Умерено богати и от време на време капризни - не е зле

Иво Мирчев от „Демократична България“ заявява: „Не можем да подкрепим кабинет с мандат на БСП, защото имаме коалиционно споразумение, с което се явихме пред избирателите и поискахме подкрепа. Президентът е този, който решава на кого да го връчи. Това, което трябва да направят политическите партии, заедно с ”Има такъв народ”, е да седнем и да се разберем за правителство, което да преведе страната през зимата и да се иде на избори през април“.

В заявеното има по малко от Голда Меир и от принцеса Даяна. Но и ситуацията е такава: не сме във война, но сме  като след война. Благодарение на Борисовия режим. Именно с Борисов и модела #Кой не може да има компромис. Договорки между Доброто и Злото не може да има. За да бъде победено Злото обаче, е нужно обединение на силите.

Флавий Аеций е от плеадата велики римски пълководци, наричан от историците „Последният римлянин“ и „спасителят на Европа“. Роден е в днешна Силистра. Талантлив военачалник и дипломат, той успява да се издигне до командващ римските войски. Благодарение на дипломатическите си умения той обуздава германските племена в Галия. В два похода (435 и 436 г.) той успява да победи бургундите, усмирява келтите в Арморика и убеждава багаудите да спрат бунтовете си. Сключва мир с вестготите през 439 г. С хуните Аеций поддържа мирни отношения, но когато техният вожд Атила нахлува в Галия, „Последният римлянин“ успява да създаде коалиция от алани, визиготи, франки и още десетина племена и народи и с помощта на този съюз да разгроми хуните в битката при Каталаунските полета през 451 г. С обединени усилия спасява Европа от хуните.

Споразумението е обмислено сключен политически договор между противоположни политически сили (партии, организации, държави), изразяващ интересите на различни слоеве и групи от обществото. Това е един от най-ефективните начини за разрешаване на конфликти. Съгласие чрез отстъпки на партиите, участващи в политическа дейност.

Основава се на добре обмислени решения на политическите сили, техните стремежи, отхвърляне на незначителни, второстепенни задачи от тактическо естество, като същевременно се запазват основните, съществени принципи, които определят същността и лицето на политическа сила, която сключва компромис.

Съществуват два вида политически компромиси: 1) принудителни, възникващи под натиска на обективни и субективни политически условия; 2) доброволни, сключени с взаимна изгода за две или повече политически сили.

Политическите компромиси са неразделна част от демократичната политическа система, основното средство за разрешаване на политически проблеми и конфликти.

Така проф. Уолтър Спак вижда решаването на кризисни ситуации.

Американският предприемач Джей Майнър описва същото по свой начин: „Направихме компромиси, които не ми харесват, но все пак е по-добре, отколкото ако бяхме изминали път, по който да получим всичко, което поискаме.“

Крайно време е за важните решения. Няма време.

Д-р Димитър Попкутуев