България "разпната" между ЕС и Русия заради "Южен поток"

ЕС постави условие на страната ни да се промени междуправителственото споразумение между Русия и България по проекта, настоявайки в "Южен поток" да бъдат допуснати всички желаещи, и София е съгласна с това. Москва обаче, както и преди разчита да получи особен статут на проекта, който ще позволи да си запази монопола върху транзита. Конкурентният европейски "Набуко" вече има този статут.

Марлен Холцнер уточни, че ЕК няма претенции към подписания на 13 ноември 2010 г. договор между "Газпром" и българската БЕХ за създаване на съвместна компания /СК/ "Южен поток България". "Документът предвижда достъп на акционерите към капацитета на газопровода в съответствие със законите на ЕС", поясни госпожа Холцнер. Тя уточни, че акционерите трябва предварително да подават молби за транспортиране на газ в регулаторните органи, а след това в ЕК. Газопроводът "Южен поток" с мощност 63 милиарда куб.м. газ годишно ще тръгва от Русия и по дъното на Черно море ще излезе в Европа през България, а след това ще бъде продължен за Гърция, Италия, Сърбия, Унгария, Словения и Австрия. Техническата и икономическа обосновка ще бъде готова през 2011 г.

Вчера генералният директор на оператора на проекта South Stream AG Марсел Крамер каза, че подводната част от газопровода ще струва до 10 милиарда евро. По-рано в меморандум за инвеститорите "Газпром" оцени целия проект на сума между 18-24 милиарда евро. Както уточниха пред "Комерсант" от министерството на икономиката, енергетиката и туризма на България, ЕК не я устройва, че "100% пропусквателна способност на "Южен поток" е разпределена между акционерите" и затова оставането в сила на договора "в предишния му вариант е невъзможно". От министерството заявяват, че СК между "Газпром" и БЕХ ще се стреми към частична отмяна на правилата, както това е било в случая с "Набуко".

Става дума затова, че ЕК е присвоила на европейския проект за газопровод "Набуко", конкурент на "Южен поток", особен статут TEN, който му позволява да заобиколи нормите на Третия енергиен пакет на ЕС. Третият енергиен пакет, приет на 21 април 2009 г., предвижда пълна либерализация на газовия и електроенергиен пазар в ЕС, включително лишаването на "Газпром" и другите монополни доставчици от преимуществата при транспортирането на газ. През октомври заместник-председателят на УС на "Газпром" Александър Медведев заяви, че Третият енергиен пакет "отстранява компанията от достъпа до управлението на транспортни активи на територията на ЕС", "лишава доставчиците от възможността да управляват газопреносни активи и обезценява направените от тях инвестиции в такива активи". В мнозинството от вече подписаните междуправителствени договори по "Южен поток" /сключени с всички страни, през които ще минава газопровода/ не е предвиждано съответствие с Третия енергиен пакет.

Марлене Холцнер уточни, че в договора на Русия и Словения е предвиден достъп до трети страни и той отговаря на нормите на ЕС. Но, както отбелязва Максим Шеин от "Брокеркредитсервис", остават още Австрия, Унгария, Гърция, Хърватия, Сърбия и Италия, с които са подписани договори по "Южен поток" преди приемането от ЕС на Третия енергиен пакет. Директорът на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин смята, че старите договори ще претърпят козметични промени – ще добавят право на достъп и независим технически оператор, а монополът в действително ще бъде запазен. Българските чиновници потвърждават, че не е трудно да бъде променен договора, трябва само да се добавят думите "отчитайки европейското законодателство". Но на Русия и Полша им отне половин година за съгласуването на междуправителствения договор с ЕС по газопровода Ямал-Европа. По отношение на "Южен поток" руските власти все още се надяват да избегнат това.

Вицепремиерът Игор Сечин на среща с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер в Москва на 2 ноември помоли настойчиво ЕС да даде на газопровода статут TEN, уверявайки, че проектът "ще повиши както енергийната, така и екологичната сигурност на ЕС". Освен изключването от Третия енергиен пакет, особеният статут ще позволи на неговите участници да претендират за финансиране на 30% от неговата цена от бюджета или финансовите структури на ЕС. След изявленията на ЕС президентът на "Газпром" Алексей Милер проведе специално съвещание по "Южен поток". След неговото приключване монополистът съобщи, че строителството на проекта ще изисква "активна работа, а също редовното и ефективно сътрудничество между участниците в проекта и ЕС". В същият ден Александър Медведев обяви на форума, че Русия и ЕС създават работна група по изучаването на последиците от действието на Третия енергиен пакет и по "пътната карта" за сътрудничество в газовата сфера до 2050 г. Заместник-председателят на Държавната дума и президент на Руското газово дружество Валерий Язев съобщи, че страните ще се опитат да сближат позициите си на 22 ноември в Брюксел на конференцията "10 години енергиен диалог Русия-ЕС".