С приближаването на Олимпиада 2008 финансови институции стартираха надцакване с премии за нашите спортисти. Една банка показа чек с 50 000 лева - единствено за златен медал. Друга вече обеща същата сума за идентично постижение в гребането. Трета обяви дубъл върху заделеното от федерацията по лека атлетика. Четвърта, която е спонсор на БОК, гарантира неназовани възнаграждения за всички... Това - като похлупак над фиксираните от държавната агенция по 140 000 лева за злато, 120 000 за сребро, 100 000 за бронз, от 50 000 до 10 000 за класиране в осмицата.
Би било похвално, ако предварително не беше ясно, че шансовете за медали в Пекин са мизерни. Все едно някой да се изпъчи с бонус към "Левски" за полуфинал в Шампионската лига или групировката ТИМ да декларира по 200 000 евро на глава в "Черно море" за спечелване на футболната "А" група.
Твърде закъсняло е това стимулиране за резултати, при положение че нашите олимпийци от началото на 4-годишния подготвителен цикъл алармират за неравностойни условия на подготовка спрямо огромната конкуренция. Треньори, състезатели, ръководители отдавна отчитат тенденцията на изоставане и все по-малко успехи.
В навечерието на игрите изглежда почти цинично спонсор да обещава куфарчета с пачки на трибуната, от която олимпийци разказват как залата подгизва при всеки дъжд, няма пари за отопление и т.н. Федерациите на некомерсиалните спортове едва закърпват бюджет за тренировъчен процес, някои пестят чрез по-евтини медикаменти и падат в капана.
Звучи песимистично, но помощта е помощ, предложена навреме. Сега щедрите меценати получават рекламата, а следващия месец най-вероятно ще спестят голяма част от обещаното. Можеха поне да гарантират, че нереализираните премии ще отидат като помощ след Пекин.
Бизнесът, разбира се, има оправдание - стиска се, защото липсват преференции. Регламентиране на такива зависи от хората, които класират държавата на опашката и упорито твърдят как вършат добра работа.
Докато споменатите флиртуват предолимпийски с камерите и микрофоните, върху оределите до 72-ма състезатели се стоварват допълнителни очаквания и напрежение. Наблюдаваме истинска аномалия. Нашите борци, например, ще натрупат сумарна премия над 300 000 лева за златен медал (вкл. 100 000 от федерацията). В същото време могъщият олимпийски комитет на Русия обеща на своите олимпийци по 50 000 долара за злато, 30 000 за сребро и 20 000 за бронз, а десет местни олигарси създадоха допълнителен фонд с още 14 млн. Македонският ДАМС пък обяви по 20 000 евро за шампион, 15 000 за вицешампион, 10 000 за бронзов медалист и 20% премия за треньор.
Въпрос на избор и стратегия - балансирани авансови инвестиции за оптимална подготовка и резултати или предлагане на цялата сума с минимален риск за усвояване.
Теодор Цеков