Пресата на 28 август

GSM-ът клекна на Брюксел, пада, радва 24 часа.

Роумингът поевтинява още от 30 август. От 30 август българите, пътуващи в Европейския съюз, ще плащат по-малко за роуминг, стана ясно вчера. Мобилните оператори свалят тарифи с близо 7%. Така абонатите на "Вивател" и "М-Тел" ще плащат 1,08 лева на минута, ако избират друг абонат, и 51 ст., ако приемат обаждане. При GLOBUL цените са същите, но те са валидни още от миналата година. 

ЕС ни лишава от глас, твърди Дневен Труд.

Ако на избори в България продължават да се купуват гласове, Европейският съюз може да замрази правото ни на глас при вземане на решения. За тази възможност алармира “Труд” добре информиран източник в Брюксел, предаде кореспондентът ни Веселин Желев. Ако търговията с гласове се повтори на предстоящия парламентарен вот, тогава може да бъде приложен чл. 7 от договора ни за членство в ЕС. Той предвижда замразяване на правото ни на глас за “сериозно и продължаващо нарушение” на основополагащи принципи на ЕС като “демокрацията и върховенството на закона”. 

Ферхойген: Гответе нова реформа в икономиката, цитира 24 часа.

“Икономическият напредък на България е впечаляващ, но е време да помислите за нова икономическа реформа”. Това каза вчера заместник-председателят на Еврокомисията Гюнтер Ферхойген след разговор с вицепремиера Меглена Плугчиева. По-рано той проведе работна среща с премиера Сергей Станишев, икономическия министър Петър Димитров, а по-късно и с финансовия министър Пламен Орешарски. Овладяване на инфлацията, инвестиции в енергетиката, образование и здравеопазване да са в центъра на тази политика, препоръча Ферхойген. Той посъветва още да свием бюрокрацията и да се грижим за малкия и средния бизнес. “Евродокладът, който толкова много ви притесни, отчита реални проблеми с корупцията, организираната престъпност и нереформираната съдебна система”, каза Ферхойген. Той успокои, че имаме и успехи, и че ЕК чака положителни новини от нас. Добави, че има безпокойство заради влошения имидж на страната, но не иска да се превърнем в евроскептици заради временните проблеми с финансирането.  

Властта пак скарана за пари, оповестява Стандарт.

Властта се хвана за гушите в спор колко да удържат на работниците от догодина за здраве и пенсии. БСП, НДСВ и ДПС ще вадят аргументи за и против числата 6 и 8 на заседание на Съвета на тройната коалиция на 5 септември, научи "Стандарт". Ден преди празника на Съединението хората на Станишев, Сакскобургготски и Доган ще кажат последната си дума колко ще плащаме от догодина за здраве и пенсии. Дискусията ще е в рамките на бюджета за 2009 г. Единият спор в мнозинството е дали парите за пенсия да се разпределят в съотношение 6:10:12 или 8:10:12 между работник, работодател и държава. Срещу предложението работниците да плащат по-малко са финансовият министър Пламен Орешарски и шефът на бюджетната комисия Румен Овчаров. От БСП обаче коментираха, че са склонни да приемат този вариант при сериозно завишаване на осигурителните прагове. Спор "6 или 8" има и по отношение на здравната вноска за 2009 година. От НДСВ и ДПС са категорични, че трябва да има старт на здравната реформа, за да се съгласят на увеличение на вноската. От БСП обаче сериозно възразяват срещу модела, предложен от Антония Първанова (НДСВ) и Йордан Цонев (ДПС). Източници от трите партии коментираха, че няма разминаване за приоритетите, в които ще се инвестира бюджетният излишък. Дискусия на съвета обаче ще има за конкретните инфраструктурни и социалните проекти. Това е нещо като римейк на идеята за малките проекти на кабинета "Сакскобургготски", които помогнаха на НДСВ да влезе пак в парламента, коментираха от мнозинството. 

Точните науки остават без студенти, известява Дневник.

Незаетите места за първокурсници в университетите се увеличават, най-голям е отливът от природо-математическите и педагогическите специалности, е резултатът от почти приключилата кандидатстудентска кампания 2008. На този фон висшите училища нямат намерение да закриват неатрактивни дисциплини и запазват непокътнат преподавателския си състав, показа проверка на "Дневник". Поддържането на определен брой преподаватели на трудов договор е изискване за акредитацията на университетите, която се подновява периодично и без която те не могат да действат. Повечето ВУЗ в момента масово обявяват допълнителни класирания, защото държавната им субсидия зависи от броя на записаните студенти. Според представители на висшите училища причина за отлива от специалности като математика, физика, химия, астрономия или биология са трудното следване и липсата на реализация след това. Експерти от министерството на образованието коментират, че е абсурдно да се мисли тези специалности да изчезнат, но ако планът за прием на студенти се обвърже с търсенето на пазара на труда, университетите ще могат по-реалистично да планират как да се развиват. Прогнозите са, че в противен случай тази тенденция ще доведе до самозакриване на нежеланите специалности в по-малките ВУЗ.

