Росен Миленов: Концесии – безпощадният грабеж на България

Всяка концесия се дава на олигарси, местни феодали и чужди корпорации срещу комисионна за премиер, министри, депутати, размерът на която достига до 200 млн. лв. на концесия.

Резултатът е 2 млрд. лв. всяка година влизат в джобовете на корумпирани политици, чужди корпорации и наши олигарси от ограбеното злато, сребро, мед и други ценни метали.

Подземни богатства

Вече двадесет години, четири частни фирми раздират недрата на България, за да добиват неограничени количества скъпоценна руда, която изнасят (злато, сребро, мед и 46 други метала, сред които и безценният германий - 700 г на тон по данни на доц. Васил Атанасов от Минно-геоложкия университет), а за българските граждани не остава нищо, въпреки че в чл. 18 на Конституцията пише, че подземните богатства са изключителна държавна собственост и трябва да се стопанисват и управляват в интерес на държавата и обществото.

Това са следните фирми: "Дънди Прешъс Металс" – Челопеч, "Асарел Медет", "Елаците Мед" и "Аурубис България".
Доказателства за грабежа на злато:

1. Сметна палата

Цитирам доклад № 0400001414 на Сметната палата от 2016 г. за извършен одит на договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, предоставена на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. Трябва да се има предвид, че и в този доклад е укрита част от схемата за грабеж на злато, защото ръководството на Сметната палата се избира от Народното събрание.

За периода на одита 2011-2013 г. концесионерът е добил 5 153 261 т. руда. Стойността на металите в нея възлиза на над 1,5 млрд. щ.д. В държавния бюджет за същия период са влезли около 23 млн. щ.д. (1,5% - концесионна такса), сочат данни от доклада на Сметната палата.

‼ За две години добив на злато от Дънди Прешъс Металс са прибрали 1,5 млрд. щатски долара, срещу 23 млн. щатски долара, платени на държавата!

2. БОРКОР (днес тази служба е влята в КНКОМПИ)

В анализ на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България, извършен през 2014 г., е посочено, че години наред не е плащана концесионна такса, нито кариерна такава за близо 70 находища за подземни богатства, включително за големите „Елаците“, „Асарел - Медет“, плажната ивица към комплексите „Русалка“, „Елените“, „Дюни“ и др. Тези концесии са давани по право при приватизацията на държавни компании, в актива на които са били. Според експертите от БОРКОР, това е довело до близо милиард пропуснати ползи за държавата.
Друго значимо нарушение, посочено в доклада, е липсата на какъвто и да е текущ контрол върху изпълнението на концесионните договори. Нали никой не си представя, че служител от държавната администрация , с хиляда лева заплата ще констатира наличните нарушения по съответния концесионен договор, при условие, че знае за коя концесия каква комисионна на кой от политиците е платена. Точно обратното, както навсякъде в администрацията, той ще вземе приготвените му в пликче, „за почерпка“ няколко хиляди лева, малко, но според мястото му в йерархията и задоволяващи неговата малка далавера. Наред с това, според г-жа Елеонора Николова - тогава директор на ЦППКОП (БОРКОР), законодателството за концесиите през годините е обслужвало определени лобистки интереси, пренебрегвано е опазването на околната среда, не е взето предвид, че подземните богатства са изчерпаем източник и след това държавата ни ще остане без стратегически суровини.

Кои политици – крадци дадоха българското злато на „Дънди прешъс металс“?
Договорът за концесия е подписан на 19.05.1999 г. за срок от 30 г. Министър-председател към онзи момент е Иван Костов, а министър на промишлеността - Александър Божков.

Към договора има четири допълнителни споразумения.

Първото е от 19.09.2000 г. Премиер все още е Иван Костов, а министър на икономиката - Петър Жотев. С това споразумение концедентът (т.е. държавата) се лишава от договорени инвестиции в общ размер на 37 085 457 щ.д., които се дължат по силата на инвестиционната и екологичната програма към концесионния договор за първия период на концесията.

Второто допълнително споразумение е подписано на 27.02.2004 г. Премиер е Симеон Сакскобургготски, а министър на икономиката - Николай Василев. Договорът е променен в посока намаляване на концесионното възнаграждение на 50 % за период от 7 години и реализиране на минимална инвестиционна програма за 5-годишен период в размер на 18 млн. щ.д.

Третото споразумение е подписано на 10.07.2008 г. Премиер е Сергей Станишев, а министър на икономиката и енергетиката - Петър Димитров. Размерът на концесионното възнаграждение е възстановен до първоначалния. Договорено е и увеличение на таксата от 1,5% от стойността на металите в добитите подземни богатства (мед, злато и сребро), колкото е тогава, до 2-8% от стойността (в зависимост от приходите от продажби) след изграждане на инсталация, която "Дънди" възнамерява да построи. Идеята е компанията да изнася не концентрат, а преработени метали. Решение на Върховния административен съд (ВАС) отменя Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), с което спира реализацията на проекта.

Четвъртото споразумение е подписано на 28.12.2009 г. Премиер е Бойко Борисов, а министър на енергетиката -Трайчо Трайков.

Другото голямо разграбване е от т. нар. Геофонд!

Това е завладяването на проучените и препроучени преди 1990 година, от държавата и за държавна сметка, находища на подземни богатства, които не са разработени до 1990 г.

Престъпният метод е следния: проучените преди 1990 г., за държавна сметка находища се включват в лицензионна площ за търсене и проучване на подземни богатства, като предварително тези проучватели – олигарси, чрез нерегламентиран достъп, са получили данни от държавният архив – така нареченият “Национален Геофонд” къде какви запаси има. Впоследствие, чрез фиктивни сондажи, обявяват т.нар. “Търговско откритие”.

Това означава, че са открили количество суровини, които представляват потенциал за добив и реализация на пазара за суровини. Подробността, която представлява откровена измама е, че тези находища са открити много преди настоящите изследователи да се заемат с изследванията си. Проучванията са правени за сметка на данъкоплатеца, което означава, че той е реалният собственик на т.нар. по “Търговско откритие”.

Пример в това отношение за заграбване находище е концесията за добив на мед и злато в село Прохорово на Христо Ковачки, където земята е собственост на Атанас Тилев – агент „Румянцев“.