Росен Миленов: Достоен ли съм да бъда президент на България?

На моменти ми ставаше тежко. Виждах извървения път - години по площадите, с толкова много хора, гласували ми доверие. Припомнях си работата по проекта ,,Референдуми за справедливост", електронната платформа „Възмездие“ за гласуване и сайта „Договорът в политиката“. Замислях се за направения избор, за взетите решения. Да, тежеше ми, но не заради мен самия, а заради сънародниците ми. Това, че някой ще се опита да ме унизи с нетактични въпроси или липса на уважение, нямаше голямо значение за мен.

Аз се познавам, знам кое е ценно и кое - не. Но изводите ми за онова, в което алчни и продажни управници бяха превърнали българите през последните десетилетия, бяха потресаващи. Не мога да ги преглътна. И няма да се откажа. Ще продължа да разяснявам идеите си на колкото се може повече хора. Ще казвам истината, защото само тя може да ни измъкне от блатото, в което сме затънали. Ще разчитам на помощта на всеки един от обикновените хора, които плащат цената от безхаберието на престъпните ни държавници, но не се отчайват, а се борят за живота си и за родината си. Вярвам, че има смисъл.

Защо ли? Защото съм български гражданин и Конституцията го позволява. Защото съм човек и имам правото на достоен живот в своята страна. Защото обичам народа си и не мога да понеса самозабравили се паразити да изцеждат силите му. Само едно не разбирам. Ние сме били силен народ, имали сме могъща държава и велики царе. Имали сме вяра, която е съхранила българщината през вековете робство. Създали сме книжовност, която се е съизмервала с най-високите европейски върхове. Светът се е удивлявал от мъдростта ни. Империи са се прекланяли пред Духа български. Имали сме. А сега? Защо допуснахме да се стигне дотук? Как не разбрахме какво се случва? Мисля, че причината е в народопсихологията ни. Когато си добре, животът ти е устроен, бъдещето на децата - осигурено, ти се отпускаш и някак тръгваш по течението. Не се интересуваш от проблемите на другите, ни от процесите в обществото. Ставаш аполитичен и направо - апатичен. Разчиташ на ония горе да водят държавата и да мислят за теб. Ако пък си притиснат от проблеми, ти съвсем губиш почва. Един баща, който се прибира след труден ден и не носи пари, как ще даде хляб на децата си?

Нима има значение за него това, че сме сключили еди -какъв си договор или сме страна-членка на нещо си? Та той и децата му са гладни! И ако някой му уреди работа, той ще е признателен. Ако от него поискат нещо след време, той няма много да се замисля. За да оцелее... И така - всичко е ставало бавно и постепенно. Обезкървявали са нацията. А времето минава и браздата между този и онзи българин става все по-дълбока. Те не разбират, че не може да бъдеш щастлив, ако другите са нещастни. И забравят, че имат обща съдба - българска. И че само единни могат да вървят напред. Това е причината за бедите ни - разединението.

Аз съм човек, който преценява фактите, анализира ситуацията, прави план и после го следва. Ако резултатът е незадоволителен, опитвам отново. В кръвта ми е да съм упорит. Същата тази кръв, която е изтекла на Шипка и на Вола, тече през мен и през всеки българин. Ние само трябва да си припомним, че сме силни и непобедими, когато сме заедно. А каква по-добра обща цел от тази - достоен живот в мирна, свободна и просперираща България? Затова избрах да участвам в тази битка. Президентството е институцията, която може наистина да сплоти българите и да промени живота им. Конституцията не просто го позволява, тя го изисква. И то е напълно постижимо. Нужни са само желание и воля да служиш на народа си. Ако аз искам да вляза в Президентството, то е, за да бъда служител на обикновените изстрадали българи, а не да съм представителна кукла, дърпана от разни кукловоди. Искам да бъда гарант за независима, справедлива и благодатна за всички българи България!

Осъзнавам, че звучи доста предизборно и нереалистично. Още повече, когато хората толкова дълго време са лъгани с празни обещания, а после - цинично са изоставяни на произвола на съдбата, че вече не вярват почти на никого и в нищо. Те са отвратени от политиците в тази страна. И с право. Разбирам ги. Аз самият съм като тях. Затова още повече се мотивирам да продължа напред - напук на всякакви спънки по пътя.
Моделът, който предлагам, ще даде възможност наистина всички българи да участват в управлението на държавата. Референдумите са в правомощията на президента.

Нека думата да си каже българския народ, а не Москва или Вашингтон, Брюксел или друга чужда сила, влязла в съглашение с продажни политици, които предават националните интереси. България е независима държава. Единственият, който има право да определя пътя на България, е българският народ. Ако си позволя да променя библейския стих ,,По делата им ще ги познаете", бих казал за кандидатите ,,По приоритетите им ги преценявайте". Кой е техният приоритет - благото на българския народ или благото на някой олигарх, мафиотска група или чужда организация? Това е според мен най-точният изпит, на който българите трябва да подложат своите кандидати. Защото се видя през годините, че уж едни си отиваха и идваха други, но всъщност всички бяха от едно котило и с една цел - облагодетелстване за сметка на народа. Ограбваха без срам и все не им стигаше. Разрушиха всичко, построено от поколения. Селско стопанство, промишленост, образование, здравеопазване - всичко беше унищожено. България бе превърната в разграден двор, в територия за нечисти сделки и евтини удоволствия. Държавата, която до края на миналия век е могла да изхранва с индустрията си близо 10 милиона души, сега е поставена на колене да проси някое и друго евро, и то при условие, че сме послушни.

