Цветан Цветанов и Павел Вълнев: Към блестящите морета

В Центъра за европейски политически анализи се обръща специално внимание за задълбочаване на икономическата и политическата си интеграция, която ще укрепи партньорството си чрез инвестиции, свързващи магистрали, телекомуникации и енергийна инфраструктура. Чрез привличане на инвестиции от Съединените щати, ЕС и европейските столици, Инициативата ще донесе западни инвестиции с прозрачен източник в инфраструктурни проекти. Това ще насърчи допълнителни преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от трансатлантически институции и инвеститори – процес, който ще продължи да спазва принципите на правовата държава, прозрачността и добрите практики на управление.

Развитието на инфраструктурата в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) изостава от западните си колеги в ЕС. За да се отстрани това несъответствие, Инициативата „Tри морета” беше създадена през 2015 г. с цел инвестиране в инфраструктура, свързваща 12-те страни членки на ЦИЕ, с цел подобряване не само на търговските възможности, но и на демократичните институции в целия регион.

Държавите, членуващи в Инициативата „Tри морета” ще задълбочат икономическата и политическата си интеграция и ще укрепят партньорството си чрез инвестиции, свързващи магистрали, телекомуникации и енергийна инфраструктура. Чрез привличане на инвестиции от Съединените щати, ЕС и европейските столици, Инициативата ще донесе западни инвестиции с прозрачен източник в инфраструктурни проекти. Това ще насърчи допълнителни преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от трансатлантически институции и инвеститори – процес, който ще продължи да спазва принципите на правовата държава, прозрачността и добрите практики на управление.

Дванадесетте държави от Инициативата „Tри морета” са разположени между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Те включват: Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Австрия, Хърватия, Румъния и България.

Критичният момент ще бъде изтласкването на свързаните с невидими нишки инвестиции, водещи към автократи като Путин и Си Цзин Пин, които чрез своите инвестиции искат да бетонират „корозиращи“ бизнес практики в ЕС. Инвестициите през „Три морета“ в същото време ще допринесат за утвърждаване на конструктивен (т.е. легитимен) капитал, което също ще помогне и допринесе за култивирането на демократични институции в Централна и Източна Европа - регион, който включва страни, определено флиртуващи с авторитаризма.

Предвид стратегическото си значение, Инициативата „Tри морета” се нуждае от подкрепата на САЩ, ЕС и отделни държави-членки на ЕС под формата на политическа и финансова помощ. До момента Инвестиционният фонд за „Три морета“ (3SIIF) е получил 913 млн. евро (1,1 млрд. щатски долара) като ангажименти от основни инвеститори като Полша, Румъния, Словения, Унгария, Хърватия, България, Естония, Литва и Латвия.

 САЩ отпуснаха 300 милиона долара на Фонда през януари и се ангажираха да удължат този залог до 1 милиард долара. Инвестиционния фонд на „Три морета“, управляван от Amber Investment Group, ще оцени потенциалните проекти въз основа на тяхната финансова рентабилност. Това ще гарантира, че проектите ще се избират въз основа на тяхната търговска, а не политическа възвръщаемост на инвестициите (Return on Investment – ROI). Към днешна дата инвеститорите трябва да подкрепят тези значителни парични обещания с политическата воля, необходима за прокарване на инициативата напред.

Държавите-членки на Инициативата „Три морета“ постигнаха голям напредък от създаването си през 2015 г. Въпреки това, липсата на Секретариат, който да работи за придържането на своите членове към дългосрочна стратегия, се свежда до сегашния резултат, когато Инициативата зависи всяка година от ротационното виждане на Президента на държавата-домакин. А важните неща могат лесно да пропаднат в пукнатините при предаване на щафетата. За да бъде успешна Инициативата „Три морета“ държавите-членки на предстоящата среща в София трябва да се съгласят за подобряване на структурата си чрез един по-постоянен оперативен орган, който да бъде одобрен от всички членове. Също така, държавите-членки в Инициативата трябва да работят за просперитета на демокрация в самите държави-членки, както и в по-широкия Черноморски регион.

Ползите ще бъдат дори още по-широки. Сигурността на Черноморския регион е приоритет за Европа и САЩ. Руската федерация вече е разгърнала своята военна мощ, за да окупира суверенната територия на страните-кандидатки за членство в НАТО (Грузия и Украйна) и непрекъснато увеличава военното си натрупване по крайбрежията на Румъния, България и Турция – членове на НАТО, граничещи с Черно море. Подобно на това, че балтийските държави създадоха за себе си своего рода нарицателно за споделени стратегически приоритети, членовете на „Три морета“ от държавите, граничещи с Черно море, могат да направят същото. Положителните инициативи и дневен ред за партньорските държави от Черноморския регион може да се превърне във визитна картичка за Инициативата, водеща до директно разпознаваеми стратегически цели.

От търговска гледна точка новата транспортна инфраструктура от север на юг може да се свърже всички точки от Грузия на изток до Гърция на запад. Тези пътни артерии биха позволили навлизането на повече продукти в Европа, създавайки възможности за нови инвестиции в полза на общностите по новите маршрути.

И накрая, една успешна Инициатива „Три морета“, която включва стратегия за сигурността на Черно море, ще помогне да се гарантира суверенитетът на Украйна. Като страна, граничеща с Черно море, която е непрекъсната цел на хибридните дейности на Русия по източния й фланг, Украйна може да бъде мощен партньор в усилията за укрепване на защитата срещу злокачествената руска дейност и така да се възползва от партньорите в „Три морета“, Европейския съюз и трансатлантическото съюзничество и партньорство.

С толкова много печалба стратегическата значимост на Инициативата „Tри морета” не е под въпрос. Въпросът е дали стратегическото значение ще бъде подкрепено с политическа воля в столиците на САЩ и Европа.

За авторите: Цветан Цветанов е председател на българската ПП „Републиканци за България“ и председател на Евроатлантическия център за сигурност (EASC) в София (България). Бил е вицепремиер и министър на вътрешните работи на Република България 2009 – 2013.

Павел Вълнев е заместник-председател на ПП „Републиканци за България“.