Балк успява да наложи включването на фигурното пързаляне в програмата за лятната Олимпиада в Лондон през 1908 г. Италианецът Еудженио Брунета предлага за олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г. да има седмица на зимните спортове. Домакините отказват заради липса на съоръжения, а и искат да защитят Северните игри. Решено е седмица на зимните спортове да има за олимпийските игри през 1916 г. в Берлин, но те не се провеждат заради Първата световна война.
 
На първата Олимпиада след войната в Антверпен през 1920 има състезания по фигурно пързаляне и хокей на лед. На следващия си конгрес МОК решава, че домакrинът на Лятната олимпиада през 1924 г. Франция трябва да организира седмица на зимните спортове. Шамони приема състезанията, които продължават 11 дни. Надпреварите имат голям успех. Това кара МОК през 1925 г. да предприеме организирането на зимни олимпийски игри, а състезанията в Шамони са наречени Първи зимни олимпийски игри. След това зимните Олимпиади са прекъсвани само заради Втората световна война, когато са пропуснати две надпревари.
Зимни олимпийски игри
Карта на градовете-домакини на Зимни олимпийски игри
година     град     държава
1924     Шамони     Франция
1928     Санкт Мориц     Швейцария
1932     Лейк Плесид     САЩ
1936     Гармиш-Партенкирхен     Германия
1948     Санкт Мориц     Швейцария
1952     Осло     Норвегия
1956     Кортина д‘Ампецо     Италия
1960     Скуо Валей     САЩ
1964     Инсбрук     Австрия
1968     Гренобъл     Франция
1972     Сапоро     Япония
1976     Инсбрук     Австрия
1980     Лейк Плесид     САЩ
1984     Сараево     Югославия
1988     Калгари     Канада
1992     Албервил     Франция
1994     Лилехамер     Норвегия
1998     Нагано     Япония
2002     Солт Лейк Сити     САЩ
2006     Торино     Италия
2010     Ванкувър     Канада
Най-успешният състезател на зимни олимпийски игри е норвежкият ски-бегач Бьорн Дели, който има осем златни и четири сребърни медала, следван от сънародника си Оле Ейнар Бьорндален (ски-бягане и биатлон) с шест златни, четири сребърни и един бронзов и рускинята Любов Егорова с шест златни и три сребърни медала.
Най-успешните десет състезателя:
Крайно класиране по медали No     Състезател     Държава     Злато     Сребро     Бронз     Общо
1     Бьорн Дели     Флаг на Норвегия Норвегия     8     4     0     12
2     Оле Ейнар Бьорндален     Флаг на Норвегия Норвегия     6     4     1     11
3     Любов Егорова     Флаг на Обединения отбор Обединен отбор, Флаг на Русия Русия     6     3     0     9
4     Лидия Скобликова     Флаг на СССР СССР     6     0     0     6
5     Клаудия Пехщайн     Флаг на Германия Германия     5     2     2     9
6     Клас Тунберг     Флаг на Финландия Финландия     5     1     1     7
7     Лариса Лазутина     Флаг на Обединения отбор Обединен отбор, Флаг на Русия Русия     5     1     1     7
7     Томас Алсгаард     Флаг на Норвегия Норвегия     5     1     0     6
9     Бони Блеър     Флаг на САЩ САЩ     5     0     1     6
10     Ерик Хейдън     Флаг на САЩ САЩ     5     0     0     5
Участия на България
    1936, 1960 и 1964 г. - 7 състезатели по ски-дисциплини
    1948 и 1972 г. - 4 по ски-дисциплини
    1952 г. - 9 по ски-дисциплини
    1956 г. - 6 по ски-дисциплини
    1976 г. - 4 по ски-дисциплини, 2 по биатлон и 18 по хокей (общо 24 състезатели)
    1980 г. - 6 по ски-дисциплини и 2 по биатлон (общо 8 състезатели)
    1984 г. - 11 по ски-дисциплини, 3 по биатлон и 2 по фигурно пързаляне (общо 16 състезатели)
    1988 г. - 12 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни, 2 по фигурно пързаляне (общо 27 състезатели)
    1992 г. - 11 по ски-дисциплини, 10 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни и 1 по фигурно пързаляне (общо 30 състезатели)
    1994 г. - 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 2 по шейни, 1 по фигурно пързаляне и 1 по шорттрек (общо 17 състезатели)
    1998 г. - 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 4 по фигурно пързаляне, 2 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 18 състезатели)
    2002 г. - 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 3 по фигурно пързаляне и 6 по шорттрек (общо 22 състезатели)
    2006 г. - 8 по ски-дисциплини, 6 по биатлон, 1 по шейни, 5 по фигурно пързаляне, 1 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 22 състезатели)
Спечелени медали
    1980 г. - 1 бронзов (ски бягане 30 км, Иван Лебанов)
    1998 г. - 1 златен (биатлон, Екатерина Дафовска)
    2002 г. - 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова) и 2 бронзови (биатлон, Ирина Никулчина и шорттрек 1500 м, Евгения Раданова)
    2006 г. - 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова)
Кандидатури на България за домакинство
Досега София два пъти се кандидатира за домакинство на зимни игри и не печели домакинството. Претендираме за олимпиадата през 1992-а и 1994-а.
