Защо румънците гласуваха за леви?
По съвсем друг начин стояха нещата със СДП, която само преди година беше изгонена от властта. Безбройните корупционни афери на управляващите и пожарът в един букурещки нощен клуб, при който загинаха 64 души, предизвикаха масови улични протести на по-младото поколение, което настояваше за промяна на политиката.
Либерално-консервативният президент Клаус Йоханис се вслуша в гласа на протестиращите и назначи експертно правителство, ръководено от безпартийния бивш еврокомисар Дачан Чолош. Идеята беше той да "изтегли" напред дясноцентристките сили, но социалдемократите и техният шеф Ливиу Драгнеа твърде бързо намериха ефикасно противодействие, с което да неутрализират реформистките сили.
Стратегията на СДП
С помощта на съзнателно преиначени новини и примитивни националистически лозунги те подклаждаха страховете на избирателите, че Румъния ще бъде разпродадена на чужденци. Предупрежденията за "чуждите сили" в румънската политика, които били дистанционно направлявани от Брюксел и Вашингтон, намериха благодатна почва за разпространение. А за "чужди сили" на бърза ръка бяха обявени всички, които не са "изконни румънци" – като се започне от президента Клаус Йоханис, който е с германски корени, и се стигне до "премиера по волята на Брюксел" Чолош. Забъркан беше перфектен коктейл от традиционализъм и консерватизъм, който, както видяхме при Брекзита и избора на Тръмп в Америка, работи безотказно навсякъде по света. Така беше и в Румъния, която, за разлика от други бивши комунистически държави, досега не беше така силно нападната от вируса на национализма и популизма.
Държавният глава сега трябва да възложи мандат за съставяне на правителство на премиер от редиците на победилата партия. Шансовете на лидера ѝ Драгнеа не са много добри. Още по време на предизборната борба президентът Йоханес обяви, че няма да номинира политик със съдебно досие. Драгнеа има двегодишна условна присъда за изборни манипулации, а срещу него се води и дело за злоупотреба със служебно положение.
Все още не е ясно дали Ливиу Драгнеа ще се самопредложи, търсейки открита конфронтация с Клаус Йоханис. Възможно е да направи и първа стъпка на разбирателство с президента, предлагайки компромисен кандидат за премиерския пост. Не е изключено обаче да има и взаимна блокада, която би могла да достигне кулминационната си точка с искане за импийчмънт на президента – подобно нещо е напълно възможно като се има предвид комфортното мнозинство на СДП и техните либерални съюзници от AЛДЕ.
Какво означава това за Йоханис?
Сега Клаус Йоханис ще трябва много да внимава да не бъде изцяло неутрализиран от онези, които с такъв успех го клеветяха по време на цялата предизборна борба. След острите нападки на СДП срещу антикорупционната борба, президентът няма право да търпи дори и най-дребните опити за отслабване на съдебната власт и пренебрегване на правовите принципи. Само че почвата под краката му става все по-несигурна.
Популярността му се е сринала радикално, а резултатите от изборите отреждат на реформаторските сили само ролята на статисти в новия парламент. Този път Йоханис не може да очаква и никаква подкрепа от улицата – това стана ясно от ниската избирателна активност, която бе под 40 на сто. Точно 27 години след свалянето на комунистическата диктатура особено младите румънци явно вече не се доверяват на политиката. Голяма част от тях предпочитат да търсят бъдещето си в чужбина.
В Румъния картите бяха раздадени отново. И победителят е Социалдемократическата партия, която междувременно носи ултраконсервативни черти.
Коментар на Роберт Шварц.
Моля, подкрепете ни.
