратен съм от тази наглост”, казва Красимир Велчев от ГЕРБ. Разбираемо е, защото е отскоро в тази игра и още не е свикнал. Ще свикне, ще свикне и още как. Както се казва, мандатът сега започва, а апетитът идва с мандата... Анадънму?

Много по-странна е реакцията на бившия финансов министър Милен Велчев от НДСВ. Той бил „шокиран” от новината за хонорара. Е, как е шокиран, като Цанков камък е стартирал по негово време. Не са ли правили проверки, не е ли имало контрол какви пари се изливат в този проект? Шокиран бил. Тогава ние сме шокирани, че той е шокиран.

Най-ясен е депутатът от БСП и бивш икономически министър, Петър Димитров: „Това са думи на вятъра”. Прав е. У нас каквито и обвинения да се отправят към някой политик, в крайна сметка излиза, че сме говорили с вятъра. Издухват се старите обвинения, после идват нови, после и те се запиляват нанякъде. Прокуратурата и съдът пък са като вятърен генератор от тия, с които "засадиха" половин Добруджа – обещават да произведат ток от движението на въздуха, но по някое време всички виждаме, че липсват перки...

Сръбската звезда Неда Украден пее в една своя песен: „Шуми, шуми яворе, я те слушам до зори...”. Много готина, але е тужна. Става дума, че и тук ще пошумят дърветата ден-два, пък след това ще се наведат в посоката на поредния повей, както е било досега. Затова и Цанков камък няма да стане препъни камък. Другаде може, но тук – не.
Освен ако правителството не вземе да ни шокира.
Тогава пък Николай Вълканов ще шокира правителството като свали 10-15 милиона от цената на каскадата, както направи Симеон Пешов от Главбулгарстрой със спортната зала в София. В смисъл, че от едни големи милиони ще се извадят едни малки. Казва се „връзване тенекия на гащите”. Стар медиен трик...

Огнян Попкутуев