Законно ли е прокурор да люби съдийка?

Нещастната любов завършва щастливо – с раздяла, а щастливата – нещастно, с брак. Така гласи песимистичната теория за семейството. Сигурно щеше да е голямо щастие и за него, и за всички, ако хасковският окръжен прокурор се беше разделил с приятелката си. Сега връзката им стана политически проблем и поставя много, ама наистина много неудобни въпроси към прокуратурата и към съдебната система изобщо. Чудя се защо медиите проявяват такова снизхождение и не ги задават.
Какво ни казаха и какво премълчават?

Въпросният Иван Ванчев и председателката на районния съд в Хасково Миглена Тянкова били гаджета, но той я ревнувал и наел фирма да я следи, подслушва, снима и т.н., изобщо – пълната програма. Тянкова пък се кандидатирала за председател на Окръжния съд и затова, цитирам една от големите телевизии, „покрай подслушването били записани и разговори с висши магистрати и политици”. Посочва се името на председателя на ВКС Лазар Груев. С други думи, станало е нещо като скандала с Мишо Бирата лека му пръст, когато със СРС записаха дори разговори на премиера с шефа на митниците. Само дето сега не са използвани държавни служби, а частна детективска фирма.

Питам се – защо главният прокурор Борис Велчев предлага Ванчев да бъде само уволнен, а не му спретне едно обвинение? Нали според Конституцията „никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание”? Или тези текстове важат само за журналисти? Преди няколко години българската прокуратура се прочу в цяла Европа, като повдигна обвинение срещу колегата от Би Би Си, представил се за английски лобист пред Иван Славков. Британецът засне със скрита камера как Батето му прави намеци за гласа си в МОК и филмът „Да купиш игрите” предизвика световна сензация Покойният бивш шеф на БОК беше изключен от олимпийското движение и стана за резил пред свeта.

Само българската прокуратура беше на друго мнение. Според нея журналистът Джъстин Роулат нарушил личната свобода на Славков, а камерата му била незаконно СРС! По същия текст прокуратурата в Русе повдигна обвинение срещу румънския журналист Джордже Бухничи, който носел черни очила с миникамера на Дунав мост. Ако иска да бъде последователно и принципно, сега обвинението трябва да приложи закона по същия начин и към своя човек. Второ, защо на Тянкова й е трябвала политическа подкрепа, за да я изберат? Нали съдебната власт уж е независима? ВСС, дето назначава магистратите, нали се прочисти от „туморите и метастазите” (изразът е на Константин Пенчев), след като се разчу за Краси Черния? Преди две години днешният омбудсман намекна, че висшите магистрати се определят на маса от няколко души. Не каза кои са, но стана ясно, че има предвид политици. Вярно, иска се кураж да го изречеш публично, обаче е очевидно – самият Пенчев надали щеше да стане шеф на ВАС, ако не беше минал през НДСВ…

Цялото разследване във ВСС покрай аферата с Краси вървеше само в една посока – кой от членовете на съвета си е продал гласа. На мен ми се струва по-важно за широките народни маси друго – кой и защо е готов да даде една торба пари за назначение в съда или в прокуратурата. Вярно, заплатите там са високи – младши съдия в районен съд започва с 1500 лева. Но ако един глас наистина струва 200 000, мнозинството във ВСС излиза близо три милиона! Ясно е, че толкова пари няма да изкараш от заплата, докато си жив. Значи прокурорите и съдиите имат някакви други източници на доходи. Всички сме чували за платени съдебни решения и присъди, за подкупни прокурори и състави, а покрай споровете между съдружниците за собствеността на „Вестникарска група България” такива твърдения се появиха и в медиите.

Моралът на обикновените хора, които участват в решаването на делата, също е под въпрос. Имам предвид съдебните заседатели. Известният адвокат Марин Марковски в едно свое интервю ги нарече „надуваеми кукли”. Преди години заседателка в СРС от предишния мандат ми се оплака, че изобщо не я викат да участва в съдебни заседания, защото не плащала… Съдебните заседатели по закон вземат надница почти колкото съдиите и според нея в СРС трябвало да я делят със служителите. „Щедрите” гледали много дела, „стиснатите” не ги викали…

Запитах официално председателя на СРС Красимир Влахов в колко състави е участвал всеки от съдебните заседатели и колко пари получава. Това се оказа грижливо пазена тайна Наложи се да водя дело по Закона за достъп до обществена информация, но ВАС реши, че гражданите не бива да знаят такива подробности за системата. Чудна работа! Нашите съдии и прокурори дават мило и драго, за да идат до Щатите. Най-добрата препоръка за тях е да напишат в автобиографията си, че са специализирали зад океана. Там съдебните заседатели се подбират публично в началото на самия процес от подсъдимия и прокурора. Като се върнат у нас обаче, юристите ни почват да мислят и действат другояче. Съдебните заседатели не само се включват в съставите по неясен начин, ами като попиташ какви са критериите, ти казват: „Не е твоя работа.” Как да не си помислиш, че се върши нещо нередно?

Но да се върнем на хасковския Отело. Ако не беше предизвикал този скандал и неговата Дездемона беше избрана за председател на Окръжния съд, една неформална двойка щеше да решава най-важните правни спорове в областта…

Юристите май му викат „свързани лица” или „конфликт на интереси”. Това не е ли риск за справедливостта? Изобщо редно ли е прокурор (пък и адвокат) да люби съдийка или обратното? Чувал съм за баснословни хонорари на защитници, чрез които всъщност се маскирали подкупите за съдиите, които са им близки. Знам, юристите ще кажат: „Дайте доказателства!” Нямам. Но това, което се говори за нас в обществото, не бива да се отминава с високомерие. То се нарича репутация. Нали помните стиховете на Славейков за стария кадия: „Криво седи, право съди.” У нас май е обратното – седят право, съдят криво.
Репутацията на нашето правосъдие е плачевна. И по света, и у нас. Но на практикуващите тоя занаят май не им пука.

Крум Благов