Ройтерс: Шуробаджанащина и рушвети спъват икономическия растеж в България

Най-бедната държава членка на ЕС България се възстановява бавно от дълбока рецесия, която намали доходите и увеличи безработицата, нанасяйки удар върху популярността на дясноцентристкото правителство, пише Ройтерс в анализ за ключовите рискове пред България, съобщава bgnes.

Забавените реформи и увеличаването на несигурността за икономическата политика ерозира подкрепата за правителството на премиера Бойко Борисов, но стабилността му е заплашена в краткосрочен план. Икономическата криза, придружена от скрити дефицити, разкрити през април, принудиха балканската страна да се откаже от плановете си за бързо влизане в еврозоната, а правителството трябваше да се бори със зейналите фискални дефицити. Правителството трябва да покаже резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, за да запази доверието на ЕС и да си спечели доверието на инвеститорите. Като политически рискове пред България Ройтерс изброява на първо място слабото възстановяване. България изпадна в рецесия миналата година, когато световната икономическа криза прогони чуждестранните инвеститори и принуди бизнеса да прекрати или значително да намали операциите си. Икономиката се сви с 5,0% през 2009 г. Увеличаващият се износ помогна на развиващата се икономика да излезе от рецесията през второто тримесечие, но бавното възстановяване на външното търсене и рязкото затягане на външно-търговското кредитиране вероятно ще доведат до нулев растеж тази година.

Правителството казва, че икономиката ще нарасне с 3,6% през 2011 г., но много анализатори смятат, е той ще бъде около 2%, тъй като бумът на пазара на недвижимите имоти и в строителството, които стимулираха предишния растеж, е малко вероятно да се повторят. Ако търсенето остане слабо, приходите от данъци ще бъдат по-ниски от очакваното, а разходите за социално помощи вероятно ще са по-високи, което ще обърка плановете на правителството да намали наполовина бюджетния дефицит до 2,5% от БВП догодина. Това може също така да накара страната да търси спешно финансиране на външните пазари на висока цена или да се обърне за спасителна помощ към Международния валутен фонд (МВФ). Кабинетът замрази заплатите и пенсиите и намали разходите с около 20% през 2010 г., но цялостните разходи се очаква да са по-високи, тъй като той се опитва да избегне протестите и да запази разходите за здравеопазване и за инфраструктура. Правителството смята да запази равнището на данъците догодина и да остави непроменени разходите, за да се избегне допълнителен спад на вътрешното търсене и да се стимулира растежът. Въпреки това то планира да увеличи социалните плащания с 1,8%, за да подкрепи задлъжнялата си пенсионна система. Необходимо е да се следи дали растежът ще съответства на прогнозите на правителството? Това вероятно няма да засегне лева, тъй като той е вързан за еврото, но може да увеличи разходите по покриване на дълга.

Дали кабинетът ще отслаби фискалната политика, за да запази популярността си преди местните и президентските избори следващата есен? Дали ще може да взема заеми на местни и международни пазари на приемливи лихвени проценти или ще бъде принудено да се обърне за помощ към Международния валутен фонд? Кабинетът обеща да реформира неефективните здравна и пенсионна система, но реформите бяха блокирани от протестите на лекарите заради закриването на болници и профсъюзите заплашиха със стачки заради възможно увеличаване на годините, необходими за пенсия. Опасенията от социално недоволство и предстоящите президентски и местни избори следващата есен вероятно ще разводнят ключовите промени и ще попречат на устрема за реформи. Използването на средствата от ЕС се подобри през последната година, но страната все още усвоява едва около 8% от 7-те милиарда евро, предоставени й до 2013 г., главно заради бавната администрация и липсата на добре подготвени проекти.

Ройтерс посочва, че трябва да се следи дали България ще продължи с реформите и ще намали неефективните разходи или безпокойството за популярността и страха от народно недоволство ще забавят реформите. Дали правителството ще може да подобри усвояването на средства от ЕС? Ако не го направи, това може да отблъсне чуждестранните инвеститори, да забави подобряването на инфраструктурата и да подкопае икономическото възстановяване. Дали рецесията ще ограничи способността на правителството да съфинансира подкрепените от ЕС проекти? Корупцията и организираната престъпност продължават да са проблем за България 20 години след падането на комунизма, отбелязва Ройтерс. Шуробаджанащината и нуждата да се дават рушвети за осигуряване на бизнес сделки отблъскват чуждестранните инвеститори и спъват икономическия растеж. Усилията на правителството да се справи с организираната престъпност и корупцията бяха похвалени от ЕС, но то все още не е успяло да прати в затвора за корупция високопоставени държавни служители, за да докаже,че се отнася сериозно. Правителството планира да създаде две агенции за борба с корупцията и специализирани съдилища за ускоряване на делата срещу корумпирани чиновници и мафиотски босове, но се сблъсква със съпротива от страна на съдебната власт, отбелязва Ройтерс. Трябва да се наблюдава дали правителството ще запази политическата си воля за сурови мерки срещу корупционни практики. Това едва ли ще промени пазарите в краткосрочен план, но изпраща важен сигнал, че в България по-лесно се прави бизнес.