През 1986 г. губим от френския курорт Албервил за игрите 1992-а. Другите кандидати са Анкоридж (САЩ), Берхтесгаден (Германия), Кордина д’Ампецо (Италия) и Фалун (Швеция).
Тогава Франция иска и летните игри, но МОК ги поверява на Барселона, а дава “бялата” олимпиада на “петлите”. По изчисления на БОК, тогава България планира за кампанията разходи за близо 2 млрд. долара.
При избора на домакинство за следващите игри София губи с 16 гласа от норвежкия Лилехамер, организирал форума през 1994-а, въпреки че е фаворит преди финалното гласуване.
Вечно класиране по медали
място     държава     златни     сребърни     бронзови     общо
1     Германия*     128     129     101     358
2     Русия*     123     92     93     308
3     Норвегия     107     106     90     303
4     САЩ     87     95     71     253
5     Австрия     55     70     76     201
6     Канада     52     45     48     145
7     Швеция     48     33     48     129
8     Швейцария     44     37     46     127
9     Финландия     41     59     56     156
10     Италия     37     32     37     106
11     Холандия     29     31     26     86
12     Франция     27     27     40     94
13     Южна Корея     23     14     8     45
14     Китай     9     18     17     44
15     Япония     9     13     15     37
16     Великобритания     9     3     10     22
17     Чехия*     7     13     21     41
18     Австралия     5     1     3     9
19     Хърватска     4     5     1     10
20     Естония     4     2     1     7
21     Полша     2     6     6     14
22     Лихтенщайн     2     2     5     9
23     Беларус     1     4     4     9
24     Казахстан     1     3     2     6
25     България     1     2     3     6
26     Словакия     1     2     1     4
27     Белгия     1     1     3     5
27     Украйна     1     1     3     5
29     Испания     1     0     1     2
30     Узбекистан     1     0     0     1
31     Сърбия*     0     3     1     4
32     Словения     0     2     5     7
33     Унгария     0     2     4     6
34     Литва     0     2     1     3
35     Люксембург     0     2     0     2
36     Северна Корея     0     1     1     2
37     Дания     0     1     0     1
37     Нова Зеландия     0     1     0     1
39     Румъния     0     0     1     1
*За тези страни медалите се смятат по следния начин:
Германия = Германия, ФРГ, ГДР
Русия = СССР, Русия
Сърбия = Югославия, Сърбия и Черна Гора
Чехия = Чехия, Чехословакия
Смъртни случаи по време на зимни олимпийски игри
В историята на зимните олимпийски игри четирима състезатели загиват по време на игрите. През 1964 г. в Инсбрук австралийският скиор Рос Милн и британският състезател по спортни шейни Кашмиерц Кай-Скржипецки загиват в следствие на инциденти по време на тренировка. Швейцарският скиор Никола Бочате загива на тренировка на олимпиадата през 1992 г. в Албервил. На олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. по време на тренировка загива грузинският състезател по спортни шейни Нодар Кумариташвили.