Най-мащабната церемония след Ислямската революция
Първият вицепрезидент Мохамад Реза Ареф, който ръководи организацията на погребението, определя събитието като „най-важното през този век“ и най-масовото след Ислямската революция от 1979 г.
Церемониите започват в събота в Техеран и приключват в четвъртък с погребението в родния град на Хаменей – Машхад.
Междувременно тялото му ще премине и през свещените шиитски градове Кербала и Наджаф в Ирак по настояване на иракски политически лидери. Така Техеран се стреми да подчертае ролята му не само като държавен глава, но и като духовен водач на шиитите далеч извън границите на Иран.
Наследникът остава в сянка
Макар че из целия Техеран са поставени плакати на новия върховен лидер Моджтаба Хаменей редом до баща му, той почти сигурно няма да се появи публично на погребението.
Моджтаба бе тежко ранен при американско-израелския удар срещу правителствен комплекс в Техеран на 28 февруари. При същата атака загиват Али Хаменей, дъщеря му, нейният съпруг, съпругата на Моджтаба и 14-месечната му дъщеря.
Точният характер на нараняванията му остава неизвестен. След атаката той публикува единствено писмени изявления, включително такова, в което се разграничава от преговорите за прекратяване на огъня, но ги одобрява да продължат.
През тази седмица израелският министър на отбраната Израел Кац публично заплашва, че Моджтаба също е набелязан за ликвидиране.
Техеран се превръща в крепост
Публичното поклонение започва в събота в Голямата джамия „Мосала“ в Техеран, където ковчегът на Хаменей ще бъде изложен редом с телата на неговите близки, загинали при удара.
През последните дни хиляди работници подготвят огромния религиозен комплекс за церемонията. Около него е разположено засилено полицейско присъствие.
Първоначално погребението трябва да се проведе още през март, но войната със САЩ и Израел прави подобно масово събиране невъзможно.
Около 60% от населението на Иран никога не е познавало друг върховен лидер освен Али Хаменей. Именно затова властите разглеждат погребението не само като историческо събитие, а и като изпитание за легитимността на новото ръководство на страната.
Зад траура остават години на репресии
Докато властите се готвят за милионно поклонение, управлението на Али Хаменей остава белязано и от едни от най-мащабните протести в съвременната история на Иран, масови арести и обвинения в тежки нарушения на човешките права.
Само месеци преди войната страната беше разтърсена от антиправителствени демонстрации. Протестите започнаха в края на декември 2025 г. след рязкото поскъпване на живота, но бързо прераснаха в масово недоволство срещу режима на Али Хаменей. Според опозиционната телевизия Iran International, позоваваща се на класифицирани документи и свидетелства, силите за сигурност са убили над 36 500 души по време на репресиите на 8 и 9 януари 2026 г. Медията определя това като най-смъртоносната разправа с граждански протести в историята на Иран.
Силен сблъсък между властта и обществото през последните години избухна и след смъртта на 22-годишната Махса Жина Амини през септември 2022 г. Тя беше задържана от т.нар. морална полиция заради предполагаемо нарушение на правилата за носене на хиджаб и почина в ареста. Смъртта ѝ предизвика протестното движение „Жена, живот, свобода“, което се превърна в най-голямото предизвикателство срещу режима от години.
Жените остават символ на съпротивата
Протестите след смъртта на Амини бяха водени до голяма степен от жени и млади хора. Исканията им надхвърлиха задължителния хиджаб и се превърнаха в призив за повече граждански свободи и край на репресиите.
Според мисия на ООН и международни правозащитни организации иранските власти са използвали смъртоносна сила, произволни арести, изтезания и сексуално насилие срещу протестиращи. Независимата международна мисия на ООН заключи, че част от действията на държавата може да представляват престъпления срещу човечеството. Иранските власти отхвърлят тези обвинения и твърдят, че протестите са били подстрекавани от външни сили.
За Запада Хаменей остава лице на репресиите
Европейският съюз и Съединените щати не разглеждат Али Хаменей само като религиозен и политически лидер. В техните оценки той остава символ на система, обвинявана в потискане на опозицията, нарушения на човешките права, ограничения върху свободата на словото и правата на жените, както и в използване на насилие срещу протестиращи.
ЕС многократно осъди репресиите срещу демонстрантите и въведе санкции срещу представители на иранските власти заради нарушения на човешките права. Вашингтон също определя положението с човешките права в Иран като тежко и обвинява режима в извънсъдебни екзекуции, изтезания, несправедливи процеси и преследване на политически опоненти.
Така шестдневното погребение има две лица. За управляващите то трябва да покаже единството на страната след войната и смяната на върховния лидер. За критиците на режима обаче то неизбежно връща спомена и за десетилетията на репресии, потушени протести и тежки обвинения срещу властите за нарушения на човешките права.