Фермерите за малко да нахлуят в Министерския съвет, съобщава Новинар.

500 животновъди щурмуваха вчера сградата на Министерския съвет и без малко да влязат вътре. Единствено намесата на около 200 полицаи и жандармеристи попречи на разгневените млекари, пчелари, зърно и птицепроизводители да нахлуят в сградата на "Дондуков 2". Протестът на животновъдите започна още в 12 на обяд, но те се заканиха, че ще стоят пред Министерския съвет поне до 10 вечерта. В продължение на няколко часа млекарите настояваха за среща с премиера Сергей Станишев. През това време министър-председателят откриваше ремонтиран блок в Студентски град и там обясни пред журналисти, че няма да се срещне с животновъдите, тъй като начинът, по който са организирали протеста си, е провокативен. След като разбраха, че премиерът няма да слезе при тях, фермерите се опитаха да разкъсат полицейския кордон пред сградата и да нахлуят в нея. Някои от фермерите паднаха на земята след сблъсъците с полицията, а трима от тях, заедно с лидера им Адриян Цаконски бяха арестувани и откарани в Пето районно. 

Лятото на проспаните протести, коментира Монитор.

Не знам дали някога протестиращите у нас са се замисляли върху ефекта от тяхното гражданско недоволство. Като че ли не са… Защото, ако бяха, щяха да разберат няколко много прости истини. Първата, от които, е, че не е добре да ядосваш мирното гражданство със своето недоволство. Може би вече се чудите за какво става въпрос. Елементарно - вчера за пореден път поредната група протестиращи се изсипа пред Министерския съвет. Още по-елементарно е това, че за пореден път поискаха да им бъдат изплатени полагаемите им се субсидии (искане, което е напълно справедливо според мен). Само не можах да разбера защо въпросните фермери решиха, че като крещят пред празния Министерски съвет и спират движението в центъра (което и без това е затапено от ремонтните дейности в столицата), ще накарат управниците да се трогнат. Защото за повечето хора у нас е ясно, че съвещания на Министерския съвет има в четвъртък - тоест днес. А през останалото време в сградата е единствено премиерът Станишев. Той обаче също липсваше вчера. Дни по-рано бе обявено неговото посещение в Студентския град заедно с образователния министър Даниел Вълчев. Та, след като тези факти са добре известни от няколко дни на голяма част от хората у нас, питам - мислите ли, че организаторите на протеста са ги проспали? Не че чакам отговор - той е ясен на всички. Тогава се чудя защо въпреки цялата нелогичност на протеста той се състоя? Какво целяха фермерите и техните организатори? Да ги дават по телевизията? Ами че то, ако бяха решили да обсадят някой курорт по Черноморието (където е много по-логично да открият родния политически елит, който тази година "избра българското"), ефектът пак щеше да е по-голям. Там поне някой от управниците можеше да отвърне на упреците им. 

Отприщи се нова вълна строежи, видял е Стандарт.

Нова вълна строежи заля морето. Въпреки влезлия в сила през януари Закон за черноморското крайбрежие, който трябваше да спре бетона по плажа, инвеститорите пак намериха вратичка да печелят. Вместо хотели на първа линия по брега вложителите вече масово вдигат апартаментни комплекси. Така хем оползотворяват малкото останало празно място край морето, хем спазват буквата на закона. Вложението в хотел на пясъка вече трудно се изплаща заради новите задължителни норми за височина и плътност на застрояване. Така сграда на първа линия не трябва да е повече от 7,5 метра, или два-три етажа. Плътността на застрояване пък е едва 20%. С такива параметри обаче трудно се вземат повече от 2-3 хотелски звезди. А ниската категория, макар и при сграда до вълните, не позволява собственикът да сложи цени като за 5-звезден лукс. Затова вложителите предпочитат да издигат апартаменти и къщи, за които се надяват да намерят изгодно купувачи или наематели. Те не са се отказали от проектите си въпреки предупрежденията за срив на ваканционния пазар. Разчитат предимно на руснаци. Вероятно голяма част от инвестициите ще се върнат трудно или поне много бавно, категорични са брокери. Въпреки мрачните прогнози и Законът за черноморското крайбрежие строителството край морето продължава бясно. Крановете и бетоновозите са в някои курорти дори и в момента.  