Изнасяме злато и внасяме боклук - това е необяснимо за нормален ум! А народът ни разпилян: 2 милиона се скитат навън, а останалите се чудят живи ли са още или не. Стари хора броят левчета и правят сметки за лекарства или за храна да ги дадат, а са работили по 40 години за тази държава. Това е не само срамно. То е престъпление! Корупция и кражби има по цял свят, но с мяра - има за ония горе, но има и за редовите граждани. А тези тук загубиха човешки образ от алчност. И ето какво се получава - от една страна, отчаян народ, паднал до нивото на първично оцеляване, а от друга - няколко хиляди хрантутници на държавна хранилка. Е, как ще го допуснем? Хиляди срещу милиони! Ние сме победителите, но само ако го осъзнаем. Държавата е наша, животът е наш, народът решава как да живее. От всеки един от нас зависи, всеки един е отговорен за своя живот и за съдбата на отечеството ни.

Аз за себе си съм избрал. Вярвам в силите и мъдростта на моя народ. Може дълго да го лъжеш със сладки обещания и после - нищо, но когато засегнеш бъдещето на децата му и сигурността на дома му, този народ ще те помете.

,,Президентът няма много власт" - казват някои и така се оправдават неизпълнени възможности. Това не е истина. Конституцията позволява той да дава указания на всеки държавен орган, както и да провежда референдуми. Но едно е да имам правомощие, а друго е да се възползвам, нали? Зависи от какво е воден човек - от правомощие и дълг или от интерес.

Моделът ,,Президент - институция на народа" дава възможност да спасим каквото е останало от опосканата ни родина и да започнем да градим по-добро бъдеще за всички. С влизането ми ще следвам няколко основни стъпки:

1. Пълна лустрация на всички участници във властта до момента. Съд, затвор и конфискация на 50 милиарда, заграбени от лицата Пеевски, Борисов, Доган, Костов и още 15 хиляди душмани на народа.

2. Разваляне на всички концесионни договори за злато и други метали, с които българският народ е ограбван с 2 милиарда всяка година.

3. Смазване на всички монополи и картели, при които отиват 5 милиарда годишно.

4. Унищожаване на организираната престъпна група: банка - съд- ЧСИ, които изцедиха хиляди българи.

5. Пренасочване на евросредства към земеделеца и предприемача, а не към приближени до властта обирджии.

6. Разсичане на съдебния октопод – корумпирани и силно зависими прокурори и съдии, които 30 години гарантира безнаказания грабеж на Бълария.

7. Спиране на безумните мерки, предприети във връзка с Ковид истерията. 11 милиарда на година се дават за здравеопазване, но гражданите навсякъде си плащат. Щом са загрижени за здравето ни, трябваше да не превръщат здравната система в развалина. Имаха години на разположение. За да не изнемогват няколко болници, нека да пуснат на предна линия 130-те частни болници, които само източват Здравната каса. Не може да превърнем болниците в търговски дружества и да искаме да ни лекуват! Аз не одобрявам принудителната ваксинация.Това е избор на всеки човек и това право му е дадено от Конституцията на Република България. Иска ми се да се грижеха със същата настоятелност и за болните от рак, инфаркт, инсулт, диабет, а не да се допуска в 21 век хора да умират пред болници, защото никой не им е обърнал внимание.

Аз вярвам в Конституцията, а в нея е заложено президентът да гарантира националната сигурност и благоденствието на всички български граждани.

Президентът може и трябва да помогне за разрешаването на проблемите на всеки гражданин, потърсил съдействие от държавата. Само че в нашата страна не само че не се помага на обикновения гражданин, а напротив - той е пренебрегван. Всички чаркове на системата са взаимозависими и те не искат промяна. Затова е безсмислено да се очаква взаимодействие с държавни органи. Смисъл има само в работа с ограбените и измъчени български граждани. Партиите също са безполезни, защото източват пари от народа. Те са организации, в които се влиза заради интереси и за ползване благата на държавата.

Много хора казват, че задкулисието няма да позволи на мен или друг да им разваляме рахатлъка. И сега просто си седят феодалите и наблюдават странен експеримент: дали този поробен, покорен, наведен и отчаян народ ще събере сили да се изправи заради собствения си животец, или ще си преживя сухата тревица и само понякога ще псува властта - ей тъй, тихичко, за да не го чуят. Не съм наивен. Но съм длъжен да опитам, защото съм свободен човек. А българският народ има достатъчно скрити сили, с които да обърка техния експеримент. И да ги изненада. Само трябва да помни, че днес повече от всякога в съдбовния си път България се нуждае от всеки българин.

Росен Миленов