Българите подкрепят по-високия данък за хазарт

Финансовият министър Симеон Дянков предвижда всъщност 2% повишение за хазарта, с което на практика се компенсира облекчението, дадено още по време на правителството "Сакскобургготски".

Планира се значително поскъпване на цигарите заради предвидения скок на акциза, но алкохолът бе "пожален" и ставките няма да се вдигат, въпреки че Дянков за кратко лансира и такава идея.

Изследването на "Алфа рисърч" показва, че сред всички социални групи с най-голямо одобрение (84 процента) се подкрепя увеличаване на данъка върху хазарта.

По-слаба е подкрепата за по-висок акциз върху цигарите – 41% одобряват, 33% искат да не се променя, а всеки четвърти (25%) е за намаляване.

Увеличаването на акциза върху твърдия алкохол се подкрепя от 40%, а почти толкова (42%) са за запазването му. Повечето от хората, които са за запазване на акциза, купуват алкохол от магазините, а не си го произвеждат.
Според всеки пети (21%) увеличаването на акцизите е положителна мярка, тъй като в бюджета ще постъпят повече пари за здравеопазване.

За три четвърти (75%) проблемът в здравеопазването не е само в парите, а в начина на тяхното изразходване.
Ако българските граждани трябваше да редят бюджета за следващата година, те биха сложили като приоритет здравеопазването.

Проучването, което е по поръчка на Министерството на финансите, не е използвано при направата на проектобюджета, защото е било завършено вчера, обясни директорът на социологическата агенция Боряна Димитрова.

По време на проучването, направено между 16 и 22 октомври сред 1300 души, хората са били помолени сами да направят бюджетното разпределение, като са им били подадени основните параметри на бюджета за тази година.

Най-голямо завишаване (с 5.52%) хората искат за догодина за здравеопазването и предлагат за него 16.33% от разходите. Едновременно две трети от анкетираните (67%) твърдят, че по принцип трябва да се увеличат средствата за здравеопазване.
Сред най-чувствителните сфери за българите се оказват също вътрешният ред и сигурност, околната среда и образованието. Всеки втори (51%) смята, че са нужни повече средства за вътрешен ред и сигурност, като предлагат делът им в проектобюджета за 2010 г. да бъде 9.53%, т.е. с 2.4% повече от тазгодишните средства.

41% предлагат да бъдат предвидени повече пари за образование и биха заложили в бюджета 12.42% от разходите - с 1.85% повече от сегашните пари.

Всеки трети (33%) смята, че трябва да се увеличат парите за опазване на околната среда. Така се формира подкрепа за 6.24% от разходите за екология, което е с 3.05% повече в сравнение с 2009 година.

Когато биват запитани за сметка на какви сфери да се увеличат парите за здраве, образование и вътрешна сигурност, анкетираните посочват социалната сфера и пенсиите, както и като се свият парите за издръжка на администрацията. Хората обаче не смятат, че трябва да се намалят пенсиите, а да се свие кръгът на хората, които получават социални помощи и пенсии, включително и чрез евентуално увеличаване на възрастта за пенсиониране. Това се подкрепя и от анкетирани пенсионери, посочи Боряна Димитрова.

В планирания от анкетираните бюджет за администрацията те залагат 7.16% при отделени 13.27% за тази година. За пенсии и социални дейности те биха отделили 7.86% в сравнение със заложените през 2009 г. 34.64%. Две трети от анкетираните или 63% предлагат намаление на средствата за тази област.

Според Боряна Димитрова самите пенсионери също биха отделили за пенсии и социално подпомагане по-малко средства – около 29%, според резултатите от изследването.

За икономически и други услуги едва една пета или 21% предлагат да има увеличение на разходите. Според социолозите общественото мнение възприема тезата, че парите за това трябва да идват предимно от европейски програми и от външни инвестиции.