Унищожаването на театри и ансамбли е смъртен грях

Днес лоши и неуки хора искат да разрушат храма на българската култура и духовност. Посегнаха на просветата, на учебниците ни по история и литература, искат в страната ни да раснат безродници и лумпени, както повеляват плановете Ран и Дълес. Сега един министър- рушител на българската култура, при това небългарин, се заканва еднолично / и кой е той?!/ да затвори под лъжливата формула "открита сцена" - театри, оркестри, ансамбли, под претекст, че не носели пари на държавата. Една абсурдна  псевдореформа на т.нар. „делегирани бюджети" принуди тези храмове Мелпомена и Евтерпа да печелят, за да се самоиздържат. Нещо нечувано и невиждано в цивилизовани свят, дори в богатите западни страни. Там държавата и спонсори / в доста по- малка степен от държавата/  поддържат своята култура и духовност, без да принуждават директорите на институтите и самите творци да се превръщат в просяци. Та те и без това са бедни! Световните виртуози  от „Софийски  солисти" са оценени от държавата и от столичната кметица  по- ниско от чистачките, а и артистите, певците и инструменталистите от страната в същото положение. Канцлерът на Австрия каза, че най- голямата чест за него е да влезе във Виенската опера, докато нашият „канцлер" не влиза дори в театъра. А бюджетът на Виенската държавна опера надхвърля бюджета на австрийската армия. Да не говорим за бюджетите за култура на  Франция / страна с много развита култура/ или на Финландия / страна, която е зад нас в тази област/, дори тези на Македония и Турция са доста по- високи от нашия. В съседна Румъния не съкратиха нито един театър или оркестър след промените, дори откриха нови, направиха много фестивали / литературни, театрални, музикални, фолклорни/ във всеки окръжен град, подкрепени от държавата.

Нелепото твърдение, че институтите били много, че в Европа били малко съвсем не е вярно. В Германия са 80. Освен това западната сезонна система „стаджоне" се доказа, че е неприложима при нашите условия и изисква огромни средства и друга традиция и организация, засега невъзможни за нас.

„Делегираните бюджети" доведоха до много проблеми, не само финансови, но и репертоарни, творчески. Художественото ниво в някои институти започна да спада, заради компромисите, които наложи тази нелепа реформа. Бързите срокове, увеличаването на продукцията за сметка на качеството, което е недопустимо. Принизеният репертоарен подбор заради касата, което от своя страна възпитава зле публиката, особено младите.  А Чехов казваше: „Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се извисява до Гогол!". Докато делегираните бюджети започнаха да гонят Гогол и Чехов  от театрите и да „възпитават" с Рей Куни.

Да съкратиш Националния оперетен театър, един от водещите в Европа, защото не носел пари на държавата, уникалният танцов театър „Арабеск" или Старозагорската опера, една от най- старите в Югоизточна Европа, център на единствения оперен фестивал у нас, е просто абсурд, престъпление! Каквото беше и закриването на водещата филхармония след столичната, тази на Пловдив, оркестъра на великите Добрин Петков и Руслан Райчев, или също много добрата, Русенската, създадена от Константин Илиев и Илия Темков.

След войната, в трудните и бедни години, държавата отдели средства и сили да изгради мрежа от театри, оркестри, ансамбли, създадени с много труд от няколко поколения български артисти и музиканти.

И тези, които искат да унищожат това просто не си дават сметка, че това е смъртен грях...

 

Огнян Стамболиев