Обвинението иска сметките на Томов, четем в Дума.

Софийската градска прокуратура е внесла иск в Софийския районен съд за отваряне на банкови сметки, управлявани от президента на ЦСКА Александър Томов и от вече бившия шеф на УС на клуба Александър Гарибов. Новината бе потвърдена от съда. Става дума за три сметки в “Интернешънъл АСЕТ Банк”. Обвинението иска проверка на наличността и операциите, извършени по три банкови сметки, по които титуляр е ПФК ЦСКА, както и по още една с титуляр “Финметалс холдинг” ЕАД. Дружеството притежава 71% от акциите на “Кремиковци” АД и е контролирано от компания на Прамод Митал. Искането се прави по повод досъдебното производство срещу Томов и Гарибов, срещу които в началото на юли бяха повдигнати обвинения за длъжностно присвояване на 5 млн. евро. Парите били собственост на “Кремиковци” АД и са им били поверени да ги управляват. 

Големите колекционери в контраатака, описва Дневник.

Месец преди парламентът да се заеме с детайлното разглеждане на законопроекта за културното наследство, приет на първо четене в края на лятната сесия, отпорът срещу предлаганите норми става все по-силен, но и по-гъвкав. Вчера неправителствени организации на нумизмати, колекционери и историци организираха среща, на която подписаха становище срещу проекта и поискаха депутатите да го отхвърлят. Вчерашната акция беше втората от този характер - още веднага след внасянето на текстовете от председателя на парламентарната комисия по култура Нина Чилова (НДСВ) и нейни колеги от различни парламентарни групи колекционери и експерти организираха среща, на която остро критикуваха авторите. Контрапроявите бяха съпътствани и от критични публикации и изявления на известни колекционери. "Не съм изненадан от това, че има такава структурирана реакция, това е акт на самозащита на собствениците на културни ценности с национално и световно значение", коментира пред "Дневник" Николай Михайлов от ДСБ, който е сред депутатите, работили по законопроекта.

Над 20 хиляди хероинозависими у нас, стряска Дума.

Между 20 и 30 хиляди души са зависимите от хероин у нас. Това сочат данните, с които разполага Главната дирекция за борба с организираната престъпност, съобщи зам.-директорът на службата Калин Михов по време на видеоконферентен разговор със свои руски колеги. По думите му има застой на консумацията на хероин сред зависимите. Все повече са тези, които употребяват синтетични наркотици, защото те са по-евтини. След промените през 90-те години на миналия век проблемите с наркотиците в страните от бившия социалистически блок са се увеличи многократно, коментира Михов. В момента се наблюдава трансформация на пазара. Ако преди време Сърбия е била основна страна за производство на синтетични наркотици, след разбиването на редица лаборатории там производството се пренесло у нас, допълни Михов.  

БФС разпуска съдийската комисия след скандалите, съобщава Монитор.

Президентът на БФС Борислав Михайлов ще разпусне състава на съдийската комисия и ще назначи нови хора в нея. Това се очаква да бъде резултатът от грандиозния скандал, който избухна след разкритията на няколко елитни арбитри. Момчил Врайков, Стоян Алексиев, Димитър Димитров и Христо Ристосков обявиха, че настоящият шеф на съдиите Борислав Александров ги е натискал да свирят за определени отбори. В същото са обвинени неговият заместник Ичко Лозев, както и заместникът на Весела Лечева в ДАМС, който допреди седем години бе елитен тъч-рефер. Вчера Алексиев и Димитров подновиха атаката си срещу шефовете на съдиите, като пред БНТ отново ги обвиниха в уреждане на мачове. "Получаваме натиск и ни манипулират как да свирим дори и в дадени ситуации. В много случаи лично аз от различни футболни функционери съм научавал нарядите за по 2-3 кръга напред. На 17 април разговарях с Антон Василев - член на националната съдийска комисия, и го уведомих за всички тези неща. Казах му, че в редица от мачовете съм имал натиск, най-вече от Борислав Александров. Други членове не са се опитвали да ми влияят. Но Александров ми се е обаждал преди мачове и се е опитвал да ходатайства за даден отбор", разкри Алексиев, който бе изваден от ранглистата преди началото на сезона, с мотива, че не се е явил на тестове в Сливен. 

Frognews.bg