Реклама / Ads
12| 16004 |06.02.2014 ПОЛИТИКА

Външно министерство прави конкурси за „наши хора”

.
На 10 февруари от 9:50 часа в Министерството на външните работи предстои да се проведе писмен изпит по два конкурса. Поне така пише в двата списъка за допуснатите кандидати, разпространени от МВнР в интернет и към момента на публикацията не са отменени. Те носят подписа на председателя на комисията Георги Димитров, постоянен секретар на министерството.

Документите са оформени безупречно и сигурно нямаше да направят впечатление, ако не съдържат като факт едно дребно обстоятелство: и в двата списъка фигурира само по един кандидат.

Обективността налага пояснение, че Законът за държавния служител (ЗДС) не поставя ограничения за провеждане на конкурс при допуснат само един кандидат. А Наредбата за провеждане на конкурсите за държавните служители в чл. 23, ал. 3 изрично казва: "Конкурсът се провежда по обявения начин и когато допуснатият кандидат е само един."

В това има много здрава логика, защото ако например на МВнР му е нужен експерт по старокитайски или санкритски език, то папката на конкурсната комисия със сигурност няма да се препълни със заявления.

В същото време чл. 10, ал. 2 от Закона за държавния служител казва: "Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества." С други думи духът на закона предписва субектът, организиращ конкурса, да положи всички усилия за осигуряване на конкуренция.

В казуса с двата конкурса възниква въпросът дали в МВнР единствено е спазена формално буквата на ЗДС. Основните изискванията към кандидатите са определени в Класификатора на длъжностите в администрацията, организаторът на конкурса определя конкретни и неподлежащи на контрол изисквания. Всеизвестно е, че дяволът се крие в детайлите.

Не е излишно още в началото да се припомни, че думата „конкурс” е от латински произход (concursus) и означава „Състезание, съревнование на няколко лица, за да се отделят най-добрите”. Не е трудно да се предположи допускането само на един състезател в индивидуалните спортове, но как това може да стане в бокса или борбата, при волейбола или футбола?

Григор Калинов Порожанов се е кандидатирал за директор на Дирекция "Външноикономически отношения” в МВнР. Името е толкова характерно, че излиза в нета още след набраното бащино име. И веднага става ясно, че кандидатурата не е без тежест и Порожанов не е „калинка”: Специалист по търговия, бивш търговски представител в посолството ни в Атина. След Гърция той е работил в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма като главен специалист по външна търговия. През януари 2012 г. Порожанов кандидатства в конкурс на МИЕТ за службата ни по търговски отношения в Истанбул, но не е отговарял на условията в заповедта на икономическия министър Трайчо Трайков за конкурса и, според съобщение в сайта на МИЕТ от 7 март., не е допуснат до него. Веднага след това Порожанов е назначен от Сергей Игнатов за директор на Дирекция "Наука" в МОМН, без някога да е работил в тази област и да е доказано име в нея. (Пак не твърдим, че там е в ролята на „калинка”, но прави впечатление, че е „номад” и не се задържа да прави кариера в едно ведомство.) През миналата 2013 г. Порожанов е назначен на третостепенна длъжност в МВнР, където изчаква своя час. Считан e за креатура на БСП.

Вторият участник в конкурса Ангел Милев Ангелов не беше разпознат еднозначно в нета, поради излизане и на други лица със същите имена. Той кандидатства за началник на отдел „Управление на кризи” в Дирекция "Ситуационен център” в МВнР. Неговото име в МВнР обаче също тясно се свързва с БСП.

По-важно е друго: допускането на един кандидат до конкурс в МВнР е по-скоро правило, нежели изключение. Служители от министерството твърдят, че това е от любимите похвати на постоянния секретар Георги Димитров. През 2002 г. Димитров е назначен за секретар по външната политика на президента Георги Първанов и това не е грях: едно, че всеки гражданин има право на политически възгледи, и второ, всеки президент задължително трябва да се обгражда с доказани експерти. Секретар по националната сигурност на президента Първанов от онова време е категоричен, че „Георги Димитров е изключително ерудиран и способен дипломат.”

Служител в министерството с голямо вътрешно неудобство разказа лични впечатления как става кандидатстването за конкурс за задгранични длъжности. Притежаващият дипломатичен ранг служител отива при съответен висш шеф (не е задължително да е при Г. Димитров) и смирено пита дали да пусне молба. Шефът, според позицията си в министерството, му отговаря веднага или след ден-два безапелационно: „Нямаш никакъв шанс!” Сконфузеният служител се изтегля на заден ход с много извинения, че е обезпокоил шефа с нескромните си кариеристични амбиции. Този климат в МВнР още изначално автоселектира кандидатите за командироване в задграничните ни представителства.

Не е грях, че Димитров е свързан с БСП – грях е, когато се съгласява БСП чрез него да кадрува в МВнР. Грях е клиентелизмът! Защо например няма подобни подозрения към зам.-министър Тодор Чуров? - Защото е дипломат от висока класа, не приемащ отникъде политически поръчки.

Всъщност са тайна механизмите как става кадруването от страна на партийните босове в БКП. Едва ли обаче Сергей Станишев е единственият кадровик. Там териториите на влияние са строго парцелирани и се проявява стремеж към спазване на „суверенитет”, за да бъдат избегнати излишни битки в деленето на баницата. А на кой Господ се кланя Георги Димитров или е „езичник” с много божества, си знае само той.

В сянка остава ролята на министър Кристиан Вигенин в ръководството на министерството. При всичките симпатии към този млад политик, той видимо е оставил „пилотирането” на министерството на втори или трети пилот, при това с външни намеси дори и от стюардеси. Или по-скоро ролята му се свежда на ръководител-движение на водата в река Дунав: застанал на високия бряг, той маха с лявата ръка по посока на течението и командва делово: „Давай! Давай! Давай!”

За да не остане съмнение, че този текст е писан по поръчка, пишещият тези редове декларира левите си убеждения. Но журналистът си спомня за такива неща само по време на избори и преценява кое е най-малкото зло.

Ганчо КАМЕНАРСКИ
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 55| 10066 |03.02.2014 Доган: От евровота зависи съдбата на правителството и пътя на ДПС в политиката . 64| 48645 |23.01.2014 „Калинка” не отлетя за Лисабон, Външно я покрива . 28| 6470 |10.01.2014 Правителството коригира бюджета . 22| 8922 |27.09.2013 Екатерина Михайлова: Не е нормално правителството да е във въздуха

